Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Американецът, който не спира да мисли за Македония

Атина предлага безкраен списък с имена-заместители - от „Нова Македония" през „Славо-Македония" до „Република Скопие". В един момент са се обсъждали дори конструкции като "Горна република Македония" или "Република Горна Македония".

Нито едно от тези предложения не се приема.
Атина предлага безкраен списък с имена-заместители - от „Нова Македония" през „Славо-Македония" до „Република Скопие". В един момент са се обсъждали дори конструкции като "Горна република Македония" или "Република Горна Македония". Нито едно от тези предложения не се приема.

Цели 26 години минаха, откакто Социалистическа федерална република Югославия се разпадна и се появи Македония. Въпреки че държавата e призната официално като член на ООН, тя няма международно прието име, заради възраженията на Гърция срещу името "Македония".

И повече от две десетилетия един човек не спира да работи за решаването на този проблем.

78-годишният американски дипломат Матю Нимиц иска да се знае: няма нито миг в последните 23 години, в който да не е мислил за една дума: "Македония".

От 1994 насам Нимиц се опитва да договори уреждането на най-странния международен спор, в който Гърция отхвърля името на Македония и отказва да й разреши да се присъедини към НАТО или ЕС, докато не го замени с друго.

Атина смята, че със самото си наименование съседната страна показа териториални претенции към северната гръцка провинция Македония и че това е безсрамен опит за присвояване на част от националното й историческо наследство.

Властите в Гърция настояват Република Македония да се прекръсти - например да се нарече "Република Скопие" по името на столицата си.

Скопие, от своя страна, твърди, че историята на държавата може да бъде проследена до древното македонско кралство, достигнало политическата си мощ при Александър Велики. Поради това - името "Македония" е очевидният избор.

Когато Нимиц започва работата си по този спор, той е посочен като специален пратеник на американския президент Бил Клинтън. След края на 1999 г. вече е личен пратеник на генералния секретар на ООН - като мисията му е да тласка и двете страни към бавно, но сигурно решаване на проблема.

И той го прави - срещу символично заплащане от $1 годишно.

Македония стана член на ООН, като се съгласи да бъде наричана "Бивша югославска република Македония" (БЮРМ) за всички официални цели. Това обаче никога не е било замисляно като постоянно решение на проблема, а и създава доста трудности.

Както казва самият Нимиц: Формулирането на изречения става крайно неловко. Или както го формулира външният министър на Македония Никола Димитров: „БЮРМ има също толкова отношение към моята страна, колкото клингонският език от Стар Трек".

Преди години генерален секретар на ООН Бан Ки-Мун случайно се объркал и нарекъл страната "Бивша югославска република Югославия".

"Тогава той ми каза: 'Трябва да решиш този проблем. Това име направо ме подлудява'," разказва Нимиц.

Въпреки отчайващо мудните темпове на преговорите, той никога не е мислил сериозно да се откаже.

"Някои хора си мислят, че просто си седя и мисля за прилагателни, които да поставя пред името Македония - примерно Нова Македония, или Горна Македония - но този въпрос има голямо историческо значение... значение в контекста на изграждане на нацията," коментира той.

Когато Нимиц за първи път се заема с казуса през 90-те години, спорът е напът да излезе от контрол.

Гърция се противопоставя срещу името на Македония още от 1991 г., когато страната обявява независимост от Югославия. През следващата година един милион гърци (т.е. една десета от цялото население) излязоха на улиците на Солун, за да протестират.

Впоследствие тези протести спомогнаха за падането от поста на тогавашния премиер на Константинос Мицотакис, а неговият наследник Андреас Папандреу забрани на Македония достъп до гръцките пристанища. По негови думи Македония представлява "реална и постоянна заплаха за Гърция".

Нимиц демонстрира забележително дълбоко разбиране към опасенията на Атина за това, че някой ден македонците може да предявяват претенции към гръцки територии.

В последните три поколения подобни заплахи са напълно реални - както за Гърция, така и за останалите страни на Балканския полуостров.

