Мила Верщеег е от Холандия, но от години живее и работи в САЩ. Има диплома по право от Харвард, а сега отговаря за програмата за човешки права към Юридическия факултет на щатския университет на Вирджиния в Шарлътсвил. Мотивирана от събитията в университетското градче от миналия уикенд, тя дава няколко съвета за американската демокрация на базата на европейския опит:
***
Миналата събота новата ми родина беше превзета от тълпа бели националисти - много от които тежко въоръжени. Срещу тях застанаха основно местните жители като мен самата. Резултатите от този протест - насилието, жертвите и загиналите - вече са общоизвестни.
Наричам Шарлътсвил мой дом от шест години. Когато получих предложение да се присъединя към юридическия факултет на Университета на Вирджиния, имах колебания дали да напусна родната ми Холандия, за да се преместя в малко градче в американския юг. Но се радвам, че го сторих; Шарлътсвил беше прекрасно място за живеене – дружелюбно, космополитно и гостоприемно университетско градче.
Докато образите на въоръжени групи и хора, правещи нацистки поздрави и носещи свастики, достигаха до целия свят, много от европейските ми приятели и роднини ми писаха да ме питат защо правителството допуска това да се случва.
В крайна сметка събитията не биха се развили така, ако Шарлътсвил беше в родната ми страна, или в която и да е европейска държава. Европейците отхвърлят и криминализират определени типове изяви, които се дефинират с езика на омразата. А голяма част от това, което видяхме в Шарлътсвил, се вписва в тази дефиниция.
Тази отвъдокеанска разлика е основно резултат от историята на Европа и опитът й с нацизма. Много европейци имат болезнено минало във връзка с нацизма, с което сегашните поколения все още се борят. Собствената ми семейна история е подходяща илюстрация за това.
В навечерието на Втората световна война прадядо ми и прабаба ми, членове на работническата класа, подобно на голям брой холандци се присъединяват към Националсоциалистическото движение (NSB) - холандска партия, възприела нацистките идеи.
Семейството ми е било бедно, и присъединяването към NSB е подобрило шансовете на прадядо ми да си намери работа във фабрика. Тези, които са ги познавали, твърдят, че антисемитизмът не е бил сред мотивите за решението им да се присъединят към партията. И все пак те постепенно са започнали да приемат зловещата идеология на организацията. След войната прадядо ми и прабаба ми са лежали в затвора заради връзките си с NSB.
Дядо ми е направил коренно различен избор от родителите си: по време на германската окупация той се е присъединил към холандската съпротива. Скоро след това е бил арестуван и изпратен в трудов лагер в Германия. Избягал от лагера и оцелял, защото германските войници екзекутирали неговите спътници. Него го пощадили заради русата му коса и сините му очи. Германски кмет му помогнал, след като избягал от трудовия лагер.
След войната той пътувал от Русия до Холандия с момиче на име Стела, което оцеляло в Аушвиц, но починало, докато раждало първото си дете. Тези истории ни бяха разказвани откъслечно. Дядо ми беше любител поет и пишеше много, но спомените за тези времена оставаха болезнени за него и му бяха нужни шест десетилетия, за да разкаже най-после историята си във (все още неиздадена) книга.
Едно обикновено семейство от работническата класа се е оказало на противоположните страни на едно от най-страховитите зверства в историята на човечеството. Семейството ми така и никога не преодоля това разделение.
След Втората световна война в Европа успяха да изградят една от най-стабилните системи за защита на правата на човека в света.
В рамките на Съвета на Европа те приеха Европейската конвенция за правата на човека, която се прилага и от националните съдилища, и от създадения впоследствие Европейски съд за защита на правата на човека.
Тази система защитава свободата на словото, но до определени граници. Европейската доктрина за свободата на словото е базирана на идеята, че свободата на словото е важна, но не абсолютна ценност, и трябва да се балансира спрямо други важни ценности, от рода на човешкото достойнство.
В резултат на това, свободата на словото може да бъде ограничавана пропорционално, когато то се използва, за да се "разпространява, подстрекава, популяризира или оправдава омраза, базирана на нетолерантност."
Международният пакт за граждански и политически права, договор за защита на правата на човека в глобален мащаб, отразява подобни принципи. Този баланс на свободата на словото спрямо другите ценности накара Германия да забрани партии с нацистки идеологии, а в последно време и да подлага на наказателно преследване китайски туристи, отправили нацистки поздрав пред Райхстага.
