Един от най-позорните моменти в цялата история на западната журналистика настъпва през 30-те години на миналия век. Уолтър Дюранти пише за The New York Times, той е кореспондент в Москва и успява предаде на американската публика възможно най-розовата и лъжлива картина за режима на Сталин. Дюранти съзнателно прикрива причинения от комунистическата диктатура масов глад в Украйна, довел от смъртта на милиони хора и представя всички отрицателни материали за случващото се в СССР като подривна и подла анти-социалистическа пропаганда.
Иронията е, че именно той се превръща в най-авторитетния мегафон на сталинистката пропаганда, а неговите пропити с лъжи и полуистини репортажи допълнително задълбочават мизерията и страданието на безброй жертви на комунистическия режим. По-късно, когато целият мащаб на манипулацията става ясен, от The New York Times признават за отблъскващите деяния на Дюранти, извиняват се официално и описват статиите му като „някои от най-лошите, които са излизали във вестника".
Тази година от вестника, който е сред най-престижните и популярни печатни медии на планетата, доказаха, че не са се поучили от грешките си и подновиха своята любовна история с комунизма по възможно най-трагикомичния начин. NYT от месеци публикува в авторитетната си коментарна секция анализи и есета на тема историята на комунизма в специална серия, озаглавена „Червеният век" и посветена на 100-годишнината от началото на Руската революция.
Тонът на много от материалите е носталгичен и почти романтичен. Критичният ъгъл към една от най-тираничните системи в човешката история почти липсва, а доколкото го има, е засенчен от демонстративния опит за реабилитация на червените диктатури.
Някои от заглавията предизвикаха вълни от гняв, а после и присмех. Ето няколко примера: „Защо жените правиха по-добър секс по време на социализма", „Какво унищожи обещанието за мюсюлмански комунизъм", „Студената война и американската делюзия за победа", „Еко-воините на Ленин", „Дългът на „Стар трек" към революционния комунизъм", „Бъдещето на социализма е в неговото минало: „Комунизмът беше задънена улица, но може да си възвърнем социализма" и, разбира се, потресаващото есе „Когато комунизмът вдъхнови американците", в което се развива тезата, че червената идеология и по-конкретно режима на Сталин, е бил отговорен за внезапния прилив на хуманизъм сред много американци през 50-те години на миналия век.
Реабилитацията на режими, довели до най-големите човешки катастрофи на XX век достигна своята кулминация с текст, посветен на правата на жените в революционен Китай. В профила си в „Туитър" вестникът публикува материала със заглавие - „Въпреки своите недостатъци, комунистическата революция научи китайските жени да мечтаят".
Това вече беше прекалено за много хора и отприщи грандиозен интернет потоп от подигравки и сходни заглавия като тези: „Въпреки своите недостатъци, нацизмът се грижеше за опазването на природата" и „Въпреки своите недостатъци, канибализмът предлага някои добри рецепти".
Разбира се, да обясниш избиването на над 60 милиона човека от режима на Мао като „недостатъци" е върховен цинизъм. Цялата серия есета от „Червеният век" на The New York Times, с някои изключения, е стряскащо неадекватна и провокативна по лошия начин. Според автора Джона Голдбърг от National Review текстовете и техните заглавия приличат на опит за претенциозно тролене, извършвано от интелектуалци левичари.
„Особено ми хареса есето за това как жените имали по-добър сексуален живот по време на социализма. Човек се чуди дали всички дами по лагерите, които е трябвало да обслужват с телата си пазачите в замяна на коричка хляб са разсъждавали по този начин. Изобщо, усилието на вестника явно е да реабилитира комунизма по такъв начин, че да накара определен вид нюйоркски либерали да повярват, че са били от правилната страна на аргумент, който в крайна сметка са изгубили", пише Голдбърг.
Само хубавата страна на комунизма
„Червеният век" на NYT е доста безсрамен опит да се фокусира вниманието на публиката върху хубавите страни на комунизма - доколкото такива има - и да игнорира колосалното количество проявления на злото, отприщени от червените диктатури през XX век. Според Голдбърг, вестникът отказва да признае, че катастрофалните резултати от приложението на социалистическите идеи са били заложени в самата им есенция и вместо това пласира старото, лепкаво и обидно клише, че „мотивите са били добри, революцията бе предадена и „истинският" социализъм никога не е бил опитван, но е заслужаващ си идеал и велика цел".
