Промяната в САЩ няма да дойде от Фъргюсън

За мнозина основният извод от развитието на случая със застреляния от полицията тинейджър във Фъргюсън, щата Мисури, е, че Майкъл Браун все още щеше да е жив, ако беше бял - и че изстрелите на полицай Дарън Уилсън са проява на расизъм, тлеещ под повърхността на бялата американска душа.

Градчето отново се вдигна на бунт, след като магистратите решиха, че полицаят няма да бъде съден заради петте куршума в тялото на невъоръжения Майкъл Браун, който не се подчинил на негова заповед и откраднал кутия пури заедно със свой приятел.

Инцидентът във Фъргюсън е показателен за Америка в по-сериозен мащаб. Същността на сблъсъка между белия полицай и цветнокожия тинейджър в провинциалното градче е предварително заложената враждебност към полицаите, която обаче е напълно оправдана.

Тезата "Браун е просто бандит" е меко казано невежа. Така че Америка трябва си зададе въпроса: каква е ситуацията, която кара двама млади цветнокожи мъже да не се подчинят на разпореждането на представител на органите на реда да спрат на място?

Тези мъже са водени от общото усещане сред общността си, че официалните пазители на реда са в морален банкрут и нямат право да им заповядват какво да правят

Както го формулира философът Чарлз Милс: "Цветнокожите граждани все още са уязвими по различен начин на полицейско насилие, което явно демонстрира тяхното усещане за "по-низша класа" като граждани".

И това донякъде е вярно. Заради тази причина изключително много чернокожи от всякакви класи усещат расизма като основен елемент от живота си, дори от идентичността си. Някои десни идеолози приемат, че причината е в някакъв недостатък на самите цветнокожи, че те са просто твърде глупави, мързеливи и неморални, за да разбират какво означава да бъдеш законопослушен гражданин.

Огромното мнозинство от американците обаче оправдано са несъгласни с подобни разбирания, което подсказва, че има нещо много сбъркано и от другата страна - от страна на правоприлагащите институции.

Америка никога няма да преодолее расизма без фундаментална промяна в начина, по който полицията се отнася към чернокожите

Това обаче не показва с нищо, че случилото се на Майкъл Браун и липсата на наказателна присъда за полицая Дарън Уилсън могат да послужат като сплотяващ призив за борба срещу полицейската бруталност и расизма в Америка.

Ако съдим по доказателствата и показанията, които са известни в момента, то Браун е откраднал нещо от магазин, Уилсън се е опитал да го спре, поне доколкото може да се съди от неговото описание на случката.

Браун е отказал да спре и физически е нападнал полицая в колата му, при което Уилсън е стрелял като самоотбрана. Браун е избягал на около 50 метра от колата, после е изминал около десетина метра обратно към Уилсън, което вероятно е трябвало да демонстрира, че се предава.

Уилсън обаче е сметнал, че Браун отново се опитва да го нападне, и е стрелял още няколко пъти, смъртоносно. Това обаче е изключително погрешно и повърхностно разбиране за случилото се.

Да, ако Браун беше бял, може би тези последни куршуми нямаше да бъдат изстреляни.

Може ли обаче тази случай да послужи като просветление за Америка?

Някои анализатори коментират, че Америка "обезценява живота на черните," ако цитираме разпространената формулировка. Фактите около този конкретен инцидент обаче са твърде заплетени, за да накарат критичната маса американци да възприеме цветнокожия Браун за символ на човешките права, а униформения Уилсън за институционален расист.

Около нелепата смърт на Трейвон Мартин отново имаше доста надежди, че това ще доведе до промяна в разбирането за живота на цветнокожите в Америка - точно както сега това се случва със ситуацията във Фъргюсън, и тогава мнозина бяха обвинени, че са "прибързали" да упрекват убиеца му, Джордж Цимерман.

Няма спор, че животът на цветнокожите наистина е обезценен в САЩ и расата наистина играе роля дали един мъж ще бъде убит от полицай (или от човек като Цимерман, който се изживява като такъв).

И все пак, според съда, Уилсън не е стрелял по Браун само защото е чернокож, а защото Браун е откраднал от магазин и е пребил собственика му. Никой не оспорва също, че Браун не се е подчинил на основателно полицейско разпореждане и дори се е сбил с полицая.

Надали някога ще разберем със сигурност дали наистина младежът е посегнал на полицая или обратното, както противоречиво твърдят някои свидетели

Знаем обаче, че Уилсън е изстрелял фаталните последни изстрели срещу Браун, докато той се е приближавал към полицая. Стрелбата му вероятно е била импулсивна; резонно е да приемем, че човек, който би стрелял в такъв момент, не е достоен изобщо да му бъде поверен пистолет.

И все пак полицаят не е застрелял цветнокож в гърба, докато е бягал, както твърдяха медиите. "И все пак той не е заслужавал да умре!", казват мнозина

Трябва обаче да видим разликата с убития 23-годишен гвинейски емигрант Амаду Диало през 1999, застрелян от полицаи пред вратата на апартамента си в Бронкс, докато се е опитвал да извади портфейла си. Или с Трейвон Мартин, убит през 2012 г., защото не се е подчинил на неоснователно задържане от самообявил се за "квартален доброволен патрул". Или на 22-годишния Джон Крофърд, убит от полицаи в Охайо през септември, защото е държал незаредена въздушна пушка в супермаркет.

В сравнение с тях, ситуацията във Фъргюсън изглежда коренно различно

Не толкова ангажираните анализатори, опирайки се на фактите, ще стигнат до извода, че расизмът в САЩ е все така жив, но все пак ролята, която той е изиграл в конкретния случай за смъртта на Браун, е твърде абстрактна, за да послужи като двигател за масово гражданско движение за промяна.

Естествено, младежът не е трябвало да загине - и никой не твърди, че е заслужавал смъртта. Но в случая необходимата на Америка промяна е доста сложна - и има достатъчно други, също толкова незаслужили смъртта си жертви, които да покажат на огромната общност от американци, че проблемът с расизма, демонстриран от полицията, продължава все така да бъде сериозен.

Това, което се е случило на Диало, Мартин, Крофърд, смъртта на цветнокожия Оскар Грант през 2009, е по-ясна демонстрация за дискриминацията към цветнокожите от случилото се във Фъргюсън.

Хората не обичат да им се казва да игнорират фактите; още по-малко смятат неяснотата за повод за негодувание. Убийците на Крофърд също не бяха осъдени - и немалко американци си задават въпрос каква е разликата и защо това случилото се във Фъргюсън е по-показателно.

Колкото и трагична и неоправдана да е смъртта на Браун, надали тя е подходящата трагедия, за да пробуди Америка за промяна.