Когато преди седмица принц Чарлз коментира, че основната причина за бежанската криза не е войната в Сирия, а пустинната суша в региона, мнозина се присмяха на поредния гаф от страна на традиционно нескопосания британски престолонаследник.
Сега, в началото на двуседмичната конференция на ООН в покрайнините на Париж, където над 150 държавни лидери ще се опитат да постигнат категорично споразумение за борба с глобалното затопляне, принц Чарлз изглежда прав.
За четири години войната в Сирия отне 250 000 живота, но как климатичните промени допринесоха за тази кървава статистика?
И има ли връзка изобщо?
Не е съвпадение, че войната и най-голямата суша в Сирия се случват по едно и също време, коментира пред CNN Робърт Голдшмит, изследовател от University Park, Флорида, чиято позиция се споделя дори от американския държавен секретар Джон Кери.
В скорошно изказване първият дипломат на Вашингтон припомни, че по време на сирийската революция около 1.5 фермери се местят в градовете, което до голямата степен катализира протестите срещу режима в Дамаск.
Хранителните продукти поскъпват, а според различни оценки липсата на дъжд тласка към крайна бедност между 2 и 3 милиона сирийски граждани.
Доказателствата
Сушата започва през 2006-та година, след като количествената на валежите спадат с повече от 50 на сто и са регистрирани рекордно ниски ниска за четири последователни години. И така през 2009-та година насажденията с пшеница намаляват наполовина, което означава, че около 800 000 души губят основен продоволствен източник.
Към 2011-та година броят на хората, изложени на риск от недохранване, става 1 милион, а според международни учени безводието е пряко свързано с глобалните промени в климата и повишаването на температурите.
Резултатът е лесно предвидим - разочаровани и разорени, сирийските фермери се стичат към големите градове, малко преди насилието да превърне уличните протести в гражданска война, точно където бяха дадени и най-много жертви.
Сушата, разбира се, не е единствената причина за войната в Сирия, но е безспорен фактор за социалното недоволство срещу режима на Башар ал-Асад, защото води до безработица, глад и недостиг на вода.
Неслучайно първите действия на "Ислямска държава" при превземането на населението място, независимо от големината, е да установи контрол върху питейните и хранителните източници.
Тезата за пряка връзка между климатичните изменения и войната в Сирия се приема нееднозначно, тъй като, например, Турция и Иран не преживяват такива сътресения, макар че също са изложени на суша. Според други анализатори факторът "климат" е сериозно надценен, когато говорим за въоръжен конфликт, но Департаментът по отбраната в САЩ е напълно сериозен.
Там наричат климатичните промени с термина "умножител на заплахи".
Глобалното затопляне представлява опасност от бъдещи конфликти, предупреди френският президент Франсоа Оланд на откриването на 21-та международна климатична конференция или COP21. Оланд изтъкна, че залогът на световната екосреща е именно мирът.
Постигането на споразумение обаче няма да е никак лесно, тъй като немалко държави нарушават грубо екологичното законодателство и отказват да признаят, че имат проблем с вредните емисии.
От 20 години международната общност се опитва да постигне споразумение, което да гарантира намаляване на парниковите емисии и обуздаване на покачването на глобалната температура с 2 градуса по Целзий към 2100-та година.
От години научната общност предупреждава, че климатичните промени вече са необратим процес, потенциален източник не само на природния бедствия и катаклизми, но също на бежански кризи и епидемии, както и ме тези последствия могат само да бъдат облекчавани.
Принц Чарлз предрече, че в бъдеще време ще се водят дори по-кървави войни от тази в Сирия, тъй като климатичните промени ще предизвикат ново разпределение на ресурсите на планетата.
Според него промените в климата имат "огромен ефект" и върху тероризма.
Световният елит се събра в покрайнините на Париж, за да търси решение на проблема, но анализаторите не са склонни да възлагат големи надежди, въпреки политическите обещания. Все пак, предишният договор - Протоколът от Киото - така и не донесе до желания ефект.
