Мила Верщеег е от Холандия, но от години живее и работи в САЩ. Има диплома по право от Харвард, а сега отговаря за програмата за човешки права към Юридическия факултет на щатския университет на Вирджиния в Шарлътсвил. Мотивирана от събитията в университетското градче от миналия уикенд, тя дава няколко съвета за американската демокрация на базата на европейския опит:
***
Миналата събота новата ми родина беше превзета от тълпа бели националисти - много от които тежко въоръжени. Срещу тях застанаха основно местните жители като мен самата. Резултатите от този протест - насилието, жертвите и загиналите - вече са общоизвестни.
Наричам Шарлътсвил мой дом от шест години. Когато получих предложение да се присъединя към юридическия факултет на Университета на Вирджиния, имах колебания дали да напусна родната ми Холандия, за да се преместя в малко градче в американския юг. Но се радвам, че го сторих; Шарлътсвил беше прекрасно място за живеене – дружелюбно, космополитно и гостоприемно университетско градче.
Докато образите на въоръжени групи и хора, правещи нацистки поздрави и носещи свастики, достигаха до целия свят, много от европейските ми приятели и роднини ми писаха да ме питат защо правителството допуска това да се случва.
В крайна сметка събитията не биха се развили така, ако Шарлътсвил беше в родната ми страна, или в която и да е европейска държава. Европейците отхвърлят и криминализират определени типове изяви, които се дефинират с езика на омразата. А голяма част от това, което видяхме в Шарлътсвил, се вписва в тази дефиниция.
Тази отвъдокеанска разлика е основно резултат от историята на Европа и опитът й с нацизма. Много европейци имат болезнено минало във връзка с нацизма, с което сегашните поколения все още се борят. Собствената ми семейна история е подходяща илюстрация за това.
В навечерието на Втората световна война прадядо ми и прабаба ми, членове на работническата класа, подобно на голям брой холандци се присъединяват към Националсоциалистическото движение (NSB) - холандска партия, възприела нацистките идеи.
Семейството ми е било бедно, и присъединяването към NSB е подобрило шансовете на прадядо ми да си намери работа във фабрика. Тези, които са ги познавали, твърдят, че антисемитизмът не е бил сред мотивите за решението им да се присъединят към партията. И все пак те постепенно са започнали да приемат зловещата идеология на организацията. След войната прадядо ми и прабаба ми са лежали в затвора заради връзките си с NSB.
Дядо ми е направил коренно различен избор от родителите си: по време на германската окупация той се е присъединил към холандската съпротива. Скоро след това е бил арестуван и изпратен в трудов лагер в Германия. Избягал от лагера и оцелял, защото германските войници екзекутирали неговите спътници. Него го пощадили заради русата му коса и сините му очи. Германски кмет му помогнал, след като избягал от трудовия лагер.
След войната той пътувал от Русия до Холандия с момиче на име Стела, което оцеляло в Аушвиц, но починало, докато раждало първото си дете. Тези истории ни бяха разказвани откъслечно. Дядо ми беше любител поет и пишеше много, но спомените за тези времена оставаха болезнени за него и му бяха нужни шест десетилетия, за да разкаже най-после историята си във (все още неиздадена) книга.
Едно обикновено семейство от работническата класа се е оказало на противоположните страни на едно от най-страховитите зверства в историята на човечеството. Семейството ми така и никога не преодоля това разделение.
След Втората световна война в Европа успяха да изградят една от най-стабилните системи за защита на правата на човека в света.
В рамките на Съвета на Европа те приеха Европейската конвенция за правата на човека, която се прилага и от националните съдилища, и от създадения впоследствие Европейски съд за защита на правата на човека.
Тази система защитава свободата на словото, но до определени граници. Европейската доктрина за свободата на словото е базирана на идеята, че свободата на словото е важна, но не абсолютна ценност, и трябва да се балансира спрямо други важни ценности, от рода на човешкото достойнство.
В резултат на това, свободата на словото може да бъде ограничавана пропорционално, когато то се използва, за да се "разпространява, подстрекава, популяризира или оправдава омраза, базирана на нетолерантност."
Международният пакт за граждански и политически права, договор за защита на правата на човека в глобален мащаб, отразява подобни принципи. Този баланс на свободата на словото спрямо другите ценности накара Германия да забрани партии с нацистки идеологии, а в последно време и да подлага на наказателно преследване китайски туристи, отправили нацистки поздрав пред Райхстага.
Със същите мотиви Франция забрани продажбата на нацистки предмети в eBay, Австрия хвърли в затвора дискредитиран историк, който отрича Холокоста, а Холандия криминализира продажбата на "Моята борба". По същата причина много европейци не вярват на очите си, когато виждат откритото демонстриране на знамена със свастики в Шарлътсвил.
От Втората световна война насам САЩ са възприели различен подход, който е изключителен от глобална перспектива.
