Лагерът "Ал Хол" в североизточна Сирия е източник на много гняв и въпроси без отговор. В него се намират изгубените жени и деца на членовете на джихадистката група "Ислямска държава" (ИДИЛ), изоставени от техните съпрузи и бащи, техния кошмарен халифат и техните правителства.
Някои са се вкопчили в своята поддържана от омраза идеология. "Не сме победени!", крещят те в лицето ви. Други се молят за изход - за начин да се приберат у дома.
Докато западните правителства увъртат, децата им умират.
Ум Усма, белгийка от марокански произход, държи на фантазията, че е помагала на жените и децата от Сирия през шестте ѝ години там, повечето от тях на страната на ИДИЛ. Бившата медицинска сестра хваща своя никаб с ръка в черна ръкавица и заявява, че носенето му е неин избор, а това право и било отнето в родната й Белгия.
"Всяка религия е правила нещо неправилно или нередно", казва тя. "Покажете ни доброто."
Докато тя и група от други облечени в черно жени крещят, майка бута количка с детето си през калта. То е с тежко изгаряне, което по думите на майката е причинено от действията на подкрепяните от Америка сили.
"Ал Хол" е кошмар - лагер, който от 11 000 души се е разраснал до повече от 70 000 души. Той е набъбнал заради мрачните последици от рухналия псевдо-халифат и готов да се пръсне.
Белгийката Ум Усма казва, че няма нужда да се извинява за терористичния атентат на ИДИЛ от 2016-а в Брюксел, при който са загинали 32 души (без да броим атентаторите). В нейното съзнание атака срещу нейната страна от групата, към която се е присъединила, не нещо, за което се носи отговорност. Тя се е скрила под воала на жертва. Вярва, че Западът и неговите въздушни удари срещу последното убежище на ИДИЛ – Багуз, са виновни за тяхното нещастие. Омразата и насилието, отстоявани от ИДИЛ, са забравени.
Това е джихадисткият психологически трик – селективна памет, която заличава всякакви злодеяния.
Усма отказва да говори за това, което е правил съпругът й и дори отрича да е наясно със стореното от него. Тя е живяла в демокрация и при властта на ИДИЛ. Казва, че знае кое от двете е по-добро. Според нея съзнанията на журналистите, които идват в лагера за интервюта, е "затворено".
Само няколко седмици минаха, откакто Багуз, последната от контролираните от ИДИЛ територии, падна при атаките на предвожданите от кюрдите сили. Кюрдите не прибързваха, като позволяваха многобройни прекратявания на огъня, така че жените, децата и ранените да могат да напуснат. По-предпазливи бяха и коалиционните военни самолети, които са причинявали смъртта на цивилни в Мосул и Ракка, двете изгубени столици на ИДИЛ.
Багуз след последната битка. Снимка: Getty
Бебета жертви
ИДИЛ използва семействата си като последна линия на отбрана.
Едно иракско момче, оцеляло в сраженията, разказва, че за един ден са били убити поне 2000 души. По думите му ИДИЛ са паркирали коли сред палатките на семействата. Всички са знаели, че колите ще бъдат обстрелвани, и са искали возилата да бъдат изтеглени. Това не се е случило и колите започнали да експлодират. Когато сраженията са приключили, Багуз е бил почистен от труповете, преди да дойдат представителите на медиите.
Мъжете от ИДИЛ са били не само войници на бойното поле. Те са довели със себе си жени, деца и по-далечни роднини.
Шестгодишната Нур е жертва на тази катастрофа. Тя лежи на болнично легло в клиниката на Червения полумесец в лагера "Ал Хол". Детето е простреляно в лицето. Това се е случило преди няколко седмици и оттогава е получавала само абсолютния минимум медицински грижи. Бузите ѝ са подути, зъбите — разбити. Болката изглежда е нещо, с което тя вече е свикнала, защото издава писъци само когато я местят.
Куршумът, преминал през палатката в Багуз, е бил от снайперист. Малката Нур се е крила там със семейството си - част от армия твърдо вярващи в каузата, които са останали с ИДИЛ до самия край.
Много от ранените във войната, настанени в "Ал Хол", са деца. Майката на Нур, която е от Туркменистан, е твърде зле, за да стои на краката си. Нейният съпруг, боец от ИДИЛ, вече е мъртъв.
