Алекс Макинтайър е отгледан в епоха на бюджетни съкращения. Макар и жител на Великобритания - една от най-богатите държави в света, като дете на родители от по-бедната работническа класа той се сблъсква с най-крайните изражения на финансовите кризи, които застигнаха Европа през последното десетилетие.
Когато е на 10 години, младежкият център, в който ходи след училище, затваря заради бюджетни съкращения. Година по-късно майка му е лишена от помощите за жилище заради Закона за реформа в социалния сектор.
Така вече по времето, когато в квартала му нощните лампи започват да мигат и гаснат заради липса на поддръжка от страна на общината, всички тези бюджетно съкращения и реформи, орязващи социалните придобивки, са се вплели много дълбоко в детството на младия Макинтайър.
"Затягането на коланите е нещото, което съм познавал през целия си живот. Никога не съм познавал Англия по друг начин", обяснява той.
Сега вече Алекс е на 19 години, има право да гласува, и се опитва всячески да си навакса за пропуснатото. През последните шест месеца той бива привлечен в социалния център на движението "Импулс" - идеологически център, който проповядва ребрандиран социализъм и синдикализъм.
Родителите му може и да са научавали новините си от The Sun и Daily Mail, но той се информира от репортажите за "кризата на капитализма" Novara Media - лява независима медийна група. А някъде по Коледа и за пръв път е започнал да чете Маркс.
Алекс е един от многото си връстници във Великобритания, които се увличат по левите идеи. Те се сблъскват с бедността, липсата на социална мобилност и с цялостната идея за несправедливостта в обществото. Затова и обещанията на лейбъристите за цялостна реформа в социалния сектор и "преразпределение на благата" за тях звучат толкова обещаващо.
Парламентарните избори през 2017 г. показаха най-ясното досега разделение във вота на различните поколения в най-новата британската политика.
В по-голямата си част по-младите избиратели се спряха на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, който им обеща именно да възстанови социалната държава и да преразпредели богатствата. Така поколението на техните родители, закотвило се в политическия център, се оказа изтласкано силно наляво от младите, а в партията се отвори сериозна пропаст.
Възрастовото разделение се видя добре и на референдума за Брекзит, където 3/4 от младежите във Великобритания гласуваха за оставане в ЕС. Въпреки това обаче поколението на техните баби и дядовци надделя на вота, пращайки страната във въртележката на административния и дипломатически ужас.
Това разделение до голяма степен се дължи на разликата в условията на живот, които различните поколения преживяват. За младите хора като Алекс Макинтайър орязванията са отнели социални придобивки като евтини жилища и безплатно образование, на които техните баби и дядовци са се радвали. Но за разлика от това по-старо поколение, което вярва, че навлизането на твърде много чужденци на пазара на труда е довело до икономическите проблеми, младежите в Англия гледат на икономическото неравенство като на "голямото зло".
Още като деца те са станали свидетели на главоломния ръст в цената на жилищата в страната, поскъпването на таксите за образование и огромните кредити, които родителите им и по-големите им братя и сестри, трябва да изплащат.
Според Института за финансови изследвания в страната средно завършващите студенти имат да плащат по над 50 хил. паунда само от студентските си заеми. Те тепърва имат да се сблъскват с търсенето на достатъчно добре работа и с ипотечни заеми за купуване на скъпо жилище, ако въобще стигнат дотам.
Сблъсквайки се вече с идеята, че може и никога да не притежават свое жилище, много млади хора се обръщат наляво към примамливите лозунги за осигуряване на по-добър живот, където има място за всички.
"Те знаят, че това не е положението, в което са били техните родители и баби и дядовци. Поколението на финансовата криза е с по-ниска мобилност и по-ниска сигурност. Това ги прави по-малко убедени, че свободният пазар осигурява добри резултати", коментира Робърт Форд, професор по политически науки от Университета на Манчестър.
Много от тези младежи идват от семейства в долната скала на средната класа. Живеят в квартали, където бременността при непълнолетните момичета не е нещо неочаквано и странно. Много от връстниците им не могат да си позволят университетско образование.
Затова и за Алекс влизането му в колеж става благодарение на стипендия от Фондацията за социална мобилност. Някъде по същото време Дейвид Камерън обявява поскъпването на таксите за обучение на студенти, заявявайки че така ще се отворят повече места в университетите, което ще даде пространство за подобни благотворителни стипендии.
Сблъскът със суровата реалност за Алекс се случва в в Университета на Брайтън, където продължава образованието си. Наемите в града са сред най-бързо растящите за цяла Англия. Стаята, която успява да си намери (едно от най-евтините обитаеми помещения, предлагани на пазара) дори надхвърля парите, отпускани му за издръжка, които също трябва да връща след дипломирането си.
