Светът се развива постоянно и основна роля в това играят науката и технологиите. Същевременно екологичните проблеми са нещото, което ще бележат по най-недвусмислен начин самото бъдеще на планетата и как ще изглежда тя през следващите десетилетия.
Поглеждаме назад към осем от най-значимите научни и екологични събития на 2017 г.
Звезден сблъсък
През 2017 учените откриха гравитационните вълни на Айнщайн от нов източник - сблъсъка на две мъртви звезди, или неутронни звезди. За първи път откриването на тези вълни беше оповестено през 2016, когато детекторите LIGO описаха изкривяването на космическото пространство от сливането на две отделни черни дупки.
Резултатът беше възвестен като отправна точка за нова област в астрономията, употребата на гравитационни вълни за получаване на данни за отдалечени феномени.
Телескопи от цял свят улавяха детайли от сливането на неутронни звезди, докато то се случваше. Космическото събитие се развиваше в галактика, разположена приблизително на 100 милиарда милиарда км разстояние, в съзвездието Хидра.
Някои от фактите за тези катаклизми са наистина поразителни. Например, неутронните звезди са с толкова голяма плътност, че една чаена лъжичка материя би тежала милиард тона. Екипът от учени също така успя да потвърди, че тези сблъсъци водят до създаването на златото и платината, които съществуват във вселената.
Последното сбогом на "Касини"
Космическият кораб "Касини" стигна до системата на Сатурн през 2004 г. В 13-те години, в които функционираше, той промени разбирането ни за пръстеновата планета и нейните спътници. Той откри гейзери, бълващи вода и лед в космоса от океан под повърхността на ледения спътник Енцелад, регистрира морета и езера от метан на най-големия спътник на Сатурн - Титан, и наблюдаваше как гигантска буря обхваща Сатурн.
Но с изчерпването на горивото в резервоарите му, НАСА избраха да унищожат космическия апарат в облаците на Сатурн, вместо да наблюдават как той се сблъсква с потенциална цел, където би могло да съществува живот, например Енцелад, и да я замърсят със земни микроорганизми. На 15 септември "Касини" навлезе в атмосферата на гигантската планета и се разпадна на части. Но дори и тогава той успя да подаде данни към Земята от гмуркането си към унищожението.
Изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение
Докато водеше кандидатпрезидентската си кампания, Доналд Тръмп беше заявил, че ще "отмени" Парижкото споразумение за климата, като извади САЩ от договореностите му. След като спечели изборите в САЩ през ноември 2016 г., той почти не правеше публични изказвания по темата за климатичните промени. Медиите съобщаваха, че съветниците на Тръмп са разделени по този въпрос, което накара някои коментатори да изкажат съмнения дали президентът на САЩ няма да бъде убеден от някои от тях да остане в споразумението.
И все пак на 1 юни Тръмп проведе пресконференция в Розовата градина на Белия дом, на кото оповести оттеглянето на Америка. Тръмп обяви:
"За да изпълня задълженията си да защитя Америка и нейните граждани, САЩ ще се оттегли от Парижкото споразумение за климата... но ще започне преговори за повторно влизане в Парижкото споразумение или съвсем нов договор, базиран на условия, които са честни спрямо САЩ."
Както се и очакваше, реакцията от демократите и другите световни лидери беше на заклеймяване на това решение. Бившият американски президент Барак Обама обвини администрацията на Тръмп, че "отхвърля бъдещето", а бившият държавен секретар Джон Кери нарече решението "пълно абдикиране от лидерството".
Многобройни "Земи"
От 3500 планети, доказано съществуващи отвъд Слънчевата система, някои са доста странни. Например J1407b, далечен свят, чиито пръстени са 200 пъти по-големи от тези около Сатурн.
Но тази година астрономите откриха планетарна система със седем планети с размерите на Земята. Нещо повече, тези планети изглежда са в странен "резонанс", докато обикалят в орбита около звездата си. Което е по-интересно, три от планетите са в обитаемата зона, където водата може да остава течна на повърхността. А там, където има вода, има поне известен шанс да съществува и живот.