Състоянието на Нур изисква спешни грижи и тя е изпратена в болница в град Хасаке. Сега леглото клиниката се е освободило, и нов болен е поставен на черната му кожена повърхност. Това е Асма – шестмесечно бебе, което изглежда така, сякаш е родено преди дни. Бледа частица от човешко същество, почти прозрачна и твърде слаба, за да плаче много. Над нея бди сестра й.
Те са още един пример за това, че докато бойците от ИДИЛ са се сражавали до последно, семействата им са гладували.
Майки и деца биват откарани от Багуз към лагера. Снимка: Getty
Изтласкан халифат
Около 169 деца са намерили смъртта си, след като са напуснали Багуз - деца, които не са сторили никому злина. Тези, които остават тук, са изложени на риск от болести и страдания. Има и по-голяма опасност, която западните правителства изглежда са игнорирали – децата все още са под грижите на родители-екстремисти. Така те не биват превъзпитавани и няма противодействие на злобата, оставена да гние в душите им.
Тези, които са оцелели след ИДИЛ, са били докарани през пустинята в открити камиони за добитък до обитавания от хиляди души "Ал Хол". Селцето край лагера е мястото, където някога ИДИЛ са продавали язидски жени като роби. Недалеч от там, стотици предвождани от кюрдите сили са паднали в една-единствена атака на ИДИЛ. Двуетажното училище в селото още има върху фасадата си нарисувано знаме на ИДИЛ. Пролетните дъждове и слънцето постепенно спомагат за избледняването му.
Лагерът е на ръба на селото: миниатюрна държава, изтласкан халифат, нарастваща опасност, която вече е по-голяма от самото селце.
Това, което остава в него, не е желано от никого. Малко правителства са приели свои граждани обратно: Русия, Саудитска Арабия и Мароко. САЩ са приели обратно само една жена. Великобритания няма планове да репатрира бойци или техните семейства.
"Ал Хол" е лагерът, където Шамайма Бегъм, тийнейджърката от Лондон, е била задържана първоначално и където тя е научила, че е лишена от британското си гражданство. Франция е приела шепа сираци, чиито родители са загинали, сражавайки се за ИДИЛ.
Има степени на радикализация и непосредственото време след война не е място да се преценява кой подлежи на превъзпитаване, нито кой може да бъде спасен.
Отровна идеология
Жените-чужденки в лагера са държани отделно, под въоръжена охрана. Там идеологията е най-токсична. Това е мястото, където се държат истински вярващите в каузата на ИДИЛ. Пазач отвън сочи белега по главата си и обяснява, че предният ден са хвърляли камъни по него и колегите му.
До входа чувал със сурови парчета пилешко лежи вързан в прахта. Жените са се притиснали към оградата от бодлива тел, и настояват да бъдат освободени. Те са от къде ли не: Бразилия, Германия, Франция, Мароко, Сомалия... Списъкът продължава почти до безкрайност.
Западните жени не смеят да говорят вътре. Те се опасяват, че ако ги видят да говорят с мъж, ще бъдат нападнати от по-радикално настроените жени в лагера. Ако свалят забрадките си, отново ги нападат някои от жените. За наказание за такива прегрешения се случва палатки да бъдат изгорени до основи.
19-годишната Леонора Месинг е от Германия. Тя разказва, че най-зли са тунизийските и руските жени, които са били последните, напуснали Багуз.
Месинг се е присъединила към ИДИЛ на 15-годишна възраст, месец след като друго 15-годишно момиче, Шамайма Бегъм, и нейните приятели са избягали от Британия, за да дойдат в Сирия. Месинг е станала третата жена на германски екстремист, който сега също е под арест при кюрдите.
Германката е изпълнена със съжаление, породено не само от обстоятелствата – по нейни думи това съжаление предшества с много поражението на ИДИЛ.
След половин година в "Ислямска държава" е помолила баща си да й помогне и да изпрати трафикант, който да я измъкне оттам. Такъв бил изпратен, но силите за сигурност на ИДИЛ го убили. После заловили и нея, след като открили нейни снимки в телефона му. Два пъти я хвърляли в затвора.
В ръцете си Месинг люлее двумесечно бебе с набръчкано лице - второто ѝ дете, родено в Багуз, докато сраженията са върлували навсякъде около тях. Родила е сама, нямало е лекари, нямало е сестри. Тя сама е изпратила съпруга си навън, плачейки. Пратила го да потърси жени, които да помогнат. Такива не са се намерили.