А когато прибавя към всичко това и студентския си кредит, в един момент той установява, че цялото това мизерстване вече му струва над 61 хил. паунда, тежащи над "светлото му бъдеще". В един момент напрежението става толкова силно, че той започва да приема успокоителни, за да се справи с всичко.
По думите му това е усещането на пълна безпомощност - нямаш абсолютно нищо, а над главата си имаш вече огромен дълг, който те смачква. За да успокои нещата, започва работа в местен пъб, за да свързва някак двата края.
Именно там негов колега го кани да се присъедини към синдикат - неговия вход към един свят на антикапиталистически уъркшопове, анархистки убежища, "червени фитнеси", групови четения на Маркс и т.н.
Сега Алекс Макинтайър преосмисля бъдещето си в медицината за сметка на развитие в синдикатите и политиката. И дори е на път да се откаже от висшето си образование - нещо, което майка му, която го отглежда сама, докато работи на 2-3 места, далеч не одобрява.
Алекс разбира, че тя му мисли доброто, а за нея това значи университетска диплома и добра работа с добри пари. Той обаче не е сигурен дали този сценарий е възможен за него.
Преразпределението е хубаво нещо, стига да има какво да се преразпределя. Ама вече няма. Англия, която е обличала половин Европа с вълнени платове, днес внася вълна от Нова Зеландия. А английските овце са атракция за туристи. Англия, на първите парни фабрики, задвижвани с въглища внася въглища от Южна Африка. Имаше английска поговорка "Да караш въглища в Нюкасъл" - синоним на излишно. Преди 30г съм карал въглища на 100 мили от Нюкасъл. От 5000 мили. Англия, която беше работилницата на света е изнесла производството в Малайзия и Бангла Деш и е внесла оттам гладни гърла. Какво х.. му ще преразпределя Алекс? Пак добре, че е зарязал медицината и се е захванал със синдикализъм, не ви трябва такъв лекар.
Милениали социалисти.. ето ти нов проблем за дъртите родни соцносталгици - хем тъп, изнежен, мързелив и привилегирован милениал, хем фен на любимата им идеология и радетел за преразпределяне на обществените блага (иначе напълно очаквано и естествено съчетаване). Сега какво правим?
@BaronVino "Капитализъм в разпад...." Единственото което се разпада е мозъка ти. Капитализмът е единствената форма обществено управление, което води до просперитет на Всички, които са част от него.
@ "незнам за какво се показваш още тук" Защото имам интересно хоби. Обичам да срещам бавноразвиващи се копелета в Интернет.
Питекантропус, Разбира се, че интересите ти гравитират към бавно-развиващите се и това отдавна е известно. Но Барона не е от тях. Пак си се объркал, но това е нормално за бавно-развиващ се. Колкото до преразпределянето - не съм съгласен, че нямало какво вече да се преразпределя. Нищо подобно. Има. То е в единия процент, дето толкова много "работел", че притежава малко над половината от богатствата на планетата. Само тези данни, сякаш сами казват - "Елате и ни преразпределете"!
>Барона не е от тях. Пак си се объркал Неможе ли ти да бъркаж малко в случая?
>безконтролен, краен капитализъм САЩ са "безконтролен, краен капитализъм"? Ти да видиш. Нищо, че имат социални програми като Social Security, Medicare/Medicaid, Housing Assistance, EITC, TANF, food stamps и прочие. Нищо, че 73% от федералния бюджет на САЩ отива за всички тези социални програми (България: 57%, Русия: 34%). Нищо, че горната граница на щатските подоходни данъци ги поставя на 11-то място в това отношение (България: 136, Русия: 23). Нищо, че САЩ имат куп агенции като FDA, DOT, FOMC, SEC, FDIC и прочие, които регулират индустриите и бизнеса (забавен факт - ако разходите по спазване на регулации в САЩ бяха страна, тя би била на 4-то място в света по БВП, bit.ly/2IGbAjB). Нищо, че от 3.4% територията на САЩ са национални паркове (България: 1.3%, Русия: 0.9%). Щатите са безконтролен, краен капитализъм, щото ти тъй рече и туй то!
деоун, за първи път ти сложих плюс. За коментар №14. Браво!
"Нищо, че САЩ имат куп агенции като FDA, DOT, FOMC, SEC, FDIC и прочие, които регулират индустриите и бизнеса..........." Е и? Регулираха ли ги - през 2007 и 2008? Така ги "регулираха", че завлякоха целия свят подир поредната си авантюра, а елитът им и тогава, а и сега крещи истерично - "по-малко държава и повече пазар". "Регулирането" там практически е невъзможно, но ти това няма как да го знаеш. Затова са и толкова много агенциите, които "регулират".
