Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо имигранти са сред най-големите фенове на германската антиимигрантска партия

Време е да преосмислим идеята за крайнодясното и как функционира то днес Снимка: Getty Images
Време е да преосмислим идеята за крайнодясното и как функционира то днес

Германският квартал Хайдах с население 8500 души в град Пфорцхайм изглежда доста обикновен. С редове от бели, розови и жълти жилищни блокове, той напомня много други квартали югозападната провинция Баден-Вюртемберг - добре поддържани и спокойни места с основни училища, супермаркети, пекарни, аптеки и детски площадки.

Отразявайки нарастващия мултикултурализъм в Германия, повече от 60% от жителите на Хайдах са имигранти или преки техни потомци.

Посетителите в това спокойно предградие не би видял нищо, загатващо за изолация, гняв или политически екстремизъм. Хайдах обаче е един от районите, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) има най-добри резултати.

На местните избори в Баден-Вюртемберг през 2016 г., партията е получила 43% от гласовете в Хайдах, а на изборите за Бундестага  през 2017 г. 37% от жителите на този район са избрали крайнодясната формация.

Много от тези поддръжници на AfD са имигранти, но не от Африка или Близкия Изток, а от Русия.

AfD често е възприемана като националистическа и дори ксенофобска политическа сила в германската политика, но все пак едни от основните й поддръжници са хора, родени извън страната.

Партията твърди, че една трета от гласоподавателите й всъщност са германци от руски произход, а едно скорошно изследване показва, че макар тези данни вероятно да са преувеличени, подкрепата за партията сред германците от руски произход е значително над средното равнище за страната.

Въпреки че AfD има репутация на антисемитска партия, сред гласоподавателите й има и малък, но нарастващ брой руски евреи. На изборите през 2017 г., AfD имаха шест кандидати за Бундестага, родени в бившия Съветски съюз, като двама от тях - Антон Фризен и Валдемар Херд - сега са депутати там.

Тези нови феномени показват, че може би е време за преоценка какво представляват крайнодесните партии, а с тях и крайнодесните гласоподаватели.

Тъй като германското правителство не публикува статистики по етнически въпроси, не е известно точно колко рускоговорящи живеят в Германия. Консервативни изчисления на университета в Оснабрюк показват, че около 3 млн. от 83-те милиона жители на страната са били родени някъде в бившия Съветски съюз.

Мнозинството от тях са етнически германци - още известни като поволжски немци или руски немци (Russlanddeutsche) - чиито предци са емигрирали в руската империя през XVIII век. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., повече от 2 млн. от тях са се завърнали в Германия наравно с още няколкостотин хиляди руски евреи, етнически руснаци и представители на други съветски народи. Въпреки че понятието "руски немци" официално се отнася за етнически германци, то често се използва и като кратко определение на цялото рускоговорящо население на Германия.

Имигрантите от руски или съветски произход често се описват като "невидимо малцинство". През 2013 г. доклад, подготвен от Федералната служба по миграцията и бежанците, идентифицира общността като "не проявяваща интерес към политиката", а преди 2017 г. тя се радваше на оскъдно внимание в германските развлекателни или новинарски медии.

През 2017 г. журналистът Николай Митрохин пише: "Германските телевизионни канали почти напълно игнорират рускоговорящите. Няма руски модератори или актьори в главни роли в сериали и те рядко участват в токшоута. Не се правят документални филми за проблемите и постиженията на рускоговорящите".

Въпреки че представителите на общността самоотчитат високи нива на интеграция, се загатва за паралелно общество на "руските немци". Членовете на тази демографска група купуват продукти от източноевропейската кухня от веригата супермаркети Mix Markt, някои по-стари имигранти все още говорят твърде слабо немски, и има голяма създавана на местно ниво рускоезична преса в цялата страна.

Защо AfD е привлекателна за някои германци от руски произход и защо партията ги приема като силна подкрепяща я общност? Данните показват три взаимосвързани отговора: 1) стремежът към легитимност на AfD; 2) комбинацията от социален консерватизъм и контрастиращи имиграционни тези и 3) влиянието на руските държавни медии.

Подобно на френската партия "Национален съюз" на Марин льо Пен, AfD се стреми към легитимиране в система, която в основната си част е рефлекторно враждебна към крайнодясната политика. Откакто партията за първи път получи представителство в три провинции парламента през 2014 г., има договореност между другите германски партии, че влизането в коалиция с AfD е неприемливо.

Това и досега остава желязно правило, което оцеля въпреки високото представителство на партията в някои регионални парламенти като в провинциите Саксония и Бранденбург. Отношението на германския политически елит към AfD е на изолация и дистанцираност.

Реакцията на партията е да се опита да се разграничи максимално от обвиненията в ксенофобия, расов фанатизъм и антисемитизъм, за да се отърве и от тази политическа "карантина", в която е поставена.

Кампанията за разширяване на популярността на партията сред германското население от руски произход е част от тази стратегия. Лидери на партията като Йорг Мьотен използват подкрепата на "руските немци", за да противодействат на тезата, че AfD е антиимигрантска организация. AfD дори стигнаха дотам да се обявят открито за защитници на благосъстоянието на имигрантите в рускоезични реклами.

През юни 2018 г. в отворено писмо за пенсионните реформи, депутатът в Бундестага от "руските немци" Фризен писа, че "Фракцията на AfD е за равенство за имигрантите… руските немци имат същите права и привилегии като всички други граждани на нашата страна". Партията също така се опита, с известен успех, да привлече руските евреи, като представя мюсюлманските имигранти като реалната заплаха за юдаизма в Германия.

Но колкото и AfD да се възползва от подкрепата на германците от руски произход, за да подобри имиджа си, тази подкрепа не би съществувала без истинска идеологическа съвместимост между партийната платформа и социалния консерватизъм на голяма част от рускоговорящото население.