Тя все още обича съпруга си екстремист и казва, че ще го чака, ако той бъде върнат обратно в Германия да излежи присъда в затвора.
Колко милост?
Външното министерство на Великобритания заявява, че е твърде опасно за британските дипломати да пътуват до Сирия — място, където, подобно на Германия, страната няма консулства или посолства. Все още няма планове за репатриране на жените и децата, съпрузите на много от които са убити или лишени от британското им гражданство.
Млади жени обикалят из лагера и чакат отговора на въпроса кога ще видят отново своите съпрузи, в случай, че те са оцелели. Отговорът може да дойде скоро. Ирак планира да изтегли своите хора. Първи ще са най-ценните затворници, които почти сигурно ще бъдат екзекутирани, а жените и децата им – прехвърлени в Ирак. При тоав не много далеч от лагера "Ал Хол" - в други лагери от иракската страна на границата.
И макар че това ще намали напрежението в лагера, няма да реши трайният въпрос, който сирийският лагер поставя пред Запада: колко милост трябва да бъде демонстрирана към врагове, които не са проявявали милост към никого?
И какво трябва да стане с техните жени и деца, след като ИДИЛ вече не съществува?
... типа хора, които представлявам аз... Кого представляваш ти, прасчо? Кой от тия хора те е упълномощил да го представляваш? Хиларито ли, хубавото Наде ли или лекето плювналиев? Даже геевете, към които уж не принадлежиш, но в чиято защита, без някой да ги напада, неизменно скачаш, като Матросов, може да ти се радват, като на полезен идиот, но няма да ти траят арогантните маниери, които показваш само тук, защото е безопасно. Гледай си гледната точка, на никого другиго не е потрябвала. Драконче, не ти трябва да се сближаваш със свинчопрас. И не е от възрастта, сигурен съм, че и на 20г е бил същият арогантен, кух морализатор, досаден като конска муха, по американски pain in the ass. Срещал съм такива. Не ти трябва да се сближаваш и с дяда си хаджия. Има много други пътеки, които можеш да хванеш, само да мислиш с главата си.
>Поведението ти е сходно с това на Dear Ivan и Rowan Двама души, с които никога не съм имал общо мнение по каквото и да било. ОК, ако наистина си вярваш, би следвало да нямаш поводи за притеснения. Дерзай. >Кого представляваш ти, прасчо? Най-малкото себе си, но ако ти не познаваш други като мен, то аз познавам доста, много от тях колеги от университети, в които съм учил. Наоколо е минавал точно един, с който имахме ужасно много общи характеристики. Надали го помниш. Сходното, дребните душици като точно тоя Dear Ivan, Mako, Conspirator и прочие се държаха с него по точно същия начин - евтини подигравки и малоумен присмех, което е единственият възможен подход, когато между теб и другия човек стои гигантска интелектуална бездна, отвъд която дори не можеш да видиш, камо ли да я прескочиш. >Кой от тия хора те е упълномощил да го представляваш? Припомни ми кога съм казвал, че говоря от чие и да било чуждо име.
23 deowin | 22.04.201916:52 >Кого представляваш ти, прасчо? Най-малкото себе си, но ако ти не познаваш други като мен, то аз познавам доста, много от тях колеги от университети, в които съм учил. А те познават ли те? И дават ли два цента за познанството си с тебе? ... Наоколо е минавал точно един, с който имахме ужасно много общи характеристики. Надали го помниш... Не помня никого, който се е доближавал до твоето арогантно празнословие, но аз съм отскоро в сайта. Помня верния ти васал, лумпена самчо ваймс и другия ти подгласник, тъпото като гъза на шотландска гайда паве. Драконът ти се връзваше за известно време, но и той си отвори очите. Сигурно има и други, които не си струва труда да помня. >Кой от тия хора те е упълномощил да го представляваш? ...Припомни ми кога съм казвал, че говоря от чие и да било чуждо име... Ти каза: хората, които представлявам. Аз изредих някои от тия хора - само за затвора.
Двама души, с които никога не съм имал общо мнение по каквото и да било. --- Това, прочее, е напълно нерелевантно, когато говоря не за мнението, а за поведението ти - което е същото като тяхното. Приемай този неоспорим факт както искаш.