>още от родилния дом, почваш с кредит Децата ми са родени тук и все още нямат никакъв кредит. То няма и как де. Нито аз имам заради тяхното раждане. >Доживотния моргич В смисъл, мислиш, че ипотеката в САЩ задължително е доживотна, така ли? Защото не е. Стандартно ипотеките са за 30 години, често са за 20 или 15. Ако си имал нещо друго предвид, може би не е зле да го кажеш изрично. Доколкото хора плащат цял живот ипотека, то е защото в САЩ е супер стандартна практика след 5-10-15 години да продадеш къщата, която отчасти си изплатил, за да си купиш нова, по-голяма, по-лъскава, или на друго място. Точно затова съществува и терминът "starter home" - когато си в началото на кариерата си, заплатата ти е сравнително ниска, и, съответно, взимаш къща, чиито по-ниски ипотечни плащания ще можеш да си позволиш. С течение на времето заплатата ти се увеличава, и ако не си доволен от първата си къща я сменяш. През това време си натрупал equity в нея, защото си плащал лихви и главница. Естествено, ако не ти се занимава, винаги можеш да живееш под наем, и много хора правят точно това. Не виждам с какво ситуацията с купуване/наемане на жилище е толкова по-различна в САЩ. Доколкото стои въпросът за това дали хората могат да си позволят да купят/наемат жилище, то можем просто да погледнем отношението на средната цена на къщите и средната заплата, а в това отношение САЩ са всъщност абсолютни лидери: https://www.numbeo.com/property-investment/rankings.jsp >за да се образоваш, взимаш пак голям кредит Таксите в държавните университети са напълно приемливи ($10К/година), а това включва световноизвестни университети като UCLA, UCSD, CUNY, Purdue, Northeastern и прочие. Вероятно има дори community colleges ($5К/година), които са на по-високо ниво от СУ. >за да не живееш чял живот при вашите или като чергар, пак взимаш кредит за къща А в България ти как си купуваш апартамент или къща? Вадиш всичко в кеш, щото заплатите са толкова високи спрямо цените на имотите ли? Щото далеч не са - средното съотношение цена/заплата в София е 8.87, в Бостън е 8.48, в Сан Диего е 6, в Далас е 2.36 и прочие. Логично, на българите им е по-необходима ипотека, отколкото на американците, която ще им е и по-трудна за изплащане. >ако нямаш осигуровки, те оставят пред общинската болницата като куче Честосрещана заблуда. Нищо общо с реалността. >Ти прочете ли линка Кое по-точно? Статията единствено посочва, че дълговете на младите американци са стигнали рекордно високи нива. Спрямо предишните нива на дългове на младите американци. Трябва доста сериозен скок на въображението за да стигнеш от "по-високи от миналото" до "твърде високи" или каквито и да било други изводи, за които май намекваш. Абсолютните числа като тези с многото нули от статията не вършат точно никаква работа без да е даден пълния им контекст. А той, естествено, не е даден. Въпросът никога не е колко дълг имаш, а колко ти тежи този дълг. 1 трилион дълг е едно за страна като България и съвсем друго за САЩ. Контекстът не е просто важен, а е съществен. >той пак за рашките в скоби пелтечи Сравнението с България и Русия го дадох единствено защото ако според теб в САЩ е див капитализъм, то излиза, че в България и Русия е в пъти по-див. Числата не лъжат. >естествен, незаселен “парк” при альошките Ако ще броим незаселените части на територията за "паркове", то и в САЩ далече не са 3.4%. Споменавам паркове в този контекст, защото истинските национални паркове струват на данъкоплатеца - поддържат се с пари от бюджета. Следователно са доказателство за социална политика. Руснаците колко точно пари наливат в поддръжката на сибирската пустош, например?
>Е и? Регулираха ли ги - през 2007 и 2008? Ти просто трябва да си кажеш за краставицата и това е.. Какво значение има дали тези агенции работят добре или не? За целите на този разговор - които явно ти убягват - това е абсолютно несъществено. В момента говорим за това дали в САЩ има див капитализъм. Аз твърдя, че няма, защото наблюдаемо американците наливат купища пари от данъци в купища агенции за регулиране на индустриите и бизнеса. Това, именно, демонстрирам като споменавам тези агенции и цената, която американските бизнеси плащат за регулации ($4 трилиона). В един наистина "див" капитализъм би следвало да няма регулаторни агенции, независимо дали добре или зле работещи, не би следвало да се наливат купища пари от данъци в тях (а и самите данъци да са много по-ниски), и определено не би следвало бизнесите да трябва да плащат колосална цена за спазването на регулации и уредби, независимо дали практични или не.