Всяка държава в региона има своя история на разпадане на части, борба със съседите си и претенции за чужди територии. Затова гърците изпитват усещането, че 'винаги са обкръжени.'

Преди време Нимиц се опитва да обясни в какво се състои спорът пред група американски сенатори. Пита ги как биха се почувствали, ако Мексико смени името си на Република Тексас, след което започне да публикува исторически карти, в които твърди, че е притежавала цялата югозападна част от САЩ.

В същото време, той приема възмущението на Скопие от опита на съседите да манипулират идентичността на местните жители. Най-безобидното предложение от страна на Гърция е страната да приеме официалното название „Нова Македония".

Да, но македонците не се считат за „нови заселници". Те имат не по-малки основания за претенции към принадлежност към територията, колкото и останалите жители на географската област.

Отначало Нимиц се заблуждава, че ще се стигне бързо до края на тези спорове. Същото са мислили и водещи македонски политици. Смятат, че времето работи в тяхна полза и че със смяната на властта в Гърция, конфликтът ще бъде забравен. Надеждите им обаче се оказват неоправдани.

Атина предлага безкраен списък с имена-заместители - от „Нова Македония" през „Славо-Македония" до „Република Скопие". В един момент са се обсъждали дори конструкции като "Горна република Македония" или "Република Горна Македония".

Нито едно от тези предложения не се приема.

Изглежда така, сякаш отдавна вече са изчерпани възможните прилагателни, които да „опаковат" спорното име „Македония". Нимиц твърди, че споровете се решават, когато моментът е подходящ.

Той дава за пример казусите със Северна Ирландия или обединението на Германия. Промяната може да се случи, когато събитията накарат хората да погледнат на проблема в нова светлина. Или когато на власт дойдат нови лидери с политически авторитет за вземане на трудни решения. А може би просто идва момент, в който хората се изморяват от безкрайния спор.

Той е оптимист, че часът на развръзката ще настъпи скоро. Донякъде надеждите му се дължат на новото правителство на Зоран Заев. Другата причина обаче е, че Македония има нужда да намери компромисно решение, за да се доближи до целите си - НАТО и ЕС.

Това ще даде увереност, икономически възможности и усещане за стабилност в дългосрочен план. В същото време би намалило напрежението в страната между етническите македонци и албанците, които представляват около една четвърт от населението. През 2001 г. този натиск доведе страната почти до ръба на гражданска война.

Нимиц признава, че убеждаването на гражданите както в Гърция, така и в Македония ще е трудна задача. Каквото и споразумения да се постигне по този въпрос, то ще трябва да премине одобение чрез референдум в Македония.

"Един обикновен жител от Скопие веднъж ми каза: 'Като ставам сутринта и се бръсна, се гледам в огледалото и си казвам, че съм македонец. Какво, утре като се бръсна, да не очаквате да си кажа, че съм нов македонец, или горен македонец?', разказва Матю Нимиц.

"Казах му, че неговите притеснения са разбирааеми, но че това е погрешна перспектива. Тук говорим само за формулирането на името на една държава за дипломатически цели. Това никак няма да се отрази на обикновените хора.

Въпреки че Матю Нимиц дълбоко вярва в глобализма, осъзнава, че националната идентичност е сериозна сила и тя трябва да бъде уважавана.

През цялото време, в което той е работил по разрешаването на този спор, е имало само един момент, в който Нимиц е успял да обедини двете страни.

Това се случва точно когато правителството на Никола Груевски започва издигането на многобройни статуи на Александър Велики в градовете на страната и кръщава летището в Скопие на името на македонския император, с което предизвиква гневна реакция в Гърция.

"Когато това се случи, заявих пред репортер в Скопие: 'Не мога да разбера всичко това, защото Александър Велики е бил велик военоначалник, но е унищожил толкова много селища и е избил толкова много хора.' Тогава и от двете страни ме нападнаха. Почти щях да подам оставка", разказва Матю Нимиц.





 

Най-четените