Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Турция взе Европа за заложник

Приемането на турските условия за увеличение на миграцията създава опасен прецедент в преговорите с тази страна. ЕС се оказа заложник на Турция, а Ердоган и Давутоглу могат само да потрият доволно ръце
Снимка: Getty Images
Приемането на турските условия за увеличение на миграцията създава опасен прецедент в преговорите с тази страна. ЕС се оказа заложник на Турция, а Ердоган и Давутоглу могат само да потрият доволно ръце

Пазаруването на турски пазар никога не минава благополучно за новаците.

ЕС научи по трудния начин този урок. В навечерието на срещата на високо равнище в понеделник, лидерите на Съюза установиха, че уж внимателно обмислената договорка за мигрантите, която вярваха, че ще продадат на турските лидери, се оказва само началото на преговори.

В ранните часове на понеделник Турция отправи на Европа контра-предложение, което само преди шест месеца би накарало преговарящите от ЕС да станат и да излязат от стаята.

От европейска гледна точка предложението, което Анкара сложи на масата, звучеше по-скоро като искане за откуп: 3 млрд. евро помощи за бежанците като допълнение към вече обещаните 3 млрд. евро, пълна либерализация на визите за турски граждани в ЕС от юни, ускоряване на процедурата по присъединяване на Турция към Евроблока и обещание за презаселване на много от сирийските бежанци, които Турция приема на своя територия.

Посланието на Турция към Европа беше ясно: вие имате по-голяма нужда от нас, отколкото ние от вас.

Фактът, че Европа не само разглежда турското предложение, но и вероятно ще приеме по-голямата част от него, ако не и цялото, е доказателство за отчаяните опити на Съюза и особено на най-голямата страна-членка - Германия, да договори сделка за ограничаване на потока от мигранти и да сложи край на криза, кото подлага на изпитание солидарността в ЕС повече от всичко друго в досегашната му история.

Ангела Меркел, за която бързото споразумение с Турция е единственият приемлив начин за излизане от затруднената ситуация, се опита в ранните часове на вторник да убеди колегите си лидери да подпишат рамковата договореност.

В крайна сметка те се споразумяха да отложат решението до следващата редовна среща на лидерите на ЕС, планирана за следващата седмица.

Това, което притеснява някои от присъстващите лидери на Съюза е, че приемането на турските условия създава опасен прецедент, който показва, че основните демократични принципи на блока могат да бъдат жертвани в името на сделка.

Даването на Анкара на онова, което желае и то в момент, когато президентът Реджеп Таип Ердоган затяга хватката си върху властта, превръщайки Турция в нещо, което според мнозина е чиста диктатура, би могло да навреди невъзстановимо на имиджа на ЕС, твърдят критиците.

Но вероятната алтернатива - ликвидирането на отворените граници в Съюза и убиване на общественото доверие в неговите институции - би било още по-лошо.

След срещата Меркел подчерта, че предвид войната в Сирия и "геостратегическата" ситуация, сделката с Турция е "абсолютно в интерес на Европа".

Убеждаването на останалата част от Европа в това обаче няма да бъде лесно.

Сътрудничество, не санкции.

Само преди няколко дни - в петък - турските власти поеха контрола над най-големия вестник в страната, "Заман", разпръсквайки протестиращите със сълзотворен газ. Подобно действие нормално би предизвикало сериозни критики от Брюксел. Вместо това се чу глухо мъмрене, а сухият официален коментар на Европа в края на срещата гласеше: "Държавните глави и премиерите на ЕС също така обсъдиха с турския премиер медийната ситуация в Турция".

Вместо да обмисля санкции, ЕС дори се замисля да ускори преговорите на Турция за членство в ЕС.

Този процес, който е затънал на едно място от години, нормално изисква страната-кандидатка да отговаря на основни стандарти по редица въпроси - от независимост на съдебната система, до свобода на пресата.

Отстъпването пред искането на Турция да се стартират преговори в пет основни области, свързани с членството на страната в ЕС, следва да предположи, че Съюзът ще игнорира системните нарушения на правата на човека в Турция, сплашването на медиите и манипулацията на съдебната система.

"Определено можем да направим всичко това. Единственият въпрос е какво ще причини то на ЕС", коментира един от лидерите на Съюза, участвал в разговорите.

Ироничното в случая е, че Ердоган не изпитва особено силен стремеж да присъедини Турция към ЕС.

Членството в ЕС просто не е съвместимо с неговия силов стил на управление. Но заставяйки европейските държави да поканят отново Турция на масата за преговори, той може да покаже на народа си, че страната все още се приема от Запада и да унижи критиците си у дома, които твърдят обратното. А спечелването на безвизови пътувания до Европа би затвърдило допълнително мястото на Турция в "първия свят".

Европейските лидери се опитаха да представят срещата като успешна, заявявайки, че ангажиментите, които Турция е склонна да поеме за приемане обратно на бежанци и съдействие за спирането на трафика на хора са "сериозен пробив".

"Това е реална промяна", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след срещата. "Ясно ще покажем, че единственият начин някой да дойде в Европа ще бъде по легални канали".