Бароне, не си спомням къде четох,че около 60% от площта на Сибир е абсолютно негодна за обитаване от ХОРАТА. Някакви блатни газове имало,песъчлива пръст на която не може нищо друго да вирее освен иглолистни дървета и мъх,и т.н. Може и да са ме заблудили...
>събери за рашките парковете в Азия и Европа С каква цел? Отново повтарям, може би този път ще те озари поне частично просветление - споменавам националните паркове, защото те изискват поддръжка, струват пари, пари от данъци. Съществуването им е пример за социалните аспекти на държавата. Това, че в Русия имало огромни свободни и ненаселени пространства, би било единствено свързано с темата ако Русия харчеше някакви колосални суми за поддръжката им - това би отхвърлило аргумента, че САЩ харчи доста повече за национални паркове, отколкото други държави, които ти надали би назовал "диви капиталистически". И, както най-често се случва, докато пиша това ми става пределно ясно, че мисълта ми е с една идея по-сложна за проследяване и разбиране от нещо като "САЩ ЛОШ!" и, следователно, вероятността да я проследиш и разбереш е пренебрежимо малка. Аналогично, надали някога ще разбереш защо твърде много изватки от твоите коментари показват твърде недвусмислено, че неможеш нито да пишеж, нито да четеж, нито да мислиж.
Естествено, че единствената възможна реакция е напълно очакваната.. Все пак, нито разбрах какви колосални пари налива Русия в поддръжка на сибирската пустош, тъй щото поне един от купчината ми аргументи, че САЩ изобщо не е "див капитализъм", да бъде поставен под поне минимално съмнение. Нито разбрах дали си учил до трети клас или чак до четвърти. Е, поне искрено ме разсмя умишлено неграмотното ти последно подхвърляне, докато всъщност не осъзнаваш богатото изобилие на примерите за неумишлената ти брутална неграмотност. Не, да си неграмотен на майчиния си език не е достатъчно условие за да си идиот, но корелацията между двете е твърде силна. Предполагам все още е възможно напълно умишлено и впечатлавящо успешно да симулираш пълен идиот.
Мако и Барона, Чудя се как и откъде да започна, но това няма значение. Все от някъде трябва да се започне. И така: Далеч съм от мисълта, че Раят е възможен тук, на тази планета. Надявам се да сте разбрали, че не съм Сатанаил. Но ме учудва вярата на Барона в т.нар. "пазар". Това е химера, поне 9 пъти по-мощна от тази за комунизма, а той демонстрира упованието си в нея. "Пазарът"е измишльотина за наивници. Най-малкото защото в условия на капитализъм не е възможно съществуването на "пазар", какъвто си го представяте. Капитализмът и истинският пазар са антагонистични по принцип. Защото капитализмът е заченат генетично със стремеж към монополизъм. А, предполагам ви е известно, че монополизъм е обратното на пазар. За да се предотврати този антагтонизъм е нужна държава /а не някакви безполезни агенции, които ми спряга овцата по-долу/. Въпросът е - каква държава е нужна? Така стигам до поста на Мако за яденето и пиението. Не, при соца нямаше голямо ядение и пиение. Просто имаше за ядене и пиене. Сега няма, колкото и да ви звучи налудничаво. Сега има магазини, отрупани с .... боклуци. А става въпрос за истинска храна, каквато тогава имаше, а сега - няма. Та, казва Мако от това голямо "ядение и пиение" /рабирай - преразпределяне/ - соца рухнал. Нищо подобно. Соца рухна не от само себе си, както много им се ще на някои, а защото елитът му реши да го унищожи. Защо - това е друга, много обширна тема. В социалните явления, уважаеми, в 99.99 на сто от случаите няма нищо обективно, а точно обратното - субективно. Замислете се върху това, защото иначе ми звучите като марксисти. Ако трябва да се издигнем на по-високо ниво на абстракция - не материята е определящото, а духът. Поне аз така смятам. И на въпроса - каква държава ни е нужна - отговорът за мен е - държава на духа. Кой накара Левски и Ботев да се жертват? Пазара ли? Кой накара Райна да шие знамето? Пазара ли? Кой подтикна хиляди знайни и незнайни българи да се жертват за идеала България? Пазара и неговите "сегменти" ли? Кой накара Никола Тесла да прави откритията си? Да не би да е пазара? Не, както той сам казва - искал е да облекчи живота на всички хора. Такива неща движат света напред, уважаеми, а не "пазара".