Забраната на бурките става все по-актуална в България, но нека видим какъв е френският опит.
Пет години след въвеждането на забрана за бурките на обществени места - ход на консервативното управление на Никола Саркози, Франция не може да се похвали с голям напредък. Анализатори изтъкват, че ограничителните мерки само са влошили нещата. Бурката все още е разделителна линия за французите и се превърна в символ за провокация към държавата.
Един от последните примери беше телевизионно интервю на жена, облечена в никаб - дреха, която оставя само процеп за очите, излъчено при отразяване на полицейска акция след атентатите в Париж от 19 ноември миналата година, когато загинаха над 130 души. Жената разказваше как се барикадирала от страх заедно с детето си, а междувременно социалните мрежи изригнаха, че тя смее да се показва в този вид - извън закона - в национален ефир.
Социологът и режисьор Агнес де Фео определя забраната като „тотален провал", защото от една страна тя е увеличила ислямофобията, а от друга е засилила ненавистта на мюсюлманските екстремисти към френската държава.
„Ние създадохме чудовище. Това беше послание, че ислямът не е добре дошъл тук", казва тя.
Де Фео коментира, че една от причините френски граждани от арабски произход да заминават за Сирия, за да се бият там на страната на джихадистите, е именно забраната на бурките. Тези мъже са истинската заплаха за френското общество, а не жените с покрити лица, които преди пет години са наброявали едва няколко хиляди.
Все пак, през май миналата година вътрешното министерство в Париж преброи 137 французойки, воюващи в Близкия Изток, в това число и около 45 тинейджърки.
Бурката вече се приема като символ на дързост и се носи напук на установените правила, а не толкова по някакви строги религиозни съображения. Дрехата е ислямският вариант на кубинките, скъсаните дънки и пънкарските прически, форма на младежкия бунт, допълва Агнес де Фео.
"Това е техният радикален начин за самоизразяване, за протест срещу това, че не се вписват във френското общество", изтъква тя. За 2014 -та година над 140 момичета са изключени от училище заради екстремно религиозно облекло.
Аргументите на Саркози бяха, че бурките пречат на идентификацията на лицата, тъй като изцяло ги покриват, което е риск за сигурността. Забраната важи за всеки, скрил лицето си - в това число хора с каски, маски и шалове, а според защитниците й, така се промотират правата на жените и пълноценното им включване в социалния живот.
Според противниците й обаче, тя е просто един популистки ход от страна на бившите управляващи, който сегашните не желаят да ревизират, още че повече след решението на Европейския съд по правата на човека, че е легитимна.
Оливер Рой, експерт по политическия ислям, изтъква, че бурките никога не са били популярни във Франция, макар че в страната живеят около 5 милиона мюсюлмани.
Тези крайно консервативни дрехи са изключение, според него се носят активно от около 2000 жени към 2010-та година, когато започнаха обществените дебати.
„Ислямофобията работи много добре във Франция - и за левите, и за десните", коментира Де Фео, която изследва проблема от десетина година.
Според нея в началото французите са смятали, мюсюлманските жени покриват лицата си, защото са насилвани от своите съпрузи - нещо, което изследванията й не са установили. Тя твърди, че днес една мюсюлманка във Франция е много по-уязвима от тормоз и нападения на улицата, защото се приема, че тя нарушава закона с начина си на обличане. Властите докладваха за случаи, в които жени насилствено са принуждавани да открият изцяло главите си, както и за издърпани забрадки от главите им.
Някои дами се оплакват, че са спрели да излизат, включително по банкови и административни дела. Така те са предоставили всички правомощия на своите съпрузи, с което всъщност са станали зависими от тях.
От другата страна
Глобата е 150 евро, което не е стрясваща сума. В полицейските статистики има серийни нарушителки на забраната. Те обаче не са сами.
Бизнесменът и политически активист от алжирски произход Рашид Неказ започна да плаща глобите на жените с бурки и никаби. За пет години той е изхарчил около 235 000 евро, както във Франция, така и в съседна Белгия, която въведе същата забрана. Неказ, интернет - предприемач, възпитаник на Сорбоната, както и неуспешен кандидат за президент - създаде фондация с бюджет от 2 милиона евро за целта.
„Тези жени се казват Мария, Емили, Хенриет, тези жени са французойки, те са мирни и не представляват заплаха за националната сигурност или свободата", коментира по-рано Неказ. Той твърди, че не плаща глобите на жени, които влизат в конфронтация с полицията.
И така, 5 години по-късно проблемът не е решен, тъкмо обратното. Френският опит повлече крак - след Белгия, Холандия и Швейцария тръгнаха по същия път, дори и Латвия, където по статистически данни има едва три жени, които се обличат по този начин от общо 1000 души, изповядващи исляма.
В Испания, Италия и Германия забраната действа на местно ниво в отделни региони и обикновено се отнася само до посещение в институции и публични сгради, а не за откритите пространства и улиците.
Тая статия е изсмукана от пръстите.Поне мен, автора никак не успява да ме убеди с какво точно политиката за забрана на маскираните хора по улиците се е провалила. Че някой друг им плащал глобите- ми че кой го интересува това? Че арабелките спирали да ходят в банката? Че с маска на лицето кой ще те пусне в банка? Аз ако съм охрана на някой клон и ми влезе нинджа- направо ще стрелям. Ми страх ме е, кво? Мъжете им отивали в Сирия да се бият..... Ми прав им път, дето се вика!
Френският опит изобщо не е горчив. Не само бурките са забранени, но дори и забрадките на обществени места. За разлика от Белгия и други страни от ЕС, няма жени със забрадки зад гишета и каси в магизини. Това, че те предпочитат да си стпят в къщи, вместо да излизат и работят не е проблем на една лаическа демокрация. Френският опит е много добър и България трябва да направи същото.