Десет дни преди президентските избори в Турция, щабът на Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред сериозен проблем - как да преодолее негативната тенденция, която преобръща прогнозите от сигурен успех на първи тур до инфарктна развръзка. Това напрежение се усеща особено силно в източната периферия на страната, живееща в сянката на бившите съветски републики.
Град Карс, който някога служеше за подслушвателна база на НАТО по време на Студената война, е разделен между няколко етнически групи - кюрди, турци и азери. Представлява нещо като микрокосмос на националния вот. 300-хилядният град подкрепи програмата на Ердоган за концентрация на изпълнителната власт по време на референудма през 2017 г. с почти същата разлика "за"/"против", която беше установена на национално ниво.
Оттогава обединението на Едоган с националистите-хардлайнери обаче накара както етническите кюрди, така и по-умерените привърженици на Партията на справедливостта и развитието да се разочароват от управляващата коалиция.
Социологическо проучване по поръчка на агенция "Блумбърг" показва, че Ердоган има шанс да спечели първия тур на президентските избори на 24 юни с 50,8% - при марж на статистическата грешка от 3,5 на сто. Данните подсказват, че щабът му ще се принуди да мобилизира докрай ядрото от привържениците му, защото всичко друго може да му струва и президентството, и контрола върху парламента.
Кюрдският архитект от Карс Али Ихсан Алинак си спомня много добре как Ердоган е превърнал неговата етническа група в свой враг и е смазал политическото му лидерство.
"Кюрдите са хората, които му позволиха да управлява. Ако сега изгуби властта си, отново ще стане заради кюрдите", коментира той.
Симпатиите на Алинак клонят към HDP, Демократичната партия на народите - прокюрдска политическа структура, която Ердоган премаза след изненадващия изборен неуспех на неговата Партия на справедливостта през 2015. След безплодния мирен процес, който включваше и исторически преговори с военизираната бунтовническа групировка ПКК, Ердоган обърна "плочата" и тръгна на война срещу HDP.
Председателят на партията Селахатин Демирташ и още десетина депутати от парламентарната му група бяха вкарани в затвора. Близо 100 кметове на HDP в източните части на страната бяха заменени от лица, лоялни на Ердоган. Сега Демирташ води кампанията си от затворническата си килия в западната провинция Одрин.
Междувременно президентът Ердоган задълбочава партньорството си с Партията на националистическото движение, известна като MHP. Предвиждайки ефекта от загубата на подкрепа на кюрдските избиратели, Ердоган форсира националистическата си риторика и скрепи официална коалиция с MHP. Това обаче доведе до отблъскване на подкрепа от масовия умерен електорат.
"Хората в източните провинции гледат на MHP като на расистка партия", казва Саваш Даласлъ, доброволец в предизборния щаб на ПСР в град Дигор на 40 км от Карс. "Честно казано, и на мен не ми харесва идеята да гласувам за MHP, но няма как да го избегна, ако искам да подкрепя ПСР".
Стратегията за коалиция трябваше да доведе до двупартийно състезание на национално ниво в дългосрочен план, подобно на конкуренцията между Демократите и Републиканците в САЩ. На местно ниво обаче няма особени ползи.
Премиерът Бинали Йълдъръм отхвърля притесненията, че коалицията може да се разпадне веднага след изборите на 24 юни. Без подкрепата на MHP и лидерът й Девлет Бахчели парламентът няма да може да довърши конституционните промени, които трябва да концентрират властта в президентството.
Всички тези компромиси обаче размътиха електоралните води в последните седмици.
Бившата вътрешна министърка Мерал Акшенер, която напусна MHP и основа дясната "Добра партия" (IYI), е една от най-популярните кандидатки за разочарованите избиратели от управляващата коалиция.
Мнозина от симпатизантите на MHP напускат редиците й, защото смятат, че партията се превръща в сателите на Ердоган след дълги години на опозиционна политика. Недоволните от този завой сега намират пристан при IYI. Голяма част от подкрепата за Акшенер идва от старата база на MHP.
Разочарованите гласоподаватели правят предизборните сметки на Ердоган доста сложни, особено с оглед на факта, че ще се проведат национални избори 2 в 1: президентски и парламентарни.
Усложняващо обстоятелство е и опасността Ердоган да реши, че не може да работи с фрагментиран парламент и да предизвика още един рунд на предсрочни избори.
Силите, които могат да доведат до този кризисен резултат, са съвсем видими по улиците на Карс. Част от кюрдските избиратели са склонни да подкрепят Ердоган за президент, но ще гласуват за своята HDP в парламента.
Защо кюрдите гласуват за Ердоган? Някои от тях просто искат силна държава. Силен лидер. Други мислят, че ако изобщо някога ще има мирен процес, той може да бъде задействан само от Ердоган.
Всички опции остават отворени. Единственото сигурно нещо 10 дни преди изборите, е, че резултатите ще бъдат твърде близки. Ердоган и неговата Партия на справедливостта няма да могат да спечелят самостоятелно мнозинство. Досега се е налагало да разчитат на подкрепа от религиозните консерватори, свободните либерали или кюрдите, за да се закрепят здраво на власт.
Сега обаче успехът зависи от това как ще решат да гласуват избирателите, идентифициращи се като разочаровани националисти.