В някои аспекти новата оферта на Турция отива по-далеч от първоначалния план, който бе обсъждан с ЕС, особено по отношение на броя бежанци, които Анкара ще приеме обратно, и мерките, които ще предприеме, за да възпрепятства трафика на хора през границите.

Цената за това обаче е по-висока, отколкото е очаквал който и да е в Брюксел.

Добре обмислен план

Само преди седмица, цял полк висши европейски политици, водени от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, посети Турция, за да положи основите на евентуално споразумение.

Според неговия проект, Турция трябваше да се съгласи да приема обратно бежанци, открити в Егейско море, включително сирийци, както и някои от бежанците, които сега се намират в безизходно положение в Гърция.

В замяна, ЕС щеше да отпусне повече от обещаните миналата есен 3 млрд. евро помощи, за да помогне на Турция да се погрижи за бежанците.

Берлин вярваше, че договореността, съчетана с други скорошни мерки, от рода на засилването на бреговата охрана и участието на кораби на НАТО в патрулирането на морските граници, ще спомогне за намаляване на бежанската вълна.

Антуражът на Туск бе насърчен от напредъка, който беше постигнал. След месеци на протакане по т.нар. "екшън план ЕС-Турция", турците най-после демонстрираха готовност за сделка.

Европейците решиха, че Ердоган е по-склонен на споразумение, защото има нужда от подкрепата на ЕС в конфронтацията си с Русия и справянето с по-мащабните проблеми на сигурността, пред които страната е изправена в Близкия Изток.

"За първи път от началото на миграционната криза, виждам зараждане на европейски консенсус", писа Туск в Twitter след срещата си с Ердоган при последната си спирка от едноседмична обиколка на Балканите.

Първият знак, че тълкуването на турските намерения от ЕС е неправилно, се появи минути след излитането на самолета на Туск от Истанбул.

В късните часове на петък, турски съд одобри изземването от властите на контрола над вестника "Заман". Скоро след това на улиците излезоха силите за борба с безредиците.

Неподготвени, европейските лидери почти не коментираха твърдите мерки на турските власти през следващите 48 часа, извън обичайните клишета за важността на свободната преса.

Зад кулисите, властите се опасяваха, че отправянето на каквито и да е критики срещу Ердоган биха провалили сделката преди срещата на високо равнище в понеделник.

Те подозираха, че ходът срещу "Заман" е провокация, целяща да покаже на Европа кой дърпа юздите.

Това, което европейците не знаеха, е че сделката, която считаха, че са договорили, вече е мъртва.

Изненада на вечеря

Турският премиер Ахмет Давутоглу покани Меркел на вечеря в турското посолство в Брюксел в неделя вечерта. Холандският премиер Марк Рюте, чиято страна държи ротационното председателство на ЕС, също присъства на нея.

Вечерята беше представена като подготовка за срещата на следващия ден. Но вместо да се изглаждат детайлите на това, което беше договорено в предишните седмици, Давутоглу просто взриви договореностите.

Турция, заяви той пред Меркел и Рюте, има нови искания. В следващите няколко часа тримата обсъждаха новите условия на Анкара.

Меркел бързо осъзна, че е невъзможно да се постигне договореност на срещата в понеделник, като се има предвид мащабът на сделката, която Давутоглу постави на масата.

В понеделник сутринта Меркел пристигна по-рано в Европейския съвет, за да разговаря с другите лидери.

От този момент стратегията се преориентира към ограничаване на щетите от ситуацията.

Дневният ред предвиждаше обяд с представителите на Турция, последван от среща на лидерите на 28-та членки на ЕС за изглаждане на окончателните детайли от споразумението.

Стратегическият ход на Турция обаче обърка цялата среща на високо равнище.

Разговорите с турците продължиха часове. Вечерята бе оповестена, само за да бъде отменена, така че лидерите да подготвят набързо изявление. Акцентът в него беше:

"Трябва да разчупим връзката между качването на лодки и заселването в Европа".

Меркел, която е изправена пред поредица от важни местни избори в Германия в неделя, се надяваше да напусне Брюксел със сигурна сделка, която да представи пред електората, който е все по-скептичен към начина, по който нейното правителство се справя с кризата.

Вместо това, единственото, което тя може да им предложи, е мъгляво обещание, че изчерпателно споразумение с Турция предстои в близко бъдеще.

Другите лидери на ЕС междувременно останаха шокирани.

Туск се оплака, че всичките му усилия през последната седмица са отишли на вятъра.

Някои национални делегации обвиниха Германия, че е провалила преговорите с Турция, като е дала на Давутоглу възможност да предоговаря сделката.

Меркел отчаяно се стремеше след срещата да представи позитивно събитията от деня.

"Това турско предложение е пробив, ако бъде реализирано", настоя тя. "Да, то прави нещата по-трудни... Но искрено вярвам, че е по-добре да имаме такова предложение, отколкото да нямаме никакво".

*Матю Карнитшниг e основен кореспондент за Европа на изданието Politico

Най-четените