Според проучване сред родени в чужбина руски немци, проведено от базираната в Бон фондация "Борис Немцов" през август и септември 2016г., 49% от анкетираните членове на общността смятат, че границите на Германия трябва да са напълно затворени за бежанци, а 72% вярват, че "сред бежанците има терористи".

Като по-обща картина, по-малко от половината руски немци не смятат за "приемливо" живеенето до хомосексуален съсед, а голям брой представители на различни поколения смятат, че Западът е "предубеден" към Руската федерация.

Рускоезичната кампания на AfD залага именно на тези възгледи. През септември 2017 г., издание на вестника Telegraf NRW включваше реклама на първа страница за кандидата за Бундестага от руски произход Евгений Шмид, който даваше следните обещания: "Спиране на миграционния хаос; подсигуряване на безопасността на нашите граждани; постигане на прилични пенсии; подкрепа за традиционното семейство; запазване на християнските традиции; възстановяване на добросъседтските отношения с Русия".

AfD се позиционира не само като естествен идеологически дом за руските немци, но и като единствената партия, която оценява историята, проблемите и усилията за интеграция на тази общност в германското общество.

Мьотен от AfD казва за това: "Погледнете кой реално гласува за AfD, и къде имаме най-голяма подкрепа... хората с имигрантски произход, които водят интегриран живот тук. Те не могат да повярват както се случва с тази държава".

Руските немци, които водят кампания в подкрепа на партията, представят интеграцията на тяхната общност в Германия като труден път, който е бил изминат тихо, старателно и успешно. Това открито контрастира с очернянето или отхвърлянето на северноафриканските или близкоизточните мигранти и техния опит.

Във Facebook страница, наречена "Руски немци за AfD", създадена през юни 2016, която има повече от 13 000 последователи, а описанието й гласи: "Ние сме от мразените руски немци, които са дошли в Германия преди десетилетия... Наблюдавани с подозрение от местното население, ние все пак успяхме да се интегрираме успешно тук, макар че не всички рани са заздравели, и не всички унижения са забравени".

В политическа фокус-група, организирана от германски учени преди изборите през 2017 г., емигрант - етнически германец на около 60-годишна възраст казва: "Имахме огромни проблеми с влизането в страната. За други хора беше много лесно. Тях просто ги пускаха да минат без проблем".

Връзката между руските немци и AfD не е напълно естествен феномен на германската политика. Ролята на руските държавни медии и дезинформацията в осигуряването на подкрепа за партията не може да бъде игнорирана, въпреки че някои лидери на руските немци предупреждават, че тя не бива да се преувеличава.

Фондация "Борис Немцов" съобщава, че около 40% от анкетираните разчитат на руска телевизия и интернет медии като водещ източник на информация. Редовно потребяващите рускоезични медии имат по-крайни убеждения за имиграцията, по-големи страхове от ислямски тероризъм и по-голям скептицизъм към германските институции и ценности.

През януари 2016 г. кремълските медии отразиха невярната информация, че младо руско момиче е било изнасилено в Берлин от арабски мигранти, като предизвикаха кратко протестно движение на руски немци в 20 града в страната. Така нареченият "случай Лиза" повиши информираността в германската обществена сфера за заплахата от руската пропаганда, и последвало правителствено изследване стигна до извода, че въпреки че "Берлинската полиция публикува пълно опровержение на тези твърдения, повечето контролирани от руското правителство медии, занимавали се с тази тема, не публикуваха корекции, нито премахнаха публикациите от уеб сайтовете си".

В последните шест години се е изградила симбиоза между AfD и Кремъл. AfD е обект на изключително негативно отразяване в германската преса и се стреми към по-добро представяне в кремълските медии, докато руската държава вероятно възприема AfD като полезен защитник на руските интереси в германската политика. Партията е правила многобройни опити за търсене на външна подкрепа от Москва.

Финансирани или свързани с AfD издания като Zuerst!, списание Compact, Epoch Times Germany и Junge Freiheit са като цяло позитивни към руското правителство и геополитически позиции. Скорошно изследване показва, че има известна реципрочност: кремълски медии като RT Deutsch и Sputnik Deutschland систематично подкрепят AfD и критикуват всички други германски партии.

Макар тези и други подобни агенции да не се радват на всеобщо доверие сред руските немци, те са стабилно утвърдени в региони с висока концентрация на постсъветски мигранти - като Пфорцхайм, Оснабрюк и Източен Берлин.

Какво означава това имигранти да подкрепят антиимигрантска партия? Малцина германци биха счели AfD за приемлив политически дом за имигрантите, но точно това представлява партията за осезаем сегмент от рускоговорящото население в страната.

Ако има поуки от този факт, те са, че интересите на крайнодесните популистки партии и имигрантите-гласоподаватели не винаги са взаимоизключващи се. AfD се стреми към убедителност и успех, които са убягвали на всяка друга крайнодясна партия в следвоенна Германия, и руските немци са ключов фактор за отърсването от неонацисткия й имидж.

Имигрантите междувременно се вълнуват не само от един-единствен въпрос и не би трябвало да бъдат вкарвани в такъв шаблон. Като повечето хора, те гласуват поради сложна гама от причини, в които имигрантският им статут е само един фактор и дори не задължително най-важният.

Руските германци, които подкрепят AfD, сочат културата, религията, семейството и икономиката като компоненти във вземането на решението им, и рускоезичните реклами на партията обхващат всички тези теми.

Това би трябвало да бъде предупреждение за хората, стремящи се към опростенческо обяснение за успеха на крайнодесните партии: в света на крайнодесния популизъм, не всички имигранти са врагове.

Най-коментирани

Най-четените