Свързаността на света изглежда като човешка мисия според някои технологични евангелисти, но осигуряването на свободна интернет мрежа се оказва проблем, който е труден за решаване.
През 2013 г. основателят на социалната мрежа Facebook Марк Зуркърбърг създава доклад от 10 страници, озаглавен ''Човешко право ли е свързаността". В програмата той описва идеята си как останалите 5 милиарда души по света да бъдат свързани с другите.
Според него това може да стане с помощта на големи технологични компании.
Планът на Зукърбърг обхваща и развитието на новите технологии, като той лансира идеята за дронове, захранвани от слънчева енергия, които, летейки, да осигуряват интернет връзка в отдалечени райони.
Половината от населението на света живее без сигурна интернет връзка. Това ограничава достъпа на потребителите до образование, финансови услуги, участие в политически процеси, свободно изразяване и още много други.
Сред тези потребители е и Селим Азаим Асани - един от основателите на дигиталния хъб WenakLabs, който предоставя много услуги за бизнеса в столицата на Чад - Нджамена.
През 2008 г. властите в Чад спират достъпа до социалните мрежи Facebook и Twitter с аргумента, че това се налага заради разпространение на религиозен екстремизъм. Забраната важи в продължение на 16 месеца.
''Изгубихме пари и част от клиентите си заради спирането", казва Асани. ''Някои от клиентите ни прекратиха договорите си, защото смятат, че моментът не е подходящ да използват социалните мрежи", казва той.
Петдесет години след като компютрите получават достъп до интернет и 30 години след създаването на глобалната мрежа - www. - днес свободният онлайн свят е застрашен. През последните няколко години достъпът до интернет е частично и дори напълно спиран в Индия, Судан, Еритрея, Етиопия, Сирия, Конго и Ирак.
В регионите на Западна и Централна Африка са констатирани 12 случая на спиране на интернета през 2017 г. Година по-рано случаите са били 11, а през 2018 г. - 20, отбелязва Джошуа Франко, заместник-директор на Амнести Тех, подразделение на правозащитната неправителствена организация Амнести Интернешънъл.
''Опасяваме се, че случаите ще продължават да се увеличават", допълва той.
Най-честото обяснение за спирането на интернет достъпа е, че това се налага с цел мерки за сигурност за ограничаване на безредиците.
Когато властите в Шри Ланка спират достъпа до социални мрежи след терористичните нападения на Великден 2019 г., те отбелязват, че това е необходимо, за да се предотврати рискът от разпространение на дезинформация и паника сред хората.
''Ние следим повече резултата от спиранията, защото мотивите не винаги са напълно ясни", казва Франко и добавя, че ''съвпадането с важни публични събития като избори или протести, само увеличава нашите подозрения, че това по-скоро е начин за потушаване на свободата на словото".
Спирането на интернет достъпа е крайна мярка, но другите методи могат да бъдат също толкова драматични.
Например руското правителство изгражда своя собствена паралелна интернет мрежа, която съществува само в границите на страната. Когато тя бъде завършена - това ще позволи на руските власти да имат пълен контрол върху действията на потребителите в интернет и това, което се публикува в мрежата.
Потребителите в Китай също се намират в едно от най-силно ограничените интернет пространства в света. Там е спрян достъпът до редица чуждестранни уебсайтове и услуги. В някои случаи съдържанието се филтрира. Съществуват и законови разпоредби за компаниите, които работят онлайн.
Всички тези ограничения са по-известни в страната като ''Великата защитна стена на Китай".
Тенденцията с ограничения достъп до интернет се наблюдава и при страните, смятани за по-либерални.
Тази година бе приета Директива за авторското право от Европейския съюз. Документът принуждава търсачките да инсталират филтри, които да премахват съдържание, считано за незаконно.
Правителството във Великобритания отдавна призовава за разрешение да бъде пробивано криптирането, което от своя страна обхваща всичко - от приложенията за лична кореспонденция до онлайн разплащанията. В САЩ законодателите многократно се опитват да премахнат правилото за неутралност на интернет, което гарантира еднакво отношение към всички онлайн услуги.
''Интернет трябва да принадлежи на всички", заяви Зукърбрг пред ООН, 2 години след като лансира идеята си за интернет връзка между тези, които вече имат интернет, и останалите 5 млрд. души по света.
