Една седмица преди клетвата на Доналд Тръмп като президент на САЩ, лобито на неговия Trump Tower е пълно с репортери. Изпратени са с цел да следят всяко влизане или излизане на дипломати, топ-мениджъри, лобисти и бивши членове на предизборния щаб. Много от тези мъже и жени по-късно ще станат официални съветници, министри и ключови фигури в администрацията на Белия дом.
Единственият репортер, който минава от другата страна на бариерата за журналисти и влиза в асансьора на имението на Тръмп, се казва Майкъл Улф. Той е дългогодишен колумнист в списание New York, автор във Vanity Fair, Newser, Adweeek, Hollywood Reporter, The Guardian и писател.
Когато колегите му го питат дали ще се среща с новоизбрания президент, Улф само се усмихва.
В кабинета на Тръмп журналистът разкрива идеята си - има намерение да напише книга.
"Книга ли?", отговаря Тръмп. "Чувам, че много хора искат да пишат книги".
В следващите няколко месеца обаче Улф успява да си уреди достъп до Белия дом, който не остава незабелязан. С отличителната си външност и страстта си по нюйоркската мода, той изпъква на фона на всички останали братя по оръжие от медиите във Вашингтон, които се опитват да получат информация от вътрешния кръг на Тръмп.
"Въоръжен" е със синя служебна идентификационна карта, която се издава от Сикрет сървис на посетителите с предварително планирани срещи в Белия дом. Всички останали репортери в залата за пресконференции носят обикновена сива прескарта.
Специалният пропуск на Улф му дава възможност да влиза в Западното крило, където се намира цялата администрация на президента.
По думите му - едно кресло във фоайето на крилото се е превърнало в заместител на "постоянното му местожителство". Оттам може да наблюдава всекидневната работа на най-високопоставените играчи в Белия дом на Тръмп.
В добавка към интригата, оказва се, че прогоненият бивш главен стратег на Тръмп - Стийв Банън, е човекът, който е разписвал почти всички искания на Улф за достъп до сградата.
Майкъл Улф се превръща в "муха на стената" на Белия дом. Разрешаването на подобна рядка привилегия обаче се връща тъпкано на Доналд Тръмп. Тази седмица журналистът публикува "Огън и ярост: В Белия дом на Тръмп", която се очертава най-взривоопасната изобличаваща книга, посветена на президентството му.
Изданието, което в момента е No.1 по продажби в Amazon, описва Доналд Тръмп като невеж и капризен лидер, под чието ръководство Белият дом се намира в почти постоянно състояние на хаос.
Улф нарича американския президент "мъж, който има по-ниско ниво на правдоподобност от който и да е човек, стъпвал на Земята".
"Ще ви кажа какво е определението, което всеки ми даваше за него. Всички ми казваха, че този човек е като дете. И имаха предвид, че изпитва нужда от незабавно удовлетворение. Целият свят се върти около него. 100 процента от хората в кръга му, включително висши съветници и членове на семейството му, имат съмнения в интелигентността му и пригодеността му за тази служба", твърди авторът в интервю за NBC.
Самият Тръмп твърди, че Улф никога не е разполагал с толкова отворен достъп до администрацията му.
"Не съм разрешавал Никакъв достъп до Белия дом (всъщност му отказвах многократно) за автора на тази фалшива книга!", написа Тръмп в Twitter, твърдейки, че никога не е разговарял с журналиста за евентуално публикуване на документален очерк.
Улф обаче твърди, че е разговарял с президента, при това - в официално интервю.
"Дали той осъзна, че това е интервю - н езнам, но определено не беше неофициален разговор. Разговарях с него след клетвата. Прекарах около 3 часа с президента в разговор за хода на кампанията и в Белия дом. Така че прозорецът, който имах към света на Тръмп, беше сериозен".
Личните адвокати на Тръмп заплашиха автора и издателите на "Огън и ярост", като поискаха официално опровержение на разпространените компрометиращи твърдения и изтегляне на книгата от пазара.
Вместо да се притеснят - издателите изтеглиха премиерата на книгата с четири дни по-рано. Прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс определи описанията на Майкъл Улф като "тотална измислица, пълна с таблоидни клюки".