Американската доктрина за свобода на словото защитава пълната гама от гледни точки, дори когато те са насочени срещу етнически или религиозни групи, дълбоко оскърбяват някои хора или според всеобщ консенсус са неверни.
Базовата теория в основата на това решение е, че лошите идеи в крайна сметка ще изгубят в добре функциониращ пазар на идеи. Някои стигат дотам да твърдят, че само по себе си е ценно за обществото да се толерират дори и най-крайните и екстремистки гледни точки. Съответно словото почти никога не може да бъде ограничавано заради възгледи.
Най-нашумелият пример за това е фактът, че този подход е защитил правата на неонацистите да направят шествие през еврейските райони на Скоуки, потвърдено с дело пред Върховния съд на САЩ през 1977 г. Същият подход позволи на неонацистите и други бели расистки групи да демонстрират в Шарлътсвил в събота.
Американците като цяло се гордеят с традициите си на свобода на словото, като много от тях твърдят, че европейският подход е безпринципен или неефективен. Защо отричането на Холокоста да е забранено, но карикатурното представяне на пророка Мохамед, което граничи със светотатство за много мюсюлмани, да е приемливо?
Много от тези забрани отразяват мнението на мнозинството и националния опит, а не неутрални принципи. А регулирането на свободата на словото може да насърчи цензурираните групи. Така, когато крайнодесният политик Герт Вилдерс беше осъден за подстрекаване към дискриминация, той стана дори още по-популярен в някои среди.
Независимо от ефективността й, европейската позиция се опира на опита на Европа, че свободният пазар на идеи може да се провали и то катастрофално. Опасните идеи могат бързо да наберат популярност, особено когато хората с власт или влияние ги подкрепят.
Прадядо ми и прабаба ми не са били като протестиращите в Шарлътсвил миналия уикенд, те са били обикновени граждани, които са видели начин да подобрят икономическото си положение и са запазили мълчание, защото са извличали изгода от идеи, които по онова време са били възприемани като вредни и опасни само от някои.
Америка сега е различна от Европа през 40-те години. Но историята на Европа води до въпроса: можем ли да разчитаме на пазара на идеи?
Възможно ли е белият расизъм и други свързани идеологии да се разпространят отвъд относително малкия брой фанатици #UniteTheRight и техните шествия? Някои хора твърдят, че избирането на Доналд Тръмп за президент е доказателство, че това вече се е случило.
Няма лесни отговори на тези въпроси. Аз обаче вярвам, че в система, където правителството не упражнява контрол над отблъскващите идеи, както е в САЩ, върху обикновените граждани и други недържавни фактори пада по-голямо бреме. До известна степен (съдейки по личните си наблюдения) американците вече го правят. Тези, които демонстрират осъдителни възгледи, са съдени по-строго от общността си, отколкото европейците с подобни възгледи.
Америкианското ми гадже често е шокиран, че холандците все още използват масово понятието “негър”, въпреки че употребата му става все по-спорна. Група помощници с черни лица официално придружава холандския Дядо Коледа всяка година по коледните празници. Аз самата често съм изненадана да науча, че има някои неща, които абсолютно не мога да изрека тук, или че хората могат да изгубят работното си място заради неща, които са казали в извънработно време.
Американците отдавна са въвлечени в дебати дали политическата коректност тук не е прекалена. Въпреки че започват да се появяват такива дебати и в Европа, те са много по-малко. До известна степен това е разбираемо; когато властите регулират свободата на словото, обикновените граждани не се налага да се занимават с всичките му деликатни аспекти и последици. Това, което наблюдаваме, е ефект на заместване: обикновените граждани в САЩ правят сами това, което правителствата вършат другаде.
Едно малцинство сред американците вярва, че Доналд Тръмп е бил избран, защото политическата коректност е стигнала твърде далеч. Според това малцинство Тръмп е здравословен коректив на общество, в което хората твърде много регулират свободата на изказа си.
И все пак събитията в Шарлътсвил, видени през призмата на европейската история и реакцията срещу нея под формата на законови норми, могат да ни научат, че обикновените граждани на САЩ трябва да полагат още по-големи усилия да излагат на показ вредните идеи, които се появяват в обществото.
Когато лидери оправдават езика на омразата (както несъмнено демонстрира заклеймяването и на "двете страни" от Тръмп и настояването му, че сред протестиращите от “алтернативната десница” е имало "някои прекрасни хора"), а обикновените хора мълчаливо приемат това, пазарът може много бързо да спре да изпълнява функциите си на саморегулатор.
Европейската история го е доказала. На нерегулиран пазар от идеи, обикновените граждани трябва да поемат бремето на удържането на фронта срещу расисткия екстремизъм.