Не само той твърди така: доклади на Съвета на ООН по правата на човека от 2011 г. и 2016 г. разкритикуваха ограниченията в интернет и ги определиха като неспазване на международните споразумения за свобода на изразяване и информация.
В двата документа се твърди, че самият достъп до интернет е човешко право.
''Всички хора имат право да използват интернет", заявява Асани. ''Младите хора трябва да имат свободен достъп до социалните мрежи. Те трябва да използват интернет, защото имат възможност да се научат как се прави бизнес там."
Компютърният специалист и един от „бащите на интернет" Винт Сърф отхвърли в статия за „Ню Йорк Таймс през 2011 година идеята, че Интернет е човешко право.
Според Сърф интернет е само технология и може да дава права, но той сам по себе си не е човешко право.
''В миналото, ако не си имал кон - няма как да изкарваш прехраната си", пише Серф. ''Важното в този случай е правото на живот, а не правото да имаш кон", допълва той.
Такава е и реалната позиция на Съвета на ООН за правата на човека. Въпреки че докладите, публикувани през 2011 г. и 2016 г. подчертаха съществения характер на интернет и това той да дава възможност на хората да се изразяват свободно, те все пак спряха свободния достъп до интернет като човешко право.
Стандартите и общностните политики на Фейсбук не могат да заменят Декларацията на ООН за правата на човека. Всъщност интернет, който работи за нуждите на всички, задължително идва и с някои ограничения.
''Не е незаконно да се ограничават човешките права в ключови моменти", казва Франко. С други думи, свободата на словото не означава непременно да изкрещиш „пожар" в претъпкана стая.
Десетилетия наред регулаторите се опитват да настигнат мрежата, въвеждайки правила за ограничаване на пиратската музика, продажбата на наркотици, детската порнография, пропагандата на терористични идеи, речта на омразата и други.
Проблемът с мрежата от милиарди потребители е, че всеки има своя собствена представа какво е незаконно съдържание. Това не зависи само от решението на отделните нации, но и от услугите, които работят онлайн. ''Стандартите на общността във Facebook не могат да заменят Декларацията на ООН за правата на човека", казва Франко.
За да се утвърдят човешките права в интернет трябва да се заеме проактивна позиция. Глобалната интернет мрежа има за цел да защитава онлайн свободите. На форума за управление на Интернет в Берлин този ноември ще започне да се лансира идеята за Договор за мрежата. „Беше голямо предизвикателство за политиците да разберат за какво е мрежата", казва Емили Шарп, директор на Уеб фондацията - организация, която се бори за дигитално равенство, за свят, в който всеки има достъп до интернет и може да го използва за подобряване на живота си. ''Договорът за мрежата означава да се гарантира, че тя дава възможности и е достъпна за всички".
Документът отстоява принципите за свободна мрежа с отворен достъп. Той ще бъде в интерес на всеки, които има за цел да превърне този проект в реалност.
Правителствата, които подпишат документа, ще се ангажират да свършат всички равномерно, да не спират Интернет в страната и да уважават поверителността на гражданите. Компании също могат да подкрепят документа, поемайки ангажимент да развият технологии в услуга на човечеството. Отделните граждани също могат да се присъединят, съгласявайки се да създават, развиват и изграждат общности и да защитават онлайн пространството.
''В годините, откакто е създаден интернет, видяхме в мрежата да напредва [разбирането за] човешки права", казва Шарп. Тя обаче отбелязва, че както при повечето технологии, първоначалният ентусиазъм около тази иновация често пренебрегва последствията и щетите, които могат да са бъдат причинени.
Тя се надява, че този документ ще ръководи политиците при създаването на определени регулации, които да балансират необходимостта намаляване на вредите онлайн със зачитането на човешките права в интернет пространството.
Шест години след идеята на Зукърбърг, идеята му за световна интернет все още изглежда несигурна. Facebook се отказа от използването на дронове за осигуряване на интернет в отдалечени райони.
Големите телекоми не са склонни да предлагат на клиентите си тарифни планове с Интернет в райони, в които е по-печелившо да се заложи на есемеси и гласови обаждания.
Така по света все още има милиарди хора, които нямат връзка с интернет. Но усилията да ги присъединим към мрежата не трябва да бъдат съпроводени от загуба на идеята към какъв Интернет искаме да ги свържем. Не е достатъчно да свържеш света - трябва да се подсигурим, че връзката си заслужава.
