Най-добрият приятел на Кремъл

Руски държавник и политик, член на Бюрото на Върховния съвет на "Единна Русия", герой на Руската федерация, собственик и президент на ФК „Терек".

Наричат го ръководител на "частната армия" на Владимир Путин, свръх лоялен към властта в Руската федерация, но разполагащ със значително по-големи правомощия от почти всеки друг в нея, неофициален говорител на 20 милиона души, обвиняван за терор, разследван за убийства и насилие. Защитник на мюсюлманите, враг на Запада и „Ислямска държава". Човек, за когото мнозина жители на Чечня казват, че е спасил страната от разрухата.

Рамзан Кадиров със сигурност е сред най-противоречивите световни лидери. Държавният глава на Чечня е изключително активен онлайн, като неговите публикации в Instagram многократно надхвърлят присъствието на американския президент Барак Обама в социалната мрежа. Снимките му обхващат спорт, малки пухкави котета и световни знаменитости, които му гостуват. Както и публикации, изразяващи политическа позиция.

Кадиров е сред най-лоялните привърженици на Владимир Путин, но и амбициозен лидер, който в последните две десетилетия е доказал, че с оръжие и лоялност може да се издигне до най-високия държавен пост и дори повече.

Когато в Русия беше арестуван Заур Дадаев като убиец на Борис Немцов, Кадиров не се посвени да се застъпи за него и да го нарече "истински руски патриот, готов да даде живота си за родината". След това изказване Кадиров се сдоби с поредица руски държавни отличия - Орден за заслуги, който е най-високото държавно отличие на Русия, медал за отдаденост и дълг от властите в анексирания Крим, а след него - орден на федералните затвори. И всичко това само за няколко дни през март.

И тези награди са абсолютно заслужени - Кадиров не веднъж е заявявал категоричната си подкрепа за проруските бунтовници в Източна Украйна и за анексирането на Крим. В Източна Украйна на страната на сепаратистите се бият много чеченци, които официално са там по собствена воля, а неофициално - защото лично Кадиров ги е изпратил.

Затова и той присъства и в черния списък на ЕС, както мнозина приближени на Путин.

Изкачването на Кадиров по стълбицата на властта е относително бързо и динамично.

Кадиров е син на предходния държавен глава Ахмад Кадиров, убит при терористичен акт през 2004 година. През същата година Рамзан става вицепремиер на страната. Въпреки че тогава той е само на 28 години с трудно завършено средно образование, вече е спечелил слава като командир на частната милиция на баща си, в която участват предимно чеченски партизани, получили амнистия.

След смъртта на баща си, Рамзан получава картбланш от Владимир Путин да направи всичко необходимо, за да изкорени съпротивата към руската власт и да държи населението в подчинение, пише Лиз Фулър, анализатор от „Радио Свободна Европа".

В замяна на това Кадиров получава пари от руското правителство, за да възстанови разрушенията от войните, а руските власти си затварят очите, че чеченският държавен глава пренасочва част от сумите за лична изгода. Става дума за около 367 хиляди долара годишно.

В Чечня много от хората възприемат Кадиров като спасител. Той възстановява пътната инфраструктура след двете чеченски войни през 90-те години и превръща Грозни от опустошена земя в добре функциониращ град. За целта ръка подава не само руското правителство, но и богати чеченски бизнесмени, които оперират в Москва.

Въпреки изграждането на пътища, инфраструктурата не създава така необходимите на Чечня работни места. Но ако питате Кадиров той се е погрижил - казва, че безработицата е паднала от над 75% до 15%.

През 2007 година, съвсем очаквано, Путин го номинира за президент. Тогава Кадиров вече има необходимите 30 години.

Според някои връзката между двамата може да бъде проследена до 2000 година назад, когато Владимир Путин става президент, а Кадиров е свързан с руските служби.

По време на Чеченските войни, чеченският държавен глава последователно сменя лагерите - първо воюва на страната на бунтовниците, но после застава на страната на Федерална Русия. Неговите безскрупулни методи срещу въоръжените ислямисти са в услуга на Русия.

Кадиров е обвиняван от редица организации за защита на човешките права в отвличания, мъчения и убийства в Чечня, но няма нищо доказано. При всяко ново политическо убийство като това на критичните към режима на Кремъл журналисти Анна Политковская и Наталия Естемирова, името на Рамзан Кадиров влиза в кръга на потенциално заподозрените.

През 2009 година във Виена беше убит чеченският опозиционер Умар Израилов. За смъртта му вината беше хвърлена върху Рамзан Кадиров, но прокурорите така и не събраха достатъчно доказателства, за да го обвинят. Израилов беше охранител на Кадиров, преди да избяга в Австрия.

Загадка остава и смъртта на Сулим Ямадаев. Той и Кадиров са на страната на чеченските бунтовници в първата война от чеченско-руския конфликт, но по-късно минават на страната на Русия. Ямадаев впоследствие се превръща в яростен противник на Кадиров. Умира, след като е нападнат пред дома си.

Лидер от постсъветски тип

Според политически анализатори Кадиров е издигнат в култ лидер от постсъветски тип. Той държи да се знае, че е единственият човек, който се разпорежда с Чечня и дава заповеди - негово право, което към момента официалната власт в Русия не оспорва. През 2011 година се появи видео, в което Кадиров подчертава многократно, че той е човекът, чийто заповеди трябва да се слушат в Чечня.

Към момента Кадиров е неофициален политически лидер на милиони мюсюлмани в Руската федерация. На свое разположение има своите „кадировци" - частна полиция и армия, с която управлява не само Чеченската република - тяхната черна слава се носи и извън пределите на Чечня. Той е върл привърженик на Путин и през 2014 година се закани, че „всеки, комуто е хрумнало да заплаши Русия и да произнесе името на нашия президент Владимир Путин, ще бъде унищожен там, където той е направил това". След двете чеченски войни успя да умиротвори републиката с много руски пари и с изключително здрава ръка. Преди да навърши 40 години Рамзан Кадиров е сред най-влиятелните хора в Руската федерация, неговата власт във властта го поставя на нивото на втория човек в Русия. Въпросът е до каква степен ще се разпростре властта му в бъдеще и дали може да бъде спрян, ако се отдели от Путин.