Ребека Гудол е 10-годишна, когато през 1990 г. семейството й се мести от Германия във Великобритания. В следващите години младата жена често пътува и се връща, но от 2010 г. има постоянно местожителство на Острова. Преподава в университет на два часа път от Лондон, детето й е родено и отраснало тук, говори английски език с перфектен акцент ("защото изкарах проклетата магистратура").
Съвсем доскоро обаче Ребека няма представа дали ще може да остане в собствения си дом.
Германската гражданка е една от милионите имигранти с паспорти от ЕС, чийто престой във Великобритания беше поставен под въпрос заради референдума за Brexit.
ЕС позволява на всички граждани на общността да се заселват, да пътуват и да работят свободно на територията на останалите държави-членки. Прекратяването на този свободен приток на хора от континента беше една от причините за желанието на Великобритания да се отдели от ЕС. Всички граждани на съюза - включително българите - които желаят да останат безсрочно в страната, трябва да кандидатстват за нов миграционен статут на уседналост.
Това ще бъде огромно изпитание за системата - смята се, че 3,5 милиона души ще подадат документи за постоянно местожителство във Великобритания през следващите 2 години. Няма по-мащабно и амбициозно миграционно упражнение в историята на британското управление.
От друга страна, това е само едно от хилядите бюрократични препятствия, пред които Лондон ще се изправи след напускането на ЕС, наред с осиуряването на непрекъсати хранителни доставки и опазването на мира в Ирландия.
Британският имиграционен министър Каролин Ноукс, която отговаря за изпълнението на този процес, твърди, че той ще бъде "лесен и безпрепятствен", така че да могат да продължат с живота си по относително непроменен начин. Някои правозащитници обаче се боят, че самият обем на кандидатстващите за уседналост ще доведе до блокиране на и без това спорния имиграционен режим на страната.
Опасения съществуват и за това, че най-възрастните или хората, които говорят слабо английски език, може да не получат възможност за оставане.
Ребека Гудол също не може да скрие притеснението си, докато чака отговор от имиграционните служби. Прекарала е последните 2,5 години в неизвестност за това, което може да се случи с живота й след Brexit.
"Винаги съм гледала на себе си като на британка, затова самото преминаване през тази процедура беше изтощаващо за мен", казва тя.
От позицията си на старши преподавател по икономика на недвижимите имоти в Университета Нотингам Трент, тя получава достъп до тестовата фаза на схемата за уседналост, която се отваря най-напред за европейски граждани, работещи в подбрани образователни, здравни и социални институции във Великобритания.
По време на тази фаза са получени 30 000 молби, 70% от които получават положителен отговор. На останалите се полага "предварителен статут на уседналост" - ограничено право за жителство в страната, което се дава на хората, дошли на Острова преди по-малко от 5 години. Онези, които получат предварителен статут, трябва да кандидатстват повторно за правото си да останат във Великобритания, щом изпълнят изискването за петгодишен престой.
Пълноценното задействане на тази схема ще започне на 30 март, независимо дали Лондон и Брюксел ще се договорят за Brexit или не. Това ще бъде денят, в който всички граждани на ЕС ще могат да заявят желанието си да останат. Крайният срок за приемането на молби зависи от условията на сделката (или липсата й) между ЕС и Великобритания - или до юни 2021 (ако споразумението бъде прието), или до края на 2020 г. при твърд Brexit.
На практика процедурата би трябвало да е проста - кандидатите първо верифицират самоличността си, като използват мобилното приложение "EU Exit: ID Document Check" на британското правителство, което ползва софтуер за лицево и биометрично разпознаване и сканира снимката и паспорта на съответния потребител.
След това кандидатът попълва молбата си онлайн, като прилага номера си от системата за социално осигуряване (така потвърждава, че е живял и работил в страната), и посочва съдебното си минало. Цялата процедура би трябвало да отнеме не повече от 20 минути.
При Ребека обаче нещата не са толкова прости.
На първо място, проблемът е в телефона й. Оказва се, че правителственото приложение работи само върху по-нови устройства с Android, а нито тя, нито близките й не ползват телефон с тази операционна система.
Ребека успява да вземе назаем устройство от свой колега, само за да установи, че функцията за сканиране на документите не работи. Налага се да изпрати паспорта си до Вътрешното министерство за ръчна проверка, а останалата част от процедурата довършва онлайн.