Сродници от близкото минало
През юли учени откриха фосили от пет ранни човекоподобни същества в Северна Африка, които показаха, че нашият вид - Homo sapiens - се е появил поне 100 000 години по-рано, отколкото се е смятало преди. Откритието им загатва, че нашият вид не е еволюирал от една-единствена "люлка на човечеството" в източна Африка. Вместо това съвременните хора вероятно са еволюирали в една и съща насока по целия континент.
Тази година имаше и още важни новини за човешката еволюция. Когато през 2015 учените откриха останките от 15 части от скелети, принадлежащи на непознат човешки вид, медиите по цял свят съобщиха за това. Тогава учените не можаха да обявят със сигурност колко стари са били образците от Homo naledi, но някои първични характеристики показваха, че те биха могли да са на възраст близо 3 млн. години.
Тази година ръководителят на екипа от учени Лий Бърджър оповести, че останките са само на възраст 200-300 хил. години. Резултатите от изследванията на учените показаха, че вместо да е предтеча на съвременните хора, Homo naledi може дори да се е срещал с някои ранни представители на нашия собствен вид - Homo sapiens.
Тъмно небе
На 21 август гигантска сянка от Луната премина през Америка, като това беше първото пълно слънчево затъмнение от основаването на страната през 1776, обхванало цялата територията на САЩ. Също така са минали 99 години, откак слънчево затъмнение е достигало от западния до източния бряг.
Милиони хора се събраха по пътя на затъмнението да наблюдават рядкото астрономическо събитие.
И то наистина беше изключително зрелищно. Предавайки от Мадрас, Орегон, Палаб Гош коментира за BBC: "Можете да видите, че тук е 10 и четвърт сутринта, но изглежда сякаш е нощ. Още няколко секунди остават до пълното затъмнение... в момента на небето сякаш има усмивка."
След отминаването на пълното затъмнение, той допълни: "Побиха ме тръпки; усещането е като за напълно подобно на сън състояние."
Посетител от далечния космос
Въпреки че учените предсказват от години, че някой ден ще бъдем посетени от астероид от междузвездното пространство, през 2017 г. беше първият случай, когато забелязахме такъв. Открит с хавайския телескоп Pan-Starrs през октомври, обектът според учените доказано е с произход отвъд Слънчевата система, ако се съди по скоростта и траекторията му. Наречен Оумуамуа, от хавайската дума за "пратеник отдалеч, пристигащ пръв", обектът бързо стана повод за внимателни наблюдения с някои от най-мощните телескопи на Земята.
В много аспекти се оказа, че той не е много по-различен от обектите, познати ни от по-далечните краища на Слънчевата система - т.нар. Обекти от пояса на Кайпер - с червеникав оттенък, вероятно дължащ се на облъчване от космически лъчи в продължение на милиони години.
юЕдин аспект на този космически пътешественик обаче не беше толкова познат: неговата форма. Въпреки че продължава проучването му, изглежда, че Оумуамуа е с 10 пъти по-голяма дължина, отколкото е широчината му, което го прави много по-продълговат от всичко друго в Слънчевата система.
Гигантски айсберг
Един от най-големите айсберги в историята през юли се откъсна от ледниковия шелф "Ларсен C" в Антарктика. Учените обаче следяха разрастването на мащабната пукнатина в ледниковия шелф от близо десетилетие. Гигантският леден блок според изчисления на учени е с територия приблизително 6000 кв.км - приблизително една четвърт от територията на Уелс.
Откъсванията на айсберги по предния край на ледниковия шелф е напълно естествено събитие. И все пак учените смятат, че "Ларсен C" в момента се е свил като размери до нива, невиждани от края на последния ледников период, който е бил преди 11 700 г. Бъдещи изследвания ще се опитат да установят как шелфът реагира на затоплящия се глобален климат.