Слабо, слабо г-це Ферщеен. Вие политкоректорите сте по - лоши от националсоциалисти, комунисти и фашисти взети ЗАЕДНО. Няма НИЩО по- важно от свободата на словото за обществото!НИЩО!
Тази система защитава свободата на словото, но до определени граници. Европейската доктрина за свободата на словото е базирана на идеята, че свободата на словото е важна, но не абсолютна ценност, и трябва да се балансира спрямо други важни ценности, от рода на човешкото достойнство. --- Свещена глупост. Ако свободата на словото не е абсолютна, не е никаква свобода на словото. Не казвам, че свободата на словото е еквивалентна на свобода от последствия за казани думи, обаче - законово - всеки би трябвало да има право да изразява омразата си към педали, мангали, чифути, чалми, чернилки, жълтури и прочие. И не, много ясно, не подкрепям омразата към нито една от тези групи, нито пък обикновено използвам такива думи, когато говоря за тях, но... Направо казано, толкова ли е силна "Моята борба", че едно прочитане да зарази всеки ум и затова да трябва да бъде криминализирана? Като изключим директни заплахи и подстрекаване към насилие (плюс евентуално още нещо, за което в момента не се сещам), човек трябва да е свободен да говори каквото пожелае. Разбира се, това, както казах, не означава, че трябва да е свободен от последствия, дори напротив. Напълно ОК съм с, примерно, това преподавателят по история, който отрича Холокоста, да бъде лишен от възможност да преподава. Напълно ОК съм с това работодател да откаже да наеме особено гласовит неонацист, за да не си съсипе имиджа. Напълно ОК съм с това мразещият чернилките расист да не получава платформа от големите медии, от където да си лее омразата. Не съм ОК с това някой от тях да влиза в затвора, защото е казал неудобните думи. И много ясно, че Дръмпф ще заклейми и двете групи, ОМГ. Вие какво искате, да не обърне внимание на тъй наречените антифашисти, отишли там въоръжени, за да пребиват и трошат наред? Онзи ден ми попадна информация, че убиецът в Шарлътсвил е бил нападан, преди да извърши оная простотия. Не знам дали е достоверна, всъщност, но съблъсъци и нападения и от двете страни вече е имало. Защо да обръщаме внимание само на едната? Защото се е оказала по-ефективна в упражняването на насилие? Бтв, примерът с прадядото на авторката показва доста ясно едно нещо - много по-лесно е човек да не е расист/нацист/етц., ако не му се налага да се бори за оцеляването си. Ако не го мачкат системно, ще му е много по-лесно да бъде умен и красив, с други думи.
Абе, четейки, по скоро се убедих, че и европа има какво да научи от америка ;)
И Америка и Европа следва да научат, че има или свобода на словото или цензура. Колкото авторката може да бъде повече или по-малко бременна, толкова и свободата на словото може да бъде по-голяма или по-малка. Няма принципна разлика между присъда за някого, нарекъл накого "педеруга" или "негър", и присъда за някого публично изказал съмнения в мащабите на холокоста. А ако забраните "Моята борба", то някой със съответната нагласа ще намери стимул за опасните си идеи в корана или манифеста на комунистическата партия.
Дракон, за другите наоколо няма много надежда, но ти поне все още имаш хипотетичната възможност да не тръгваш по хлъзгавия наклон, по който след 10 години ще си неразпознаваем от Големия Лебовски, а след още 10 - от Rowan и Rodrigo. Животът, естествено, си е твой, изборът - също. Аз просто ти описвам пътя, по който видимо си тръгнал, защото съмо достатъчно стар за да съм наблюдавал развитието на не един и двама, които на млади години го избраха. Все още имаш избор, но без дисциплина той бързо ще изчезне и ще влезеш в удобния и дълбок коловоз, който води право към циничната мизантропия, и никога към уравновесеността и спокойствието на духа.
Свинчопрас се разтревожил, че и дракончето започва да си отваря широко затворените очи, и ще го загуби като съратник в подкрепата на идиотски каузи. Споко, прасчо, винаги ти остава павето. Е, малко (много) е простоватичък и подкрепя само русофобията, но както е казал един мъдър мъж, сиромах човек и половин путка му стига.
Как точно комбинираш хипотезата, че гледната точка, обща за почти всички коментиращи наоколо, представлява "широко отворени очи", с наблюдаемата реалност, че такива като вас имат тенденция да са значително повече в слаборазвитите държави - България, Русия и прочие? Ако тази ви гледна точка ви правеше разбиращи, то нямаше ли поне да успеете да си пооправите държавите? Ако либералните възгледи бяха идиотски заблуди на глупаци, то защо са съществено по-разпространени именно в по-развитите държави, и то сред по-образованите хора, докато консервативните възгледи корелират силно с бедността и липсата на образование?