>А те познават ли те? Естествено. >И дават ли два цента за познанството си с тебе? Да, но какво значение има? Май отново я подкара с проекцията - понеже за теб е адски важно познатите ти да те помнят и уважават, очакваш всички хора да си градят самочувствието на същата база. Не всички хора са като теб. >Не помня Както вече споменах, беше напълно очаквано да не помниш. Дори не мисля, че е само от годините. >Ти каза: хората, които представлявам Аналогично мога да говоря за класа бозайници, които представлява китът, без да е необходимо да се допитвам до орката, нарвала и делфина - китът представлява класа, защото е представителен за него, за което не е точно необходимо тяхното съгласие. Ти също представляваш класа пенсионери с лошо образование, слабо познание за света, и набор от твърди предразсъдъдъци, които формират мирогледа им. Не е необходимо да питам дали GETI е съгласен да си представителен за този клас хора, в който принадлежи и той, защото ти си представителен за него независимо от неговото съгласие. >Това, прочее, е напълно нерелевантно, когато говоря не за мнението, а за поведението Не, не е. Поведението е следствие от фундаменталния подход, мироглед и модел на света. Моят е научният метод, защото така съм образован и такава ми е била кариерата през миналите 15 години, такова ми е личностното изкривяване. Споменатите дори не могат да дефинират научния метод, камо ли пък да се придържат към него. Техният мироглед е следствие от закостеняли непроменяеми и неоспорими предубеждения, моят е следствие от постоянно променящи се в следствие от емпирични наблюдения виждания, хипотези и модели на света. Да, можеш да продължиш да се правиш на ударен с парцал, защото ти се иска да ме сложиш в един клас с тях, но това не е нищо повече от дефанзивната реакция на нараненото ти его - не ти харесват паралелите, които посочих, че съществуват между теб и хората, с които все повече се сближавате наоколо (а те съществуват напълно независимо от моето наблюдение за тях), и затова се опитваш да ми го "върнеш". Дефанзивна, инфантилна и напълно стандартна реакция. Не, не очаквам да си си задал въпроса защо ти е нужно да го правиш - досега не си демонстрирал никакви умения и наклонности да правиш интроспекция. Точно това ти е най-слабата черта, според мен - когато не спираш да помислиш защо ти е било нужно да кажеш едно или друго, губиш контрол над фундаменталната си мотивация и мироглед, и тя е свободна да се изкривява, като обикновено предвидимо влиза в някой утъпкан коловоз от удобни предубеждения и предразсъдъци, определени от околната ти среда. Околната ти среда е доста неоптимална, казано силно евфемистично. Точно затова мисля, че преходът ти към какавида и гъсеница е практически гарантиран.
Тук според мен трябва да се действа по Британски тертип - загражда се в пустинята едно място, навират се там тия хора, слагат се вишки с въоръжени с картечници гардове, и им се дава само супа. Без подслон или тоалетна. Щом е свършило работа с военнопленниците от Boer Wars, ще свърши и работа тук. А който оцелял - оцелял. God Save Our Gracious Queen...
Напускали са едни дразнители като Деовин, дето изобщо не четат за кво става въпрос, само пляскат глупости из коментарите. Аре, разбирам, има хора пенсионери тука, по цял ден си чешат топките и дремят из форумите , ама тоя с голямата кариера и ебемси колко виши как намира толкова време да плещи безсмислици не ми е ясно.
...26 deowin | 23.04.201917:01 >А те познават ли те? Естествено. И откъде е естествено? Защото ти го казваш? Сори, обаче твоята дума е, меко казано, недостоверна и вече не остана никой, да й се хваща. Пардон, забравих лакея ти самчо. Пардон, сетих се за един друг емигрант, който от време на време ти приглася и също се срамува от България. Приятна компания.
>И откъде е естествено? Ъъ.. обикновено когато се познаваш с хора от университет, познаването е общо. Повтарям, не че има каквото и да било значение - би имало единствено ако ми беше важно кой ме познава. Не би могло да ми дреме по-малко кой ме познава. Имам добра представа защо за хора като теб е важно, която собствена нужда проектирате върху околните. Отново, между теб и мен има гигантски разлики. >също се срамува от България Да се "срамувам" от България бих могъл единствено ако се самоопределях чрез държавата, където се е случило да се родя, и чийто гражданин съм. Не се самоопределям чрез нея. Не се самоопределям и чрез това кой ме познава. Самоопределям се чрез собствените си постижения и точно нищо повече. Тривиално следствие е, че не се срамувам от България, защото няма как да се срамувам от държава. Преди да си попитал - не се срамувам и от хората в България, не се срамувам от нищо, което българин, американец, или друг човек някога е извършил. Бих могъл да се срамувам единствено за нещо, което аз лично съм направил. Манталитетът на човек, който би могъл да се срамува за неща отвъд неговите лични действия, ми е абсолютно чужд. Тоест, отново, между теб и мен има гигантски разлики.
