Как принцеса Даяна промени завинаги кралското семейство

Това лято ще се навършат 20 години от един от най-странните и най-запомнящи се периоди в съвременната британска история - седмицата през 1997, в която загина принцесата на Уелс Даяна.

От момента на смъртта на 36-годишната принцеса в тунел в Париж през огромния изблик на обществена скръб (и също толкова изключителното масово осъждане на възприеманото като безсърдечно поведение на кралицата и кралското семейство) до гледката как принцовете Уилям и Хари следват ковчега на майка си през улиците до Уестминстърското абатство - всичко от тази седмица изглежда сюрреалистично и трогателно.

Оттогава има немалко дебати защо се е случил този изблик на скръб - дали е нещо добро или нещо лошо, дали трябва да се чества, или трябва да е за присмех. Но той се случи и трагедията на преждевременната смърт на Даяна - все още млада, все още красива, влиятелна и канеща се да заживее нов, независим период в живота си - я увековечи като икона, все така неустоима сега, колкото беше и тогава.

И това ясно личи в нов документален филм на BBC, заснет по повод 20-та годишнина от смъртта й, който вече предизвика медиен шум, защото включва две откровени интервюта с Уилям и Хари, които смятат, че са разочаровали майка си.

Според London Evening Standard, принц Уилям казва в документалния филм: "Сред причините аз и Хари да искаме да се включим в този филм е и това, че смятаме, че й го дължим. Мисля, че част от мотивите ни са усещането, че сме я разочаровали и подвели, когато бяхме по-малки. Не можахме да я защитим.

"Смятаме, че поне й дължим 20 години по-късно да защитаваме името й и да напомняме на всички за характера й, за човека, който беше. Да изпълним синовния си дълг да я защитим."

Това само по себе си е достатъчно тъжно,и все пак е честа реакция при всички, особено при деца, чиито близки и любими хора умират - те се питат дали са могли да направят повече, дали е трябвало да направят повече. Естествено, отговорът е "не" (последван от силна прегръдка). Но въпросът си остава.

Принц Хари казва в документалния филм: "След смъртта й имаше такъв изблик на емоции и любов, който беше... Шокиращ."

"Беше същевременно и прекрасен, и невероятен. Като погледна назад, страхотно е, че майка ни е имала толкова голям ефект върху толкова много хора.

Когато си толкова млад и нещо такова ти се случи, си мисля, че то остава в теб завинаги - в сърцето ти, в главата ти.

Мисля, че никога няма да е лесно за двама ни да говорим за нашата майка, но 20 години изглеждат добър момент да напомним на хората за промяната, която тя предизвика не само в кралското семейство, но и в света като цяло."

Думите им идват след две други интервюта, които те дадоха по-рано тази година, в които изразиха дълбоката си скръб и трайните последици от нея в живота им. Принц Хари казва, че е бил близо до "пълен срив" на няколко пъти след смъртта на майка му.

Каквото и да смятате за Даяна, примерът, който синовете й дават в последно време, като говорят за нея, е само в тяхна полза и говори за трайния й завет, за нейното предпочитание към емпатия, вместо към ледена кралска дистанцираност: нещо, което те очевидно са твърдо решени също да демонстрират.

С това, че говорят за себе си, не само за любовта и лоялността към тяхната майка, която личи в интервютата им, но и за разбирането на загубата и последиците от нея, те имат пряк досег с тези, които са били лишени от близък или изолирани по милиони други начини.

Чрез благотворителната организация Heads Together двамата превърнаха психичното здраве - чрез откровеното говорене за техните собствени емоционални травми - в нещо, което е редна и дори необходима тема за разговор. Особено сред мъжете премахването на това табу е много важно.

Заветът на Даяна беше в утвърждаването на различен тип кралска особа и кралско поведение, коренящи се в активизъм, които за първи път насочиха светлината на прожекторите към дотогава забранени политики и каузи с помощта на магическата харизма, от която Даяна имаше в излишък.

Легендарното й интервю пред BBC Panorama, дадено след провала на брака й с принц Чарлз - в което тя се прочу с коментара си, че е имало трима души в този брак (като третият е Камила Паркър-Боулс, която сега, години по-късно, е съпруга на Чарлз) - показа кралска особа, говореща по начин, нечуван дотогава за кралските особи.

Традиционно задачата на кралските особи е била да говорят малко, да се появяват на различни събития и да изглеждат безупречно. Но публичният разпад на брака на Чарлз и Даяна и развяването на всичкото им мръсно бельо в публичното пространство възвестиха нова ера.

Не само че кралското семейство стана тема за обсъждане от таблоидите по нечуван дотогава начин, но и откритото и интимно говорене на Даяна и Чарлз за личния им живот промени начина, по който те се обръщаха към обществото и начина, по който хората ги възприемаха.

Парадоксално, разтърсващият ефект от това, за което се бореше Даяна и промяната от него в кралското семейство пролича най-вече в седмицата, в която тя загина. Семейството се опита да изживее тази седмица по традиционния за двореца начин като се затвори в шотландския дворец Балморал, но в края на седмицата кралицата се завърна в Лондон и нервно огледа планините от струпани цветя около Бъкингамския дворец.

Една от жените в тълпата се обърна към нея и принц Филип с молбата да се грижат за Уилям и Хари - на което кралицата не отговори нищо, а Филип отвърна сдържано, че това и правят.

Същата петъчна вечер, в деня преди погребението на Даяна, кралицата се обърна към британците с емоционална реч, която беше крайно нетипична за нея, но беше крайно необходима.

В този момент кралското семейство изглеждаше изгубило досег с реалността и напълно безсърдечно. В тази петъчна вечер хората се бяха събрали и обикаляха наоколо, а гневът им към кралското семейство заради отношението му към Даяна, включително и след смъртта й, се долавяше ясно във въздуха.

На следващия ден, когато Ърл Спенсър, братът на Даяна, каза на нейното погребение, че тя е отглеждала Уилям и Хари като по-открити и сърдечни хора и че фамилия Спенсър - "кръвните роднини" на братята - ще се погрижат това да не се промени, виковете и аплаузите от тълпата кънтяха оглушително дори и в Уестминстърското абатство.

Това обещание на "кръвните роднини" може и да не се е сбъднало напълно. Но принцовете показаха, особено в последната година, решимост да съчетаят кралския си имидж и личности с това, което смятат, че е въплъщавала най-добре тяхната майка като "кралица на сърцата."

Активизмът и искреността на Уилям и Хари се коренят в любовта към нея и вероятно донякъде в осъзнаването, че кралската институция по начина, по който е въплъщавана и реализирана от баба им - кралица Елизабет II, е била подходяща за нейното време и управление, но не и за годините, които ще последват.

Двамата принцове обичат и уважават много баба си и очевидно се опитват да съчетават старото и новото в начина, по който подхождат към отговорностите си като членове на кралското семейство.

Бавно, стъпка по стъпка, по-младото поколение, начело с Уилям и Хари, променя кралската институция. И въпреки че дълбоко уважава действията и ангажираността на кралицата и другите техни предтечи, я оформя според образа на тяхната майка и с идеята за това, за което тя неуморно се бореше приживе.

Кралицата някога се преклони пред ковчега на Даяна, когато той преминаваше край Бъкингамския дворец. Това беше демонстрация на уважение към нейната снаха, но вероятно и по-дълбоко признание за нейното въздействие за промени в институцията, която се беше отнесла с нея така сурово.

И това въздействие - въплътено в синовете на Даяна - се чувства все повече. Даяна може и да не е сред нас, но нейният завет ще остане в сърцата и бъдещето на кралското семейство.