Със същите мотиви Франция забрани продажбата на нацистки предмети в eBay, Австрия хвърли в затвора дискредитиран историк, който отрича Холокоста, а Холандия криминализира продажбата на "Моята борба". По същата причина много европейци не вярват на очите си, когато виждат откритото демонстриране на знамена със свастики в Шарлътсвил.
От Втората световна война насам САЩ са възприели различен подход, който е изключителен от глобална перспектива.
Американската доктрина за свобода на словото защитава пълната гама от гледни точки, дори когато те са насочени срещу етнически или религиозни групи, дълбоко оскърбяват някои хора или според всеобщ консенсус са неверни.
Базовата теория в основата на това решение е, че лошите идеи в крайна сметка ще изгубят в добре функциониращ пазар на идеи. Някои стигат дотам да твърдят, че само по себе си е ценно за обществото да се толерират дори и най-крайните и екстремистки гледни точки. Съответно словото почти никога не може да бъде ограничавано заради възгледи.
Най-нашумелият пример за това е фактът, че този подход е защитил правата на неонацистите да направят шествие през еврейските райони на Скоуки, потвърдено с дело пред Върховния съд на САЩ през 1977 г. Същият подход позволи на неонацистите и други бели расистки групи да демонстрират в Шарлътсвил в събота.
Американците като цяло се гордеят с традициите си на свобода на словото, като много от тях твърдят, че европейският подход е безпринципен или неефективен. Защо отричането на Холокоста да е забранено, но карикатурното представяне на пророка Мохамед, което граничи със светотатство за много мюсюлмани, да е приемливо?
Много от тези забрани отразяват мнението на мнозинството и националния опит, а не неутрални принципи. А регулирането на свободата на словото може да насърчи цензурираните групи. Така, когато крайнодесният политик Герт Вилдерс беше осъден за подстрекаване към дискриминация, той стана дори още по-популярен в някои среди.
Независимо от ефективността й, европейската позиция се опира на опита на Европа, че свободният пазар на идеи може да се провали и то катастрофално. Опасните идеи могат бързо да наберат популярност, особено когато хората с власт или влияние ги подкрепят.
Прадядо ми и прабаба ми не са били като протестиращите в Шарлътсвил миналия уикенд, те са били обикновени граждани, които са видели начин да подобрят икономическото си положение и са запазили мълчание, защото са извличали изгода от идеи, които по онова време са били възприемани като вредни и опасни само от някои.
Америка сега е различна от Европа през 40-те години. Но историята на Европа води до въпроса: можем ли да разчитаме на пазара на идеи?
Възможно ли е белият расизъм и други свързани идеологии да се разпространят отвъд относително малкия брой фанатици #UniteTheRight и техните шествия? Някои хора твърдят, че избирането на Доналд Тръмп за президент е доказателство, че това вече се е случило.
Няма лесни отговори на тези въпроси. Аз обаче вярвам, че в система, където правителството не упражнява контрол над отблъскващите идеи, както е в САЩ, върху обикновените граждани и други недържавни фактори пада по-голямо бреме. До известна степен (съдейки по личните си наблюдения) американците вече го правят. Тези, които демонстрират осъдителни възгледи, са съдени по-строго от общността си, отколкото европейците с подобни възгледи.
Америкианското ми гадже често е шокиран, че холандците все още използват масово понятието “негър”, въпреки че употребата му става все по-спорна. Група помощници с черни лица официално придружава холандския Дядо Коледа всяка година по коледните празници. Аз самата често съм изненадана да науча, че има някои неща, които абсолютно не мога да изрека тук, или че хората могат да изгубят работното си място заради неща, които са казали в извънработно време.
Американците отдавна са въвлечени в дебати дали политическата коректност тук не е прекалена. Въпреки че започват да се появяват такива дебати и в Европа, те са много по-малко. До известна степен това е разбираемо; когато властите регулират свободата на словото, обикновените граждани не се налага да се занимават с всичките му деликатни аспекти и последици. Това, което наблюдаваме, е ефект на заместване: обикновените граждани в САЩ правят сами това, което правителствата вършат другаде.