Системата обаче погрешка й отрежда само предварителен статус, защото отчита само 2 от последните 5 години, които е прекарала в страната. Гудол разбира, че проблемът се дължи на липсата на активен трудов стаж по време на майчинството й. Поради тази причина й се налага да приложи допълнителни доказателства, че действително е живяла в дома си през въпросния период - като прилага фактури за комунални услуги и банкови извлечения.
Почти два месеца след първия й опит да се пребори със системата, Гудол най-после получава съобщение, че има право на безсрочно пребиваване във Великобритания.
Тя описва процедурата като "цялостно положителна", но далеч не толкова проста и лесна, колкото е очаквала от рекламната кампания.
"За мен не беше лесна. Готова съм да се обзаложа, че няма да е лесна и за майка ми, която е пенсионерка с увреждания", казва Ребека.
Румънката Александра Булат кандидатства в същата тестова фаза и се сблъсква с подобни препятствия. И при нея системата не признава всички години на постоянно жителство, макар че Булат живее и учи във Великобритания от 2012 г.
"Като студентка работих предимно на временни, почасови или краткосрочни договори, затова никога не съм събирала достатъчно приходи, за да плащам подоходен данък", казва тя. В крайна сметка прилага допълнителни документи, а ден по-късно получава известие по имейл, че са я одобрили за статут на уседналост.
Само по себе си обработването на милиони случаи като този на Ребека и Александра е същински чиновнически кошмар. А това е само един от примерите за комплексното предизвикателство, което Brexit създава за Великобритания.
В цялата държавна администрация се готвят за огромни проблеми след прекратяването на 45-годишното членство в ЕС. Въпросът е дали хората, които не се справят достатъчно добре с технологиите или с езика, ще успеят да получат адекватна помощ.
Мнозина от хората като Гудол и Булат разполагат с нужните документи, за да докажат, че наистина са живели без прекъсване в страната - и въпреки това системата създава пречки за признаването на статута им. А какво остава за хората, които не разполагат с тези документи?
Мобилното приложение на правителството е създадено с оглед на стереотипния идеален гражданин - работещ, допринасящ за икономиката, наличен тук и сега. Но хората, които ще изпитат най-сериозни затруднения, са онези, които са имали прекъсвания в една или друга графа от изисквания.
Самонаетите или безработните лица, неработещите родители и пенсионерите са сред групите, които може да се окажат в риск от изпадане в процепите на системата. Дори само 5 на сто от кандидатите да бъдат отхвърлени, това възлиза на 175 000 души без документ за постоянно пребиваване. Това би било криза от размерите на миналогодишния скандал "Уиндръш", при който хиляди мигранти от бившите британски колонии в Карибите бяха заплашени с депортация погрешка заради политиката на првителството за ограничаване на нежеланата имиграция. Десетки души бяха изгонени без основание. Британското вътрешно министерство действа с твърда ръка - понякога дори с ожесточение - при имиграционните казуси, което създава дълбоко недоверие в способността на институцията да се справи с новата вълна от молби.
Правителството предприема мерки, за да съдейства на европейските граждани при подаването на молби. Освен системата за предупреждение по имейл (вече 300 000 души са абонирани за нея), са отделени 9 милиона паунда за подкрепа на доброволчески и общностни групи, които да помагат на хората, изпитващи трудности при попълването на онлайн-формуляра. През януари Тереза Мей отмени и първоначално заложената такса от 65 паунда за подаване на молбата за кандидатстване.
Дори тези усилия обаче може да се окажат недостатъчни. Много групи - особено ромите, от които има близо 300 000 души във Великобритания - дори не знаят, че са длъжни да подадат документи за новия статус. Мнозина от тях едва говорят английски език.
Кандидатите трябва да приложат валидна форма на документ за самоличност (например международен паспорт) или да имат достатъчно време, за да подадат молба за такъв. Вторият проблем е, че не всички ползват Android-устройства. Макар че са открити 27 центъра из страната за обработка на документи, някои места са по-недостъпни от други. Цяла Шотландия например може да разчита само на центъра в Единбърг. Най-близкият подобен офис за жителите на Ливърпул се намира на 70 км разстояние.
Правозащитниците предупреждават, че системата ще бъде изправена пред колапс. А това изглежда е последният проблем в списъка с главоболия на властите в Лондон.