Не, не е. Поведението е следствие от фундаменталния подход, мироглед и модел на света. --- Хахаха! Викаш, невъзможно е двама души с различен мироглед да се държат сходно? Осъзнаваш ли колко дълбоко затъваш? Съвсем сериозно питам. Наистина не знам защо изтрещя толкова в последните месеци, ама на моменти като те чета, имам чувството, че ти трябва специализирана помощ.
>Викаш, невъзможно е двама души с различен мироглед да се държат сходно? Зависи за коя част от поведението говорим. Естествено, че могат и двамата да пият бира и да ядат пържени картофи. Могат и двамата да четат Азимов. Могат и двамата да са фенове на джаз. Могат даже да са учили в едно и също място или да имат една и съща професия. Това, което няма да правят по сходен начин, е да се аргументират и да коментират света около себе си - щом фундаменталните им модели за света се различават драстично, драстично ще се различават и подходите им в това отношение. Например, може единият да псува охотно, а другият да е сдържан и пасивен. Може единият да бълва първосигнални емоционални тиради от емотикони, а другият да пише само в съобщителни изречения. Може единият да се позовава на всевъзможни твърди и непоклатими предразсъдъци и предубеждения, а другият да очаква моделът му на света вечно да се променя и активно да търси тези промени. Може единият да ползва всеки вид логически грешки, която съществува, и да ги оправдава под всевъзможни претексти като "ми той това заслужава", а другият да цени интелектуалния си интегритет. И прочие. Фундаментално различните виждания за света необходимо водят до фундаментално различни мисловни процеси, които се виждат лесно в релевантни ситуации - не когато става въпрос кой каква бира пие, а когато се обсъждат по-сложни идеи, обхващащи по-големи части от околния свят. >не знам защо изтрещя толкова в последните месеци Предполагам точно аналогично "не би знаел" и защо сестра ми е курва ако искаше просто да кажеш "сестра ти е курва", но ти се щеше да го изразиш някак по-така. Апропо, абсолютно същият подход използва dedo adji вчера, и му отговорих по абсолютно същия начин. Този вид тотална немарливост относно изразните средства е обща за всички вас и, според мен, е доста покзазателна. А поведението ми тук не се е променило ни най-малко през последните поне 5 години. Не казвам 9, защото в началото бях по-арогантен. Единственото, което се промени напоследък, е, че нееднократно ти посочих сериозни проблеми в разсъжденията, и ти се издразни достатъчно, за да станеш нападателен. И сега се опитваш да джафкаш като куче, което се усеща застрашено. Едно силно, едро, уверено куче не би джафкало. Джафкат дребните, нефелни кучета, които са несигурни в силите си, и затова се усещат в опасност.
Аз сходствата в поведението ви вече ги изброих. Мога да добавя и още едно - опитите на мен, лично, да ми дават акъл и да реагират "с прискърбие" (твои думи, бтв), когато откажа да взема въпросния акъл. Та така, ако искаш, продължавай да отказваш да погледнеш огледалото - само дето това няма да те направи по-красив.
Предполагам отново ще си спестиш въпроса защо ти е нужно да си убеден, че търся някаква самозаблуда относно собственото си виждане за себе си и дали изобщо това виждане ми е дори минимална, камо ли пък основна, грижа. А въпросът е показателен.
И отново се опитваш да отклониш разговора в удобна за теб посока, защото развитието не ти допада. Това, впрочем, също беше доста характерно за личностите, с които те сравнявам.
Че отклонявам неудобен разговор е една хипотеза. Прави ли ти дори минимално впечатление че по някаква случайност е точно най-комфортната за теб хипотеза, на която не разглеждаш алтернативи? Така се случва почти винаги. Според мен това наблюдение би било добра основа за формиране на хипотези или поне за задаване на въпроси. Не виждам да си задаваш въпроси. Звучиш сякаш вече знаеш всичко преди да си видял нови емпирични данни (прочел какво съм написал) и без значение какви са те (конкретните ми думи). Думата, която най-точно описва този вид мисловен процес, е предубеждение. - предварително изградено убеждение, което единствено търсиш да потвърждаваш. А това е тривиално упражнение за буквално всеки човек.