Едно малцинство сред американците вярва, че Доналд Тръмп е бил избран, защото политическата коректност е стигнала твърде далеч. Според това малцинство Тръмп е здравословен коректив на общество, в което хората твърде много регулират свободата на изказа си.
И все пак събитията в Шарлътсвил, видени през призмата на европейската история и реакцията срещу нея под формата на законови норми, могат да ни научат, че обикновените граждани на САЩ трябва да полагат още по-големи усилия да излагат на показ вредните идеи, които се появяват в обществото.
Когато лидери оправдават езика на омразата (както несъмнено демонстрира заклеймяването и на "двете страни" от Тръмп и настояването му, че сред протестиращите от “алтернативната десница” е имало "някои прекрасни хора"), а обикновените хора мълчаливо приемат това, пазарът може много бързо да спре да изпълнява функциите си на саморегулатор.
Европейската история го е доказала. На нерегулиран пазар от идеи, обикновените граждани трябва да поемат бремето на удържането на фронта срещу расисткия екстремизъм.
Слабо, слабо г-це Ферщеен. Вие политкоректорите сте по - лоши от националсоциалисти, комунисти и фашисти взети ЗАЕДНО. Няма НИЩО по- важно от свободата на словото за обществото!НИЩО!
Абе, четейки, по скоро се убедих, че и европа има какво да научи от америка ;)
На запад системата е изградена от години. Там е лесно да живееш и то не лошо, без да си отваряш очите, извън това което работиш и за което ти плащат. Макар че и там има доста силна вече вълна срещу мейнстрийма. Американците в учудващо големи размери симпатизират на путин, наричат cnn fake news, и смятат антифа за лумпени, които са по зле даже от това, срещу което се борят. В нашия край на европа, ние винаги е трябвало да търсим втория начин да оцелеем и да се оправим. Така и не достигнахме висотите в стандарта на живот, които либералната демокрация е осигурила на Запад. А и историческата реалност и дибамиката на времето са доста различни, за да може да я изградим по стария утъпкан начин на западняците. Така че, по логични причини, масата тук не е с твоите възгледи ;)
Освен това и на запад, хората когато става дума за пари, предварително ще сметнат ситуацията, доколко и дали да се съобразяват с розовите ценности на развитото им общество, или елегантно да се измъкне. Т.е. И там, който не лапа мухите, е хванал мамона за шлифера и е с широко отворени очи
Статията на тази нещастница Верщеег е забележителна в едно отношение. Тук се прокламира, в чистият си химически вид, една от основните опорни точки на Политкоректорите - Забраната на свободата на словото. Да, забрана, защото всяко ограничение в тази област е равносилно на Забрана*. Свободата на словото или я има или я няма, междинно положение НЕ СЪЩЕСТВУВА. А всъщност терминът "свобода на словото" не означава нищо друго освен "свобода на мненията". Да не забравяме, че тази последната категория е основата на Човешкия прогрес. С други думи левичарската идеология на Политкоректността Е античовешка в своята същност и затова е "по-опасна от комунизма, националсоциализма, фашизма и всичките им сродни идеологии взети заедно". _________________________ *понятието "ограничена свобода на словото" е същия нонсенс, като "ограничена бременност"
Лицето Deoсвин* окончателно взриви тъпомера. Тъпните, които ръси са прекалени дори и за интелектуалното ниво на "русофилската" сгань. _________________________________ *жалък трол от форумната ЧервеноРуската паплач
