Думите "производство на електроенергия" в комбинация с името "Чернобил" не навяват никак приятни асоциации. 32 години след най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика спомените за инцидента все още са живи и болезнени, особено за държавите от Централна и Източна Европа.
Малко над три десетилетия след 26 април 1986-а обаче Чернобилската електроцентрала се събужда за нов живот и отново доставя електроенергия.
От началото на октомври месец там заработи "соларна ферма", съставена от 3800 панела. Тя е само на 100 метра от огромния бетонен саркофаг, инсталиран над авариралия четвърти реактор на АЕЦ "Чернобил". Панелите осигуряват мощност от 1 мегават и могат да захранят около 2000 домакинства с електричество.
Проектът се нарича "Solar Chernobyl", а според изпълнителния му директор - Евхен Вариагин това не е "просто поредният соларен панел".
Вариагин е прав - изграждането на "соларна ферма" именно на територията на чернобилската атомна електроцентрала е символично в повече от едно отношение. След разпада на Съветския съюз Украйна "наследява" "Чернобил". Мнозина сигурно си мислят, че аварията от '86-а слага край на дейността на АЕЦ-а, но това не е така. Оцелелите три реактора продължават да работят и след това.
През октомври и ноември 1986-а започва поетапното им пускане, а последният, трети реактор е окончателно спрян през декември 2000-а. Тогава съоръжението остава напълно неизползваемо. Предвид, че на площ от около 1600 кв. км територията още дълго време ще бъде почти напълно необитаема, изглеждаше, че електроцентралата "Чернобил" никога повече няма да функционира по предназначение.
Нещо повече, през 2010-а година започва подготовка на терена за подмяна на саркофага над четвърти реактор, под който все още има тонове ядрено гориво. Новата бетонна арка е една наистина масивна структура с тегло от 36 хил. тона.
Затова фактът, че централата отново произвежда електроенергия, при това напълно екологична, звучи до огромна степен иронично.
Проектът за "соларната ферма" е на украинската държавна компания "Родина", съвместно разработен с немската "Enerpac". Цената му е 1,2 млн. евро, а двете фирми обещават да доставят електричество на преференциални цени за територията на Украйна.
Мощността на соларните панели все още не е колосална, но украинците са оптимистично настроени относно рентабилността им.
Предложението за изграждането на соларния панел идва през 2016-а, когато идеята е "Чернобил" постепенно да започне да се превръща от безполезна пустош в "соларна ферма". На теория няма почти никакъв проблем - земята там е напълно неизползваема, но за сметка на това по-голямата част от мрежата за пренос на електричество е непокътната. Всичко, което консорциумът трябва да направи, е да свърже панелите с вече наличната инфраструктура.
Украинската страна предоставя на двата консорциума земята, необходима за инсталирането на панелите, на изключително ниски цени. Това е и първата изцяло частна инвестиция в "Чернобил", тъй като саркофагът, който трябва да бъде напълно завършен до края на тази година, е финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие. В изграждането му участват френски строителни фирми.
В страната тепърва започва да се обръща повече внимание на екологичните източници на електроенергия.
Между януари и септември тази година са открити възобновяеми енергоизточници с мощност повече от 500 мегавата. Броят им е два пъти повече, отколкото е бил през 2017-а.
Тъй като районът около АЕЦ "Чернобил" не е подходящ за почти нищо, освен за екстремен туризъм, украинското правителство няма намерение да се ограничава само до тези соларни панели. То вече е предложило още над 6 хил. акра, които да бъдат застроени с колектори на слънчева енергия.
Новата "соларна ферма" е и стъпка към енергийната независимост на Украйна. Предишните две подобни съоръжения с капацитет от 82 и от 100 мегавата се намират на територията на Кримския полуостров. След неговия анекс те вече доставят електроенергия само към Русия. А и Украйна все още разчита до голяма степен на руския газ и ядрено гориво.
Затова страната е готова да използва всеки шанс да излезе от енергийната опека на Руската федерация. По тази причина украинците се радват, че "Чернобил" отново може да захранва страната с електричество, този път за щастие без да се налага употребата на ядрени реактори.
"Малко над три десетилетия след 26 април 1986-а обаче Чернобилската електроцентрала... отново доставя електроенергия." Тъкмо си помислих, че не са три и гледам сами сте се опровергали: "Мнозина сигурно си мислят, че аварията от '86-а слага край на дейността на АЕЦ-а, но това не е така. Оцелелите три реактора продължават да работят и след това." Е, последно - три десетилетия ли са или по-малко? Щом като последният реактор е спрян през 2000 год., то колко години са оттогава? * * * "Панелите осигуряват мощност от 1 мегават и могат да захранят около 2000 домакинства с електричество." Ще захранят 2000, само че грънци, а не домакинства. 1 мегават делено на 2000 = 500 вата. Я си погледнете някоя сметка за ток от лятото! Една тъпа ютия е 1,5 киловата. Готварска печка - 2. 80-литров бойлер - 3. Дори най-обикновен тостер е над 500 вата. 1/10 от тези домакинства да почнат да готвят вечеря и токът ще свърши. Какво ще захраниш - няколко крушки, хладилник, телевизор и лаптоп? При това говорим за слънчеви панели. Няма начин постоянно да дават 1 мегават. * * * "... в радиус от около 1600 кв. км територията още дълго време ще бъде напълно необитаема" Абе, не сте ли ходили на училище? Радиусът е линейна величина. Не е площ и не може да го мерите в кв. км. Окръжност от 1600 кв. км броено от реактора е с радиус малко над 22 км. Добре, ама град Чернобил е на 15 км от Припят и там работят около 5000 души. Има институти, заводи, те пък се обслужват от кръчми, магазини, болници, пожарникари и даже имат спортни зали, музеи и библиотеки. Вярно - повечето живеят в Славутич - на 40 км от централата, но ежедневно са в Чернобил. В селата там пък живеят самозаселили се (самоселы). Те не са самозаселени, повечето са родени там и са се върнали, но така ги наричат. Общо в 30-километровата защитна зона преди бяха над 1000. Сега намаляха на няколкостотин (в Чернобил и съседните села са към 200), но сами си отглеждат плодовете и зеленчуците, и ловят риба в река Припят, която тече в посока от централата към тях. Някои от тях живеят там от над 25 години.