Безобразната апология на комунизма, с която The New York Times обижда всички естетически, етически и исторически съображения на грамотните хора също така е сигнал за моралната и интелектуална корупция на съвременния либерален елит. Този про-комунистически сантимент отново е модерен в западното ляво и няма как да не провокира реакция. А тя не винаги ще бъде грациозна, елегантна и издържана в добър вкус.
Има нещо много сбъркано
Много хора се питат как така се случиха Брекзит, Тръмп, разтревожени са от възхода на дясното и на национал-популизма. Ето как се случиха - когато най-престижните либерални медии описват избиването на десетки милиони хора като „недостатъци" на един "иначе не чак толкова лош режим", докато в същото време продават паника и параноя на тема възраждащ се фашизъм заради някакъв по-груб туит или фейсбук пост, страшно много хора си казват, че има нещо много сбъркано в цялата ситуация.
Уолтър Дюранти остави мазно петно върху репутацията на престижната журналистика през 30-те години на миналия век. Днес тя се опитва да превърне това петно в значка на честта.
Всички искат комунизъм, само хората не го искат.
Здравейте Участници! Защо пак дерайлирахте темата? Какъв НЕП, какви 5 лв и разни гладомори? За Руия и СССР е имало, има и ще има други теми! Тук става въпрос за САЩ, ако не сте разбрали. Или по тази тема сте неподготвени, но като ви напъва да се из...кажете и задръжния ви процес никакъв го няма си пишете по теми, по които сте подготвени до бузук! Единствено 3Филип Добрев.1858783357715861 | 27.10.201711:06 е коментирал темата и то доста адекватно, ама на dedo adji СССР му е по-ясен, ако и да е обиколил света, така ли е наборе?
"Изкуствено предизвиканият глад довеждаше до човекоядство. Само децата загинали по време на глада през 1933год. са били около три (3) милиона." Генадий Покрас,"Русская мысль",2004г.,бр.4
deaf озбачава глух, но зренеито ти е наред, нали? Прочете ли статията?
Добре, добре, наборе, простено да ти е! Хи хи хи! Няма лошо, че знаеш и си начетен, но е добре да следим и съвременните тенденции на развитие на обществото като набора Джералд Селенте (Gerald Celente ). Препоръчвам ти го. Той е директор на Институт за Прогнози на Развитие на Човешкото общество в Атланта. Прогнозите му стъпват на данни от документални източници в дълги времеви периоди. Доста често познава. Та, сега основния проблем на САЩ е разбитото кредо и нуждата от нова вяра и упование, а това е интересна тема, дори и в аспект на сеирджийството, в което нашего брата е направо експерт! Хубав ден, наборе!
Сам Ваймс, Опростенческото представяне на нещата не винаги води до по-доброто им изясняване. Много пъти ефекта е подвеждащ. Да, гениалните неща обикновено са прости, но от това не следва, че е приложима логика в обратния ред, а именно, че всичко просто е гениално. Преди два века в Англия е процъфтявала нечовешката експлоатация на детския труд. Деца на по 8, 10 години работят по 14 часа и живеят в ужасяващи условия като животни. Когато най-накрая Парламента гласува закон за забрана на детския труд, всичкото що е капиталист, преса и пр. започва да вие в хор: "Ау-у-у, мяу-у-у! Ама как така! Ама какво ще стане сега! Това е удар по свободния пазар! Тях никой не ги задължава да работят. Те идват доброволно. Това е сделка, на която те са се съгласили". Нищо подобно. Принуждава ги самата система, в която парите са всичко и най-вече средство за натрупване. Това, последното, води не до изкривявания, а до перверзии. Днес нещата са същите. Няма кой знае каква промяна освен може би тази, че принудата е вече по-рафинирана, парфюмирана и добре завоалирана. Колкото до статията и коментарите - тъжно е - поне автора да беше наясно, че комунизма е изцяло западен проект.
