Политически хаос Made in Germany

В последните дни Германската Социалдемократична партия изглежда като жалка сянка на славното си минало.

Без значение от идеологическите пристрастия - винаги има трагичен елемент при публичния крах на някогашната горда партия.

Нелицеприятната битка между двамата бивши лидери на СДП Зигмар Габриел и Мартин Шулц за ръководния пост в Министерството на външните работи беше само повърхностният белег за разпада. В комбинация с недоволството на местните организации от поредната голяма коалиция с Меркел, това доведе СДП до притеснително дъно в социологическите изследвания - едва 16 процента подкрепа.

За първи път СДП беше изпреварена от крайно-дясната популистка "Алтернатива за Германия" (AfD).

Остава само членската маса на партията да гласува против новата коалиция с Меркел. Ако това се случи, Социалдемократите ще влязат в продължителна криза, в която ще се принудят да се занимават само с вътрешнопартийните си проблеми. Или поне с това, което е останало от партията.

И все пак би било прекалено елементарно да се прехвърля цялата вина за този спектакъл върху лидерите на СДП. Всички наблюдават развитието на процес, който отдавна стана неизбежен: краят на доминацията на бившите големи "народни" партии. Християндемократите на Ангела Меркел също се намират в дълбока криза, макар и не толкова напрегната, колкото тази в СДП.

Епохата на традиционните големи партии "ветрила" върви към своя край. Още откакто беше създадена следвоенна Германия, Социалдемократите и Християндемократите се сменяха в управлението на страната, а лидерите им бяха надеждни посредници между избирателите и държавното управление.

Изглежда обаче, че този режим скоро ще приключи. Правилата на политическата игра преминават през етап на дълбока промяна.

Германия навлиза във фаза, която е много по-задълбочена в някои други страни. В Холандия бяха нужни четири партии, за да съставят управляващо мнозинство. Белгия преживя 541 дни без правителство. Във Франция младият "спасител" Еманюел Макрон превзе президентството и попиля старата партийна система в страната.

Ако днес се проведат нови парламентарни избори, ХДС и СДП няма да едва ли ще могат да съставят управляваща коалиция. Подкрепата за Социалдемократите падна до критично ниво, което отива по-скоро на традиционно малки партии като "Левите", "Зелените" или "Свободните демократи".

Разбираемо, тази ситуация притеснява немалко хора. Досегашната система беше пример за стабилност. Сега тази стабилност не съществува.

Но оплакването от политическото разместване не помага с нищо. В крайна сметка - то е логическо развитие, което не може да се спре. То е отражение на обществената тенденция към фрагментация, повече индивидуализъм, разпад на традиционните общности.

То е отражение на логиката, вътрешно присъща на социалните мрежи. Големите партии с техните безкрайни крила и фракции, представляващи различните елементи на обществото, вече не съответстват на времето, в което избирателите искат да видят уникалните си желания в пряко представителство.

Свърши времето на кариерните политици, които прекарват десетилетия от живота си в местене от една комисия в друга нагоре по партийната йерархия. Свърши и времето на 100-процентовите резултати от гласуванията на партийните конгреси.

Гласоподавателите вече се еманципират от партиите - нямат същото доверие в елита и настояват за по-пряко участие във вземането на решенията. Тази тенденция може да бъде забелязана и във все по-шумните призиви за пряка демокрация под формата на референдуми.

Дали това развитие е само негативно? Политиката определено ще става все по-волатилна, по-популистка и може би по-рискова. Демократичната държава вече няма да прилича на добре смазана машина, а ще изглежда по-скоро като опит за еквилибристика под постоянно напрежение.

Изборът на Доналд Тръмп показва какво може да се случи, когато залогът е толкова висок. Същото се отнася и за успеха на "Алтернатива за Германия" на парламентарните избори през септември 2017 г., но от новите правила на играта не печелят само крайно десните формации.

Печелят и центристки политици, които знаят добре как да продадат идеите си - хора като Еманюел Макрон във Франция, Себастиан Курц в Австрия или Кристиян Линднер в Германия (лидер на "Свободните демократи").

Техните партии, които предпочитат да се наричат "движения", може да дължат успеха си по-скоро на маркетинга, отколкото на политическа платформа. Но успехът им разкрива определена нужда. Успехът на Макрон успя да съживи разпадащата се политическа система във Франция.

Поуката: промените, които наблюдаваме, не са задължително лоши или задължително добри. Въпросът е как политиците и избирателите ще се възползват от тях.

Дълбоката криза, пред която се изправят бившите големи партии на Германия, представлява предизвикателство. То може да отслаби страната. И без това Германия преживя няколко месеца в несигурност и без глас пред света.

Това не означава завръщане към годините от Ваймарската република. Демокрацията все още не е под заплаха.

Винаги е било грешка да се страхуваш от избирателите. Правилната стратегия е да се опитваш да ги убедиш в своите политически принципи.

Не бива обществото да се фокусира върху защитата на излишни структури. То би трябвало да защитава ценности: демокрацията, конституцията, държавните институции.

Има добри причини, поради които много избиратели жадуват за обновление. Ако това доведе до нови партии и форми на политическо участие, може би ще вдъхне нов живот в политическата система. В най-добрия случай - ще я направи по-устойчива.