deowin --- Доста забавно, когато идва от устата на човек, който сам се хвали с това, че живее по гета. Какво, изживяваш се като мъченик ли, че вместо да избереш лесния и нелош живот на запад, ами се буташ по гетата? ..при това даже не руските гета, а именно тези на запад. --- Самия факт, че в сърцето на западна европа съществуват гета, не те ли кара да се притесняваш и да ти светва червената лампичка? Самия факт, че за тези гета (за които щеше да знаеш ако беше ходил на запад), чуваш от някакъв измекярин който там е живял, а не от мейнстрийм медията не те ли притеснява? Това горното е в много пряка корелация с "лявата" политкоректна фашистка цензура. Това е причината да има гета на запад. Блоковете им са по-качествени от руските, да не говорим от бг жк-комплексите, но обстановката със сигурност е по-долнопробна от тази в бг жк панелките. Представи си мултикултурно общество от мидъл ийст индивиди, които говорят на собствен изграден жаргон на местния западен език, за цвят доста сомалийци, тук таме някой черен (те са потиснати и са на най ниско стъпало в общия случай). За съжаление, така се реализират в голямата си част тези хора. Има чисто материалистична причина да ги пускат - увеличаване на прираста на население, изправяне на демографията, с цел - ДА ИМА КОЙ ДА РАБОТИ за социалната и пенсионната система. Както ти споменах, във въпросната държава има много добре изграден елемент на СОЦИАЛИЗЪМ, който се захранва от данъци и бюджета. Така че, хората с власт, пускат розово-толерантните глупости за младите европейци, но са основно мотивирани от горната сметка за демографията. Само че - дали като цяло сметката излиза? Дали е ок, че определени квартали стават неприятна среда за живеене? Там цените на имотите и наемите са по-ниски. Там белите с хубава работа не искат да живеят. Там, белите които живеят са източноевропейски гастербайтери и местни от ниския рабочий клас. Като цяло, един от отрицателните ефекти е, че се влошава средата на живот на белите с по-ниски доходи, които живеят с емигрантите. Емигрантите с ниско ниво като процент са повече от белите с ниско ниво на култура и образование. Така, на по-бедните бели, принудени да живеят с тези емигранти, средата на живот се влошава. За сметка на някакви ползи (предполагам че са в плюс) от осигурения положителен прираст на население. Всъщност, експеримента тече с пълна сила повече от десет години. Време е да се направи баланс и да се види, има ли полза наистина??? Съжалявам ако звуча нацистки, не ми е това основната опорна точка (по-скоро оценявам активи/пасиви), но ... фактите ме водят към такива изводи.
Последно, и аз не разбрах - лесен или труден е живота на запад... Демек, да си направят сметка 95% от народонаселението, има ли файда да им приемат измислените ценности ;)
Моето предположение - приемаме им ценностите, доходите скачат двойно (минимум с толкова, за да ги достигнем), за сметка на това ще имаме гета с мангали и ще загубим част от уюта и идентичността си. Ама май май.. няма да стане това с доходите току тъй.. Съответно, хората губят интерес. Както пък на запад, имат интерес да ходят (финансов) Както и стратегически, на запад са решили, и би трябвало да излезне сметката за прираст на населението от миграция. Дори и с много долнокачествен материал, да се избегне спиралата и краха на системата в сегашния и вид. Всичко това обилно полято с мижи да та лажим приказки за правата на човека. Саамо леко ме притеснява, ако негативите от сегашната политкоректност, както я прилагаме по инерция, няма в един момент да превишат позитивите. Даже не да превишат позитивите, ами да са достигнали критична маса за доста кофти последици.
Интересна гледна точка за обследване би била още, дали западна европа е станала богата, защото е изповядвала розови ценности, или налага (поради някаква странна конюктура) розовите ценности, защото вече е богата... И дали ще е е европа и дали ще е богата, ако ги налага зорлем.. Много ракурси може да се приложат, да се разбере аджеба, защо тука тези работи (ценностите "на деня", според мен временни) не хващат дикиш, и най-вече, дали ако хванат дикиш ще има файда... И това не е неправилно...