КАТО СТАНА ВЪПРОС ЗА КОМУНИЗъМА и форумните червени Кучета и Ко, мигновенно се разлаяха. Естествено, нали произходът им е оттам. А и голема работа - комунягите изтрепали 50 -100 млн. човеци за има няма 90 години. Нищо не е, от болести са измрели толкова... А както е казал мъдрият Баща на народите: "Женорята ще народят още".
НЕ СЪМ ВИНОВЕН а и не знам защо ме набеждават от форуа. Изказах се принципно, а че некои от форумните писатели са се припознали, това не е мой проблем. Твърдо заявявам, че всекаква връзка с действителни лица в моят пост, е изключена. Честна пионерска!
ИЗВИНЕТЕ, я. ф. грешка: ...от форума....
Квиченето на Свински доказва,че Лебовски е Голям и е Пич. Що се отнася до ''най-уважавания''вестник от 1896 г,той е собственост на Адолф Окс,а днес неговите наследници и в частност Артур Окс Сулцбергер–младши.Не виждам да се е сменил собственика кардинално,както през 1896 г.т.е. няма логика да не славословят някакви събития,които пълнят трезорите на ФЕД. Нищо лично към комунизма/просто бизнес/ в Русия,който е толкова руски,колкото Свински е пряк потомък на първите пилигрими от ''Mayflower''. Задачка. По какво си приличат Адолф Окс и Джоузеф Пулицър. Не.Не е факта,че са евреи. И двамата са се надпреварвали кой колко вестници да закупи,просто Пулицър е изпреварил Окс,купувайки през 1878 г. в. „Сейнт Луис Диспач”. Поради тази причина ''Ню Йорк Таймс'' има над 90 награди ''Пулицър''.Иначе,в-к „Сейнт Луис Диспач” щеше днес да е ''най-уважаваният''вестник,получил над 90 награди ''Окс''. Или обратното.Важното е да си напазаруваш вестници овреме. И да си имаш собствена печатница. В случая-за вестник,по правило-за пари. Ако ги имаш и двете ще си извънредно,изключително,съвършено ''уважаван''. Браво,Лебовски///// Готви се за забрава. Тези не прощават,а този път ги настъпи по най-''уважаваното''място.
Поздравления, Конспи! Съмнявам се, обаче, че разните "специалисти" по антикомунизъм и пишман-западняци, изобщо ще вденат за какво иде реч. А за Лебовски - много добре си го обобщил накрая - тези не прощават. Да му мисли, завалията. Но и ние ще трябва да помислим, щото добър или лош, Лебовски си е наше момче - българин и ще трябва да го спасяваме някак си.
Сам Ваймс, Начи, брато - викаш, че това не било принуда, а дечицата просто са си били трудолюбиви и за да не блъскат на полето или да са с овцете, добрите им родители ги пращали във фабриките, та да припечелят нещо повече. Освен това, там условията били далеч по-добри, отколкото на полето. Живеели са в просторни, чисти, проветрени, добре отоплени и обзаведени жилища, хранели са се здравословно .... . И в един момент какво - тоя пусти английски парламент да вземе, та да забрани всичко това! Ц, ц, ц, ей да му се не знае! Ма лош тоя парламент бе! Лош, лош, лош!!! Вероятно са се опасявали тия деца да не вземат да забогатеят и да се превърнат в сериозна конкуренция на капиталистите и властта им. Виж, Сам - когато видя някой искрено да вярва в нещо, независимо в какво, това предизвиква у мен симпатия и умиление. Сърце не ми дава да му кажа, че не е точно така, защото си представям разочарованието, което ще изпита. А и все пак, нали състоянието на духа е онова, което има значение. За това мисля да спра дотук.
Како, Разконспирира ме. Ма нищо де. Аз съм от нашшшште. Нема а се плашиш. Само дето ми се чини, че не си разбрала точно за какво водим диалог със Сам, че даже и Ваймс. Ма нищо де. Важното е да сме в борбата. Нали се сещаш вица от татово време - нема значение, че купуваме долара по 5 лв., а го продаваме по 3 лв. Важното е да сме в играта.
Товарищи...друзья...сега ще имате невероятната наслада да гледате и слушате какво ни “донесе” чифутската революция