Майкъл Улф е стар познайник на медийните кръгове в Ню Йорк. Публикациите му в някои от най-престижните издания в САЩ и Велиикобритания обикновено са псоветени на пресечната точка между бизнеса, знаменитостите и медиите. Естествено - това често го поставя в близост до сферата, присъща на Доналд Тръмп.
"Този човек е бизнесмен само на повърхността. Всъщност се занимава с експлоатиране на собствения си образ", пише Улф за него в статия за Vanity Fair през 2004 г., посветена на премиерата на "Стажанта".
Самият Улф също има слабост към себереализацията: преди години прави провокативна телевизионна реклама, с която промотира колонката си във всекидневника USA TODAY.
Спотът показва как бизнесмен бяга през прозореца от офиса си, когато разбира, че Майкъл Улф иска да говори с него. Когато без да иска засича репортера на улицата, бизнесменът крещи "This is off the record!" (букв. "извън протокола" - репликата, с която интервюираният дава знак на журналиста, че му съобщава конфиденциална информация и не иска да бъде цитиран).
"Четете Майкъл Улф и благодарете на късмета си, че не пише за Вас", казва глас зад кадър.
Работата на Улф обаче е давала и повод за критики заради "разкрасени" или измислени цитати на други хора.
Говорителката на Тръмп се възползва от това: "Мисля, че трябва да се вгледате в предисторията на автора и ще видите, че е имал истински проблем с това".
През 1998 г. американският журналист, адвокат и предприемач Стивън Брил обвинява Улф в това, че е "измислял и преправял цитати" за целите на книгата си, посветена на Силициевата долина ("Степен на прегаряне: Как оцелях в годините на златната треска в интернет"). Брил дори намеква, че Улф е създал съвкупен образ от трима различни директори от AOL.
В увода на "Огън и ярост" от 2018 г. Улф се опитва да избегне неизбежния въпрос за правдоподобността на историите, които разказва.
"Много от разказите на хората за случващото се в Белия дом на Тръмп си противоречат един с друг. Много, в стила на Тръмп, са чиста лъжа", пише той, като добавя, че ще позволи на читателите си сами да преценят кои от твърденията на героите в книгата му са истински и кои - фалшиви.
Списание New York публикува откъс от книгата му с редакторска бележка, че Улф е провел около 200 интервюта за период от 18 месеца.
От Белия дом твърдят, че авторът всъщност не е получавал чак толкова активен достъп до сградата.
"Всъщност, може би има над 30 искания за достъп до информация от страна на Майкъл Улф, за които има отказ", каза Сара Сандърс. Сред тях имало и над 20 молби за интервю с президента.
"Видяхме го какво представлява и нямаше причина да губим времето на президента на Съединените щати", допълва тя.
За разлика от политиката за публичност на информацията, от Белия дом отказват да разсекретят протоколите с данни за посетителите. От тях би могло да се види кои са служителите от администрацията, които са подписвали разрешенията за синята карта на Улф. Според Сандърс - журналистът е имал малко повече от дузина разговори със служители на Белия дом и почти всички от тях са били по разрешение на Стийв Банън.
Всъщност Банън присъства в "Огън и ярост" със сериозен удар по реномето на президента. Той казва, че срещата на първородния син на Тръмп - Доналд младши с руската адвокатка в Trump Tower през 2016 г. е била "предателска". Книгата описва Банън като своеобразен кукловод на президентството.
Доналд Тръмп публикува и извънредно съобщение, в което отрича да е съдействал за създаването на книгата. В него Тръмп описва Улф като "маша" на Стийв Банън.
"Стийв рядко е имал срещи на четири очи с мен и само се преструва, че е имал такова влияние - достатъчно, за да заблуди някои хора без достъп и без представа, на които помогна да напишат измислени книги", пише в него.
На постоянните въпроси на журналистите за коментар по казуса, говорителката на Тръмп Сара Сандърс отговаря: "Американският народ не се интересува от книги, пълни с лъжи. Вместо това иска да разбере повече за растящата икономика, смазването на ИДИЛ и всички прекрасни неща, които се случват в тази държава".
"Не мисля, че изобщо се интересуват за боклука, който някакъв неизвестен до вчера писател или уволнен служител иска да разпространи".