На запад системата е изградена от години. Там е лесно да живееш и то не лошо, без да си отваряш очите, извън това което работиш и за което ти плащат. Макар че и там има доста силна вече вълна срещу мейнстрийма. Американците в учудващо големи размери симпатизират на путин, наричат cnn fake news, и смятат антифа за лумпени, които са по зле даже от това, срещу което се борят. В нашия край на европа, ние винаги е трябвало да търсим втория начин да оцелеем и да се оправим. Така и не достигнахме висотите в стандарта на живот, които либералната демокрация е осигурила на Запад. А и историческата реалност и дибамиката на времето са доста различни, за да може да я изградим по стария утъпкан начин на западняците. Така че, по логични причини, масата тук не е с твоите възгледи ;)
Освен това и на запад, хората когато става дума за пари, предварително ще сметнат ситуацията, доколко и дали да се съобразяват с розовите ценности на развитото им общество, или елегантно да се измъкне. Т.е. И там, който не лапа мухите, е хванал мамона за шлифера и е с широко отворени очи
>На запад системата е изградена от години И как точно е изградена, като хората на запад са балами и тъпанари със затворени от глупавите либерални идеи очи? Що па консервативните братушки в Русия не успяха да сътворят рай на земята, какво им липсва? Ресурси колкото щеш, работна ръка има, а и изобщо не страдат от либерални идеологии. >Там е лесно да живееш и то не лошо Доста забавно, когато идва от устата на човек, който сам се хвали с това, че живее по гета. Какво, изживяваш се като мъченик ли, че вместо да избереш лесния и нелош живот на запад, ами се буташ по гетата? ..при това даже не руските гета, а именно тези на запад. Що така все най-големите отрепки сте най-гласовити относно това колко бил лесен живота на запад, докато сами се гърчите в най-мизерните гета на запад или бъхтате с години по мрачните трюмове на корабите на западните чорбаджии, далеч от семейство и родина? Аз му викам лицемерие. Ти коя дума използваш?
Като закъса, свинчопрас винаги обръща поглед към Русия, като че ли това, че в Русия бият негритр му дава някяква аргументация. В Русия негри няма, бият чеченците, които са не за бой, а направо за стрелба, и от време на време и руснаци. Както по цял свят бият въставащите срещу правителството. И как те успокоява това, прасчо? Оклахома сити, Уейко, Уундед ний в Русия ли са? Оставям настрана ислямските атентати, предизвикани пак от късогледата политика на правителството. ЛА, Фъргюсън, Шарлотвил в Русия ли са? Как се случват такива случки в най-демократичната и просперираща демокрация на всички времена, по всички земни кълбета? Щурмоваците на Хитлер са билим лумпени, смазани от кризата. А какви са антифадите?
Статията на тази нещастница Верщеег е забележителна в едно отношение. Тук се прокламира, в чистият си химически вид, една от основните опорни точки на Политкоректорите - Забраната на свободата на словото. Да, забрана, защото всяко ограничение в тази област е равносилно на Забрана*. Свободата на словото или я има или я няма, междинно положение НЕ СЪЩЕСТВУВА. А всъщност терминът "свобода на словото" не означава нищо друго освен "свобода на мненията". Да не забравяме, че тази последната категория е основата на Човешкия прогрес. С други думи левичарската идеология на Политкоректността Е античовешка в своята същност и затова е "по-опасна от комунизма, националсоциализма, фашизма и всичките им сродни идеологии взети заедно". _________________________ *понятието "ограничена свобода на словото" е същия нонсенс, като "ограничена бременност"
Лицето Deoсвин* окончателно взриви тъпомера. Тъпните, които ръси са прекалени дори и за интелектуалното ниво на "русофилската" сгань. _________________________________ *жалък трол от форумната ЧервеноРуската паплач
Леле, прасчо, и червеноруски трол те изкараха. В най-лудешките си бълнувания не бих могъл да си представя такова нещо. Побързай да си направиш самокритика пред бюрото на НПО-то, докато не са те подложили на остракизъм, че ги излагаш пред чужденците. (за тях чужденец е всеки, който принадлежи към някаква нация)
При препрочитане на статията ми направи впечатление Уводът. .... тълпа от бели националисти, много от които ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕНИ .... Какво е било въоръжението на белите националисти отговорничката по човешки права избягва да уточни. Все пак, не й е достигнала арогантност да твърди, като свинчопрас, че шарените анти националисти са били въоръжени само с цветя и книги. На снимките се виждат сопи в ръцете и на едните и на другите. Не се виждат саби и автомати, и никой не съобщава за използвано огнестрелно оръжие. Което се смята атрибут на злите куклуксклановци и добричките black lives matter. Другото е един автомобил, каран от един психопат. Психопати с автомобили има във всички лагери. Анти националистите не са се сетили за това оръжие, но не е късно. Щом са откъснали листи от тефтерите на Ленин и Хитлер, какво пречи да заимстват от врага.