Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп повдига немислими в миналото съмнения за желанието на Америка да защитава традиционните ценности на НАТО, все повече европейски лидери, официални лица и военни експерти настояват, че Европа трябва да направи повече, за да защити сама себе си.
Европейският съюз от десетилетия се възползва от защитата, която САЩ предлага, казва Волфганг Ишингер, бивш немски посланик във Вашингтон.
В момента той е председател на Мюнхенската конференция за безопасност и в момента е на мнение, че тази протекция вече не е сигурна. Предложенията за по-сериозна европейска отбрана варират от серия инициативи на Брюксел относно тренинги, изследвания и развитие до разгръщане на френския ядрен чадър и развитието на пълносъставна европейска армия.
Последното предложение е на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Парадоксално, но най-голямото препятствие пред тези смели идеи може да е НАТО - алиансът, който гарантира сигурността на Европа от Втората световна война насам.
Противопоставянето не идва само от САЩ, които въпреки администрацията на Тръмп успяват да запазят 70-годишната рамка, която позволява на Вашингтон да взима важните решения и да поставя интересите си на първо място. Политическите лидери на НАТО също се стремят да защитят собствената си институционална територия, а съмненията в Европа и Евросъюза нарастват.
Привържениците на силната европейска отбрана настояват, че пречките се дължат повече на финанси и политики, отколкото на логистика.
Европейските дипломати и военни експерти, които обсъждат необходимостта и възможността за колективна отбрана, водена от Европа, казват, че способностите на ЕС са силно подценявани, дори и от повечето европейци. Ако Евросъюзът масово се грижеше за военнослужещите си, той щеше да има втората по големина военна мощ в света - около 1,5 млн. военни. За сравнение, Китай е на първо място с 2,2 млн.
Военните експерти посочват поне един военен подход, който би могъл да доведе до бърз отпор срещу Русия без помощта на Вашингтон, НАТО или Великобритания, която напуска ЕС тази година. Накратко, планът би изисквал масово разполагане на конвенционални военни сили в Източна Европа, за да парират всякакви враждебни намерения.
Това ще изисква разширяване на ядрените способности на Франция за осигуряване на защитен чадър над целия европейски континент, който ще се разгръща при потвърдена инвазия и теоретично предизвиква незабавен ответен удар.
И все пак колкото и неудобна да би била подобна координация между отделните европейски държави, подобни разговори рядко надскачат небрежните диалози на неофициално равнище в коридорите на новата сграда на НАТО в Брюксел, където могат да бъдат срещнати военни, дипломати и бизнесмени.
Вината до огромна степен е в самия Алианс.
Под предлога, че се избягва "дублиране" и не се изисква "допълване" на военните способности, политическите лидери на САЩ и НАТО продължават да оказват силна съпротива на Евросъюза, който някога е имал способности за контрол и командване на опериращите военни сили.
В НАТО никой не иска да бъде хванат, че обезкуражава военните инициативи на ЕС. Алиансът отдавна служи като оправдание на много европейски правителства, които не желаят да товарят данъкоплатците си с непопулярни военни разходи. Някои държави са склонни да харчат повече за транспортна инфрастеруктура и здравни услуги например.
Когато един старши дипломат от Евросъюза беше запитан дали той може да бъде още по-безопасен и да има повече контрол над обстоятелствата, ако трябваше да се защити, той отговори, че за момента няма жизнеспособна алтернатива на трансатлантическия съюз, основан на върховенството на САЩ. За момента идеята не е много реалистична.
Ще изисква доста повече от 2-та процента, които отиват за отбрана. Дори и 4 процента от средствата на ЕС най-вероятно няма да са достатъчни.
Европейският съюз и НАТО функционират по крайно различни начини.
Американският посланик в Алианса, Кей Бейли Хъчисън, също повдига едно от важните американски опасения за обща европейска военна сила - че тя ще се фокусира върху протекционизма на Стария континент и би изключила защита на САЩ. Хъчисън иска Европа да има способности и сила, но не и да загърби сътрудничеството си с Белия дом.
В сряда тя беше запитана в интервю за "Дойче веле" какво е мнението й за последното проучване, според което европейците вярват повече на Путин, отколкото на Тръмп. Посланикът посочи, че при заплаха Париж и Берлин ще търсят бърза протекция и това ще е Америка, а не Русия.
Но призивите за единство в НАТО също са нещо като капан за европейците, които чувстват натиск да не показват уязвимост и противоречия с Вашингтон заради заплахата от Русия.
Това накара Тръмп да се оттегли от ядреното споразумение с Иран. Друг скорошен пример е Договорът за ядрените сили със реден обсег. Въпреки че забранените от договора оръжия представляват най-голям пряк риск за европейските страни, високопоставен европейски дипломат казва, че има вероятност Берлин и Париж да започнат преговори с Москва за договор за защита на Европа.
Той също е на мнение обаче, че разделението е най-голямата слабост.
На последния брифинг преди срещата на министрите на отбраната на НАТО за пореден път беше отбелязано и че президентът Доналд Тръмп е крайно непредсказуем. Някои дипломати изразиха облекчение, че Тръмп не е подновил атаките си срещу съюзниците си от Алианса и не е заплашвал с напускането му.
Те също така признаха за сериозните разногласия с американския държавен глава по основни политически въпроси. Тръмп например настоява, че ИДИЛ е победена, докато според европейските държави тя все още е сериозна заплаха. Европа като че ли не е в центъра на приоритетите на президента.
На пресконференция на НАТО на 12 февруари генералният секретар Йенс Столтенберг настоя, че Алиансът не стои на пътя на по-мощна военна интеграция на ЕС. За него няма противоречие между европейските усилия за милитарзация и един силен, обединен Алианс. Напротив, за Столтенберг двете неща вървят ръка за ръка, стига Евросъюзът да предприема правилните стъпки.
Генералният секретар каза още, че новите възможности, към които ЕС се стреми, само биха укрепили НАТО.
Въпреки това и той тихо, но категорично отрича идеята, че Европа може да защитава сама себе си и смята, че никакъв съюз не може да замени Алианса. Относно идеята за обща европейска армия, Столтенберг е по-скоро скептичен, защото двете световни войни и Студената война са ни научили, че имаме нужда от силна трансатлантическа връзка.
Твърдението е особено валидно в светлината на Брекзит, тъй като след него НАТО ще разчита на 80% защита от държави, които не са членки на ЕС.
За много европейски лидери идеята за самостоятелна отбрана е по-плашеща от тази да останат зависими от Белия дом, въпреки решенията на Тръмп, които поставят Европа в риск.
Ишингер е на мнение, че европейските съюзници трябва да отделят повече средства, за да поддържат френския ядрен арсенал, за да покрива той не само френската, но и цялата европейска територия.
Повечето стратези все пак мислят, че силно трансатлантическо партньорство остава в основата на безопасността на Европа. Такава опция обаче може да отпадне в бъдеще. В същото време за момента няма План Б.
Ако нещата тръгнат към общоевропейска армия, това би означавало на първо място - още по-голяма загуба на суверенитет и нова, решителна крачка към федерална структура и правителство, подобни на щатските. А Троцки, ще се просълзи от радост, гледайки отгоре. В такава армия, Дьо ла Кур и Фон Шванц задължително ще са в главното командване /нищо, че ще се гледат свирепо/, но на предната линия, задължително ще са Пацо Гацов, Предраг Вуйович и Миле Потурковски.