Стефен Олсен е климатолог от Датския метеорологичен институт, който през юни трябва да отиде на рутинна мисия в Северозападна Гренландия. Целта му е да извърши океанографски и метеорологичен мониторинг и да прегледа приборите за наблюдение, оставени от колегите му върху леда, който обичайно покрива морските води.
Преди да стигнат до фиордите в северната част на страната, Олсен и екипът му внимателно планират пътуването, като използват сателитни изображения на региона. Специалистът трябва да се движи с кучешки впряг - старомодният, но все още най-използван метод за придвижване в тази част на Гренландия.
Когато достига до дестинацията си, Олсен се натъква на два проблема - не може да види измервателните уреди и не може да се придвижи с впряга от хъскита.
Обичайно равният и бял пейзаж е покрит с вода - резултат от топенето на ледената шапка на Гренландия, която е втората по големина в света.
Гледката вдъхновява учения да направи невероятна снимка, която бързо се разпространява из интернет - шейната, теглена от кучетата, а пред нея - море от яркосини води, дълбоки до глезена. Под тях би трябвало да има ледена кора с дебелина над 1,2 метра. Олсен държи да уточни, че снимката му има по-скоро символично, отколкото научно значение.
Разбира се, това не е първият кадър, предназначен да ни стресне, като ни покаже какви точно са последиците от климатичните промени. И преди сме виждали снимки на изгладнели бели мечки, ледници, които се смаляват с всяка изминала година, и езера, пресушени до напуканото си от жега дъно.
Само че в Гренландия ледът е особено важен за месното население - той служи за лесно придвижване, за лов и за риболов.
Жителите на северната страна ще са първите, засегнати от бързото топене на ледената покривка, но бъдещите последици далеч няма да се ограничат до Северното полукълбо. Напротив, ще бъдат усетени по цял свят.
Важно е да се отбележи, че в момента е "сезонът на топенето на ледовете" в Гренландия. Той е от юни до август месец, като най-интензивно е топенето през юли, когато обичайно е и най-топло. Така че фактът, че голяма част от ледовете в региона се превръщат във вода по това време не е никак изненадващ.
Лошата новина е, че тази година се наблюдава наистина интензивно топене на ледовете - 40 на сто от очакваното количество вече се е стопило до 13 юни, денят, в който Олсен снима впряга си с хъскита. Според последните изчисления до момента вече са се стопили над 2 млрд. тона лед.
Причината са необичайно високите температури.
През миналата седмица (от 10 до 16 юни) Датската метеорологична станция е отчела средни дневни температури от 15 до 17,3 градуса - много висока стойност за Северна Гренландия. Обичайно температурите там се движат от порядъка на 7 до 10 градуса. Освен това въздушните течения, идващи от юг, продължават да носят все по-топъл въздух.
От месеци учените предвиждат, че тази година топенето на ледената покривка в Гренландия ще е рекордно и ако се съди по вече изгубеното количество лед, може би са напълно прави. Ефектът от това топене е кумулативен - количествата разтопен лед спомагат в следващите седмици затоплянето да стане още по-осезаемо.
По принцип ледът и снегът отразяват слънчевите лъчи обратно към атмосферата и намаляват количеството абсорбирана топлина, а оттам - и влиянието на лъчите върху ледената шапка. Колкото по-малко лед и сняг има, толкова повече се абсорбират слънчевите лъчи, засилва се топенето и се получава затворен кръг.
Вече е ясно, че масираното топене на ледовете може да има необратим ефект върху нивото на Световния океан.
Покачването на водите в него може да принуди милиони да изместят домовете си от крайбрежните градове към вътрешността на държавите си. Редуването на убийствена суша със свръх интензивни бури и валежи допълнително ще усложнява ситуацията.
А приносът на Гренландия към това покачване на водите през последните две десетилетия е все по-голям. От 1972 г. насам топенето на ледовете в страната е повишило нивото на Световния океан с 13,7 мм.
И все пак специалистите посочват, че има и сравнително добри новини.
Първата от тях е, че водата от снимката на Олсен е знак и за една положителна тенденция - такова количество вода и с такава дълбочина показва, че ледът под нея е стабилен и няма големи пукнатини в кората.
Другата успокояваща новина е, че интензивното топене на ледовете не е прецедент за Гренландия. Подобно явление е наблюдавано последно през 2012 г., когато високите температури и високото атмосферно налягане предизвикват бързо топене, а явлението продължава през целия топъл сезон в региона. Установено е, че тогава се стопяват почти 97% от ледовете на острова.
Метеоролозите и учените по промените в климата не са изцяло песимистично настроени, най-малкото защото не могат да предскажат с абсолютна сигурност дали тенденцията към затопляне ще се запази.
Въпреки това предупреждават, че възможно най-скоро трябва да бъдат предприети действия, които могат да обърнат ситуацията в полза на човечеството.
