Германия имаше амбицията да се превърне в модел за разрешаване на проблема с глобалното затопляне. През 2007 г. правителството обяви, че ще намали емисиите на парникови газове с 40 на сто в периода до 2020 г.
Това беше пример за смела и агресивна стратегия за борба с климатичните промени, която експертите призоваваха да се приложи във всички развити държави. Ако Германия може да се справи, значи целта е изпълнима от всички.
Досега Германия е успяла да намали емисиите вредни газове с 27,7%. Това е впечатляващо постижение за водеща световна икономика с високо развит сектор на производството. Но до крайния срок остава по-малко от година и половина, а Берлин вероятно няма да успее да изпълни плановете си въпреки вложените 580 милиарда долара за преход към нисковъглеродна енергийна система.
Причината за този неуспех може би не се дължи толкова на грешно планиране в енергетиката, а на нещо много по-просто - автомобилите.
Промяната на източниците, от които жилищата и предприятията се захранват с електричество, определено е важна. Но германският пример показва, че единственият начин за постигане на подобни амбициозни задачи е чрез пълна промяна на автомобилната индустрия и прилежащата култура. Остава обаче най-важният въпрос - как?
През 2010 г. изследване на НАСА показа, че автомобилите имат най-висок нетен принос за глобалното замърсяване и климатичните промени.
Автомобилите, автобусите и камионите излъчват вредни вещества и парникови газове, които допринасят за затоплянето, като в същото време излъчват твърде малко противодействащи аерозоли.
Индустриалният и енергийният сектор произвеждат много от същите газове и имат по-голям принос към затоплянето, но наред с това емитират сулфати и други аерозоли, които предизвикват охлаждане чрез отразяване на светлината и видоизменение на облаците.
С други думи - енергетиката излъчва най-голямо общо количество парникови газове, но нетното й негативно влияние върху природата е по-слабо в сравнение с автомобилната индустрия, според НАСА.
През последните 8 години развитите държави намалиха допустимите дози от охлаждащите аерозоли в името на борбата с общото замърсяване на въздуха. Това вероятно е довело до увеличаване на нетната вреда върху климата от страна на енергийния сектор. В страна като САЩ обаче транспортният сектор остава най-големият източник на емисии въглероден диоксид. Автомобилите и камионите допринасят за 1/5 от всички емисии в САЩ, а колективният транспортен пазар (вкл. самолети, влакове, кораби и товарни превози) представлява близо 30% от общото количество емисии на страната.
В Германия се случва нещо подобно - през 2017 г. общите емисии на парникови газове намаляват като цяло (до голяма степен това се дължи на закриването на въглищните електроцентрали, според Ройтерс).
Емисиите от транспортния сектор обаче нарастват с 2,3% заради все по-високия брой на собствениците на лични автомобили и бума на икономиката, който води до все повече товарни превозни средства по пътищата.
Транспортът в Германия е вторият най-голям източник на емисии парникови газове. Но ако тенденцията се запази, скоро ще се окаже на първо място.
Очевидно е, че енергийната индустрия променя поведението си. А защо автомобилните производители не го правят?
За мнозина Германия е пример за добре работеща система на обществения транспорт. В същото време страната има процъфтяваща автомобилна култура, която се заражда преди повече от век и продължава да се разраства.
Германия е третият по големина автомобилен производител в света, като изостава само след Япония и САЩ. Това е родината на BMW, Audi, Mercedes Benz и Volkswagen. Тези брандове и свързаният с тях икономически просперитет оформят културната и политическата идентичност на Германия. Няма по-важна индустрия за страната от автомобилната. Свободата и независимостта, който личният автомобил дава, не може да се сравнява с автобуси, влакове, таксита или велосипеди.
Културната обсесия по колите и политическото влияние на автоиндустрията са сред причините, поради които общественият натиск за мащабна промяна все още не е засегнал тази част от икономиката.
И все пак има начини, по които развитите държави биха могли да пренастроят политиките си по отношение на автомобилния сектор, за да повлияят на климатичните промени.
За да може Германия да спази целите си за намаляване на вредните емисии, половината от хората, които днес използват само колите си, трябва да се прехвърлят на велосипеди, градски транспорт или споделени пътувания.
Това би изисквало драстични промени - например, местните власти да забранят на коли с високи емисии да влизат в населените места. Впрочем, автомобилната столица на Германия Щутгарт обмисля нещо подобно.
Ще бъдат нужни и мащабни държавни инвестиции в инфраструктурата на обществения транспорт - нова транспортна система, която да свързва велосипедите, автобусите, метрото, влаковете и колите за споделено пътуване, под контрола на дигитални платформи, които позволяват на пътниците да се придвижат от точка А до точка Б по най-бързия и евтин възможен начин.
Правителството може да заложи и на по-скромни инфраструктурни инвестиции, като задължи автомобилните производители да направят колите си по-ефективни при разхода на гориво. Проблемът е, че повечето от компаниите планират да изпълнят квотата си с производство на електромобили. А ако те се зареждат с електричество от централа на въглища, също допринасят за замърсяването. За да може този преход да гарантира намаляване на нетните емисии, токът за електромобилите трябва да е от изцяло възобновяеми енергийни източници.
Най-ефективното решение би било комбинирането на двата модела. Властите биха могли да наложат драстични подобрения в енергийната ефективност на бензиновите и дизелови коли, но едновременно с това трябва да инвестира в чиста и полезна инфраструктура. Градовете трябва да преобразуват транспортните си системи, за да добавят повече велосипеди, градски железници, автобуси и т.н. Самите граждани би трябвало да променят начина си на живот, така че броят на личните автомобили да се намали.
Засега тази транспортна идилия остава в сферата на пожеланията, особено в развиващите се икономики в Европа и по света. Но промените в климата водят до риск от икономически щети в размер на трилиони долари. Ефектите върху общественото здраве от автомобилното замърсяване и катастрофите са още по-непосредствени. Ако пътищата бяха военна зона, щяха да са най-опасното бойно поле. Тази опасност нараства с всеки изминал ден.
