За румънската столица Букурещ далеч не е нещо ново да види десетки хиляди свои граждани да протестират срещу корупцията в страната. От началото на 2017 г. насам там има редица протести с искания за оставки, прочистване на политиката и промяна на начина, по който се управлява държавата.
Демонстрациите от този уикенд са само поредния изблик на недоволството, което гражданите на северната ни съседка проявяват срещу опитите на управляващата Социалдемократическа партия да прокара по-либерално спрямо корупцията законодателство.
За този уикенд в страната се бяха завърнали хиляди румънци, живеещи в чужбина. След мащабна кампания в социалните мрежи за организация те се събраха за протеста в името на правовата държава и законността.
Между 30 и 50 хил. души излязоха по улиците на Букурещ и по-големите градове в страната на 10 август. И макар в по-голямата си част протестът да беше мирен, размирици и провокации и от двете страни доведоха до сблъсъци между полиция и пртестиращи. Общо 440 души пострадаха, сред които 24 служители на реда.
Вторият и третият ден на протестите преминаха далеч по-мирно, като излезлите на площад "Виктория" граждани скандираха за оставка на правителството и долната камара на парламента.
Протестиращите искат оставката на правителството, както и на долната камара на румънския парламент, където се лансират сега промени в съдебната система. Сред исканията са още предсрочни избори и независима съдебна власт, създаване на еднокамерен парламент от 300 сенатори, 100 от които да са от румънската диаспора в чужбина.
Те изразяват недоволство от данъчната система и пенсионната реформа, системата за социални помощи, настояват за развитие на икономиката, селското стопанство и предприемачеството.
Причината за недоволството
Недоволството на румънците има няколко конкретни повода, сред които са решенията на правителството, свързани с правосъдните закони в страната, отстраняването на ръководителката на антикорупционната агенция и фактът, че лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня ръководи Камарата на депутатите, въпреки че има присъда заради корупция.
Ливиу Драгня
В края на 2016 г. в Румъния се проведоха избори за парламент, спечелени с 45% от Социалдемократическата партия. Заради условната си присъдата си от две години затвор за опит да повлияе на референдума през 2012 г. за отстраняване на тогавашния президент Траян Бъсеску, лидерът на партията Ливиу Драгня не зае премиерския пост, а пое ръководството на долната камара на парламента.
Само дни след встъпването във власт на новото правителство, ръководено от верния на Драгня Сорин Гриндяну, Министерството на правосъдието предприе мерки за промяна в наказателния кодекс, които да позволят помилването на извършителите на по-леки престъпления, включително и злоупотребата с власт и корупцията.
Въпреки отрицателните реакции както на съдебните институции, така и на обществеността, новото правителство тайно одобри наредба за изменение на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс в нощта на 31 януари.
Веднага след като бе съобщено, че наредбата е приета, повече от 25 000 души излязоха на протест същата нощ. Ден по-късно броят на протестиращите нарасна до 300 хил. души, а към 5 февруари по улиците на Букурещ бяха излезли да протестират над половин милион румънци - най-голямата протестна демонстрация след падането на комунизма и свалянето на Николае Чаушеску.
Оттогава насам и това е основната причина за гражданско недоволство в Румъния - опитите на управляващите да спрат заложената от предишното правителство (назначено от президента Клаус Йоханис) мащабна офанзива срещу корупцията по високите етажи на властта и реформа на съдебната система.
Тогавашният премиер Дачиан Чолош и неговият екип лансираха промени за по-независима прокуратура и за борба с корупцията. Това в крайна сметка доведе до уличаването на над 1200 чиновници и висши държавници в злоупотреби с власт, а много от тях получиха и ефективни присъди.
По това време бяха повдигнати и обвиненията срещу Драгня. Той би могъл да се възползва от облекчаването на закона спрямо злоупотребите с власт, както и някои негови приближени и приближени на бившия партиен лидер и премиер - Виктор Понта.
Протестите продължават с променлива честота досега. Те доведоха до оставките на няколко министри и смяната на 3 премиери на страната - всичките от листата на социалдемократите.
Нов тласък на недоволството дойде и през последните няколко месеца. Първо Драгня получи ефективна присъда за подстрекаване към злоупотреба със служебно положение в качеството му на председател на окръжен съвет в афера с фиктивни работни места. Тъй като предстои обжалване на присъдата, тя все още не влиза в сила.
Самият лидер на социалдемократите отказа да подаде оставка като председател на долната камара на румънския парламент, обвинявайки "паралелната държава" в организиране на кампания по очернянето му. По негови думи в страната има заговор, организиран от разследващите служби, полицейските и митническите служители, финансовите власти, прокурорите и съдиите, целящ да свали правителството.
Присъдата на Драгня провокира обаче и нови опити за прокарване на промените в Наказателния кодекс, които да облекчат отношението спрямо престъпленията на злоупотреба с власт.
Друга важна причина е и акцията на социалдемократите и министъра на правосъдието Тудорел Тоадер да бъде отстранено едно от лицата на борбата с корупцията в Румъния - началника на специализираната структура за борба с корупцията (НДБК) Лаура Кьовеши. Тоадер подаде сигнал в Конституционния съд срещу Кьовеши за превишаване на правомощията й, чрез което е навредила на имиджа на страната.
Сигналът беше уважен и в така след решение на КС президентът Клаус Йоханис беше принуден да подпише заповедта за уволнението на Кьовеши. Заради забавянето на действията на президента социалдемократите започнаха разговори за евентуален импийчмънт на държавния глава.
Всичко това провокира сериозно недоволство сред гражданите, включително и тези от румънската диаспора в чужбина.
Близо 4 милиона румънци живеят, работят или следват в различни европейски страни като това представлява 20% от населението на страната. От тях в икономката на северната ни съседка влизат годишно по близо 4 млрд. евро.
Техните пари поддържат стотици семейства над прага на бедността, а потреблението, на което се държи румънската икономика, би било много по-ниско без тях.
През последните седмици тяхното негодувание особено нарасна, след като политици от управляващата Социалдемократическа партия и техни привърженици многократно отправиха груби нападки срещу румънците в чужбина.
В проправителствените медии се появиха и редица публикации, определящи заминалите за чужбина или като "просяци, крадци и проститутки, или като "лумпенизирана диаспора", контролирана от Брюксел и Сорос.
Притесненията на мнозина експерти са, че Румъния е тръгнала по пътя на Полша и Унгария, където чрез контрол над медиите и ключови бизнеси управляващите подсигуряват властта си на ръба на демократичното.
Въпреки мащабните протести обаче и въпреки завръщането на румънците от чужбина, вероятността правителството на социалдемократите и Алианса на либералите и демократите е малко вероятно да падне от власт.
Поне не и ако зависи от Ливиу Драгня. Трима негови приближени преминаха през премиерския пост, но именно той стои зад управлението на държавата и по всичко личи, че не би сдал властта доброволно в никакъв случай.