Разсъждението е на база на съжденията: - искахме в европа, за да живеем по-добре. Това включва... как мислиш? Да сме богати. - европа не е станала каквото е, вкл. Богата, изповядвайки псевдолибералната политкоректност, която съществува От доста скоро. Тази идеология аз я виждам като паразитна. Нещо повече - тя е тежко автоимунно заболяване, с перспективи за лош край. От там нататък ми се губи .......ползата от споделянето на псевдолиберални възгледи. Може да пропускам нещо важно, спомени го. Но ако не носи... полза... няма да намеря смисъл да изоставям едни умерени и по-консервативни възгледи. Не съм рисков играч
Ти повтаряш консервативни мантри. Аз пробвах да мисля логически. В другата статия, за хитлер и цензурата върху свободното слово, доказах че: - alt left не са либерали. Истински либерал не би поощрявал никаква цензура. - alt left не са и леви. Защото произхода и целта на социализма е да се бори за правата на работническата класа (била тя и от бели якички). Конфликта е труд - капитал. Едните искат по-добър и сигурен живот (трудещите се), другите искат печалби, ефективност и растеж. Истината е по-средата - за да са доволни хората, и за да не спре прогреса. Битката е нормално да продължава. Проблема е, че изместването на акцента извън оста труд - капитал, поставянето на акцент върху несъществени за левичарството неща (раса, сексуални ориентации и т.н. глупости), прави услуга на дясното. Разбива консолидацията на работническата класа, прокарва линии на разделение и я отслабва. Специално за крайната форма на псевдолиберали, псевдолеви, която е модна напоследък Noam Chomsky: Noam Chomsky: Antifa is a 'major gift to the Right' Последно, alt-left и модерното псевдолиберално псевдоляво, косвено може да се каже че са либерали, защото громят социализма. По този начин, работят косвено за либертарианството. Принципно, то е срещу левите идеи, ако генерализираме. Либертарианството, ако се прочетат неща на Айн Ранд, е нещо доста по-интелигентно и неразбрано, от тъпанарска политкоректна цензура и anti white расизъм, която се изповядва от заблудените, просто като мода. Ама тр. да чете някой. Така че, ето. Ти си на ход. Може да оборваш неща от изброените горе, може да представиш твои, и да изложиш друга гледна точка, ако не ти се занимава да спориш точно по тези точки.
какви мантри бе човек? Ти бот ли си, тъп ли си, трол ли си? Кажи просто ЕДНО ЕДИНСТВЕНО нещо по съществото на темата. В последното ти мнение няма нито едно съществено нещо по темата. Нищо, освен лични нападки, без никакви опити за логически изводи, дори и погрешни. Само квалификации. Доказваш се като лумпен розов фашист и олекваш. просто кажи едно единствено нещо по същество, по темата. Няма нужда да се съобразяваш с аз какво съм говорил. Просто пропусни квалификациите и обидите към противника, които са ти единствения похват от детската градина. При липса на аргументи по същината на въпроса, почваш да целиш другарчето с играчки и да го обиждаш. Ай стегни са малко, че хептен олекваш ;)
Отказ от дебат, отказ от изслушване на аргументи и принизяване същността на опонента. Заглушаване. Само липсват другите от тълпата съмишленици, за да може проактивния екстремист да удари, после другите да обрадят инакомислещата жертва, да отвлекат вниманието, и тения човек да избяга.. Това са класически похвати на крайни, леви или десни, и подобна долнопробна измет. И от такъв човек , ще взимаш акъл, за какво и да било: либерализъм, демокрация, цености, идеологически убеждения... Кауза пердута, Без коментар --- Само да спомена, докато нацистите имат инстинкт за самосъхранение на идентичността си, съответно водят някаква борба и я защитават, антифа и псевдоляво, псевдолибералните и това нямат. Тя и "идентичността" им е изцяло благодарение на нацистите, срещу които се борят, със същите методи ;). Трябва цветя да им носят, че са им дали повод да съществуват .
Свободата на словото, с други думи, не означава, че ще получиш дебат или платформа да се изкажеш където и когато си поискаш. Означава единствено че изказаните публично думи - с някои изключения като директните заплахи и подстрекаване към насилие - не те превръщат в престъпник. Нищо повече. Ами да вземем ето тази част. Значи, ако се върви по "либералната агенда", все повече неща биха попаднали в категорията на неща, които "те превръщат в престъпник". Т.е. множеството от поведения, позиции, мнения и изказвания, които могат да ти докарат проблем със закона, се увеличава. Или, регулацията се увеличава. Това, като подход, либерално ли е или авторитарно ???????????????? Че нещо аз ли се омотах, "либералите" ли са си присвоили етикет, който въобще нямат идея какво означава? Иначе, по конкретни мерки: - забрана "Моята борба" да бъде продавана... Значи, нито съм я чел, нито смятам да я чета скоро, но самата идея, че някъде не е добре да я четеш, или да си я купиш като печатно издание, почва да ме притеснява. Като либерал, доколкото съм такъв, почва да ме притеснява ! Историята, не можеш да я смениш. Ако тръгнеш да я редактираш и омекотяваш в духа на някаква политкоректност на деня, значи имаш проблем с осъзнаване и приемане на исторята, на миналото. Който има проблем с приемане на миналото, има проблеми в настоящето. Въобще, има един термин на английски, нарича се buthurt