Късно вечерта е, когато полицията тропа на вратата на Чой и й показа видео, което променя живота й с главата надолу. Размазаните кадри показват гола жена, разхождаща се свободно из апартамента си, в която тя разпознава себе си.
Видеото е заснето през прозореца с телеобектив от покрива на съседна сграда. Чои е безмълвна. Няма апартаменти, които да гледат към нейния (все пак живее на 22-ия етаж), нито дори такива, които да предлагат и слаба възможност да се надникне в дома й. Така че тя е била абсолютно неосведомена за това, че някой я наблюдава и записва.
През същата нощ тя не може да заспи от страх, погълната от растящата параноя, че някой може да я шпионира.
"Страхувам се вече да си бъда вкъщи, защото всичко се е случило тук. Бях заснета у дома и сега вече не искам да бъда тук, но също така ме е страх да изляза навън, макар все още да е светло", разказва тя.
Нейният случай е един от многото. От 2011 г. насам броят на случаите на незаконно заснемане в Южна Корея е скочил от 1300 годишно на повече от 6000 през 2017-а. Жените биват филмирани в домовете си, по улицата, в публични тоалетни и пробни на магазини. Подобни кадри са широко разпространени онлайн, където биват качвани в порно сайтове и воайорски форуми.
През последните четири месеца десетки хиляди жени се присъединиха към протестите в центъра на Сеул под мотото "Моят живот не е твоето порно". Те носеха маски и плакати с искания правителството да предприеме действия, за да ги защити и да преследва законово онези мъжете, които са ги заснели в интимни моменти. Сред тези жени е осезаемо усещането на гняв и разочарование, продиктувани от голямото забавяне на властите да приложат дори начални действия за решаване на този проблем.
В понеделник специален екип от жени инспектори започна ежедневни проверки сред общо 20 000 обществени тоалетни в Сеул.
Очаква се в този брой да бъдат включени още тоалетни на заведения и пробни в магазини, които да бъдат проверявани за наличие на шпионски камери за наблюдение. Някои области вече ги наричат "шерифи по безопасността" тези екипи заради широкополите им каубойски шапки, които са част от униформата.
В скъпарския квартал на Сеул Гангнам Лий Джи-су стои по цял ден пред компютъра си в търсене на подобни снимки и видеа, публикувани без разрешението на субектите в клиповете.
Нейната професия е нова, тя е създадена от нарастващата честота на подобни случай, както и от все по-голямата обществена осведоменост по темата: "цифров гробар".
Веднъж получила сигнал за порнографски материали онлайн, качени без знанието на участник в тях - кадри от скрити камери, видеа или снимки, заснети под полите на жени, клипове, качени от ревниви бивши гаджета (т.нар. порно отмъщение) - Лий и нейният екип използват специален софтуер, който изнамира всички копия от конкретния материал в интернет.
След това те изпращат писмо или юридическо известие, ако е необходимо, на администраторите на уебсайтове, в които се иска да бъдат премахнати.
Повечето уеб сайтове са склонни да премахнат незаконните видеоклипове или тези, качени без разрешение.
По думите на Лий има "златен прозорец" от около 10 дни след качването на дадено видео, в който то лесно може бъде изтрито от интернет. След това обаче става все по-трудно, тъй като копията се разпространяват и в други сайтове и сървъри извън Корея.
Бързото разпространяване на тези материали е особено проблематично за жертвите на скритите камери, тъй като те нямат никаква идея, че са заснемани. Така може да минат месеци или дори години, преди те да се видят (или техен познат) да ги види в интернет.
Компанията на Лий в момента наблюдава сериозен ръст в търсенето на "дигитални гробари", тъй като проблемът получава все повече внимание в страната.
Най-често нейните клиентки идват с история и много страх в очите. Те се притесняват, че някой толкова неусетно е нарушил личното им пространство, без самите те да разберат. Затова и тях вече ги е страх, както да останат вкъщи, така и да излязат навън, защото този, който ги е проследил и заснел, ги чака някъде там. Същевременно го има и страхът, че някой ще ги разпознае.
По-рано тази година правителството започна да предлага услуги, подобни на тези на компанията на Лий. Центърът за подкрепа на жертвите на дигитални сексуални престъпления предоставя услуги по консултиране и премахване на компрометиращите материали, а според служителите му само през първите 50 дни от отварянето му, са оказали помощ на над 500 жертви и са премахнали повече от 2200 видеоклипа онлайн.
Центърът също така предоставя на жертвите правна помощ при завеждане на иск срещу нарушителите.
Правителството също така заяви, че ще предостави 4,5 милиона щатски долара на местните власти, за да увеличи патрулите, които обикалят по тоалетните и съблекалните в търсене на шпионски камери.
Макар властите да се стремят да предприемат действия, притискани от масовите протести в центъра на Сеул, Чои каза, че най-голямото чувство на неудовлетвореност в нейния случай идва от взаимодействието с полицията.
За разлика от повечето подобни случаи, мъжът, който шпионира нея, е заловен на местопрестъплението. Тя обаче научава, че той е задържан само за кратко и след кратък разпит е бил пуснат на свобода без обвинения. В продължение на седмица къщата му не е претърсена за други подобни записи като според Чой за това време той може да е унищожил всички доказателства за незаконната си дейност.
Тя обвинява властите, че не са взели сериозно въпроса. "Ако по този начин законът действа тук, тогава законът трябва да се промени", казва още тя.
От полицията коментират, че в конкретния случай са взели решение да не арестуват мъжа, тъй като той доброволно ги придружил в полицейското управление, където предал камерата си и всички записи в нея. Те твърдят, че забавянето на обиска се дължи на чисто бюрократично изчакване да бъде обработена заповедта за обиск.
Данните показват обаче, че в мнението Чои има тенденция в нагласите на властта незаконните клипове. Въпреки че настоящият закон гласи, че онези, които са заловени да заснемат без позволение други хора по компрометиращ ги начин, могат да бъдат осъдени на до пет години затвор, само около 5% от присъдите са ефективни. В повечето случаи съдът постановява глоба или условни присъди, показват данните от проучване на Асоциация на корейските жени адвокати.
Това е и една от големите причини за недоволството на жените - липсата на реални действия срещу нарушителите.
Миналата седмица депутатът Ким Йънг-ох от управляващата Демократическа партия предложи промени в закона, които да налагат по-строги присъди за подобен сорт нарушение.
Въпреки това активисти напомнят, че възможността да се налагат по-строги наказания, не означава непременно, че съдилищата и прокурорите ще се възползват от това.
За Чои далеч по-важно е общите нагласи в самото общество да се променят, особено сред мъжете, много от които смятат, че да заснемаш някого без знанието му не е проблем.
