Британският депутат Емили Торнбери наскоро коментира пред своите колеги, че при определянето на това използвани ли са химически оръжия в Сирия и от кого не може да се разчита на "т.нар. разузнаване с отворен код", когато информацията идва от "терористични групи" в раздираната от конфликт страна.
Думите на Торнбери показват сериозно непознаване не само на ситуацията в Сирия, но и на това как гражданското разузнаване доведе до революцията в разузнаването изобщо, както и в журналистиката и наблюдението на конфликти на различни точки по света. Но защо Торнбери греши?
"Разузнаването с отворен код" вече е утвърдено като метод и на него разчитат дори шпионски агенции и полицейски служби по света. За пръв път то се използва по време на Втората световна война, след това по време на Студената война.
То дава един нужен контекст, а понякога и важни късчета информация, която не е била известна до момента, за да помогне на хората с власт да вземат решение как да процедират в дадена ситуация.
По думите на Уилям Донован, ръководителят на Бюрото за стратегически операции на САЩ, което по-късно се превръща в ЦРУ: "Дори пресата в даден режим отново и отново ще предава интересите на своята държава на старателния наблюдател".
От появата на интернет, социалните мрежи и смартфоните насам "разузнаването с отворен код" премина през една своеобразна революция – хора доброволно и публично публикуват огромно количество информация за себе си онлайн. Фигури извън традиционните шпионски кръгове вече имат възможност да запретнат ръкави и да трупат огромно количество информация.
Проучване показва, че през 2014 г. около 80 процента от полицейски служби на федерално, щатско и местно ниво в САЩ използва социалните мрежи като способ за събиране на информация. Фирмите, занимаващи се с търговско и фирмено разузнаване, започнаха да пълзят из огромните резервоари с данни в интернет и да ги превръщат в заплаха за определени бизнеси. Гражданското общество също възприе идеята за разследвания от подобен тип, използвайки ги, за да следи разпространението на ядрени и химически оръжия, да наблюдава конфликти или да предава информация на разследващи журналисти.
С това се занимават както отделни хора, така и цели групи, посветени на една и съща задача.
Една от най-силните страни на "разследването с отворен код" е именно това, че източниците и използваната методология са явни и достъпни за всички. Всеки с компютър и интернет връзка може да следи какви са позициите на анализатори, да рови из същите източници като тях и да открива пробойни в изводите и направените анализи.
Това не означава, че тези "онлайн шпиони" не биха могли да предоставят достатъчно точен анализ, какъвто по принцип може да се очаква чрез работа с тайни източници. Напротив - означава, че ако един човек направи някаква грешка, други могат да я забележат и да я посочат много по-лесно.
Има хора, които със сигурност ще поставят под съмнение използваните източници и да посочат, че на тях не може да се има доверие. Това е основателно притеснение. Именно заради това всички източници на информация се анализират и проверявяат преди да бъдат включени в разследването. Показва ли дадено видео това, което твърди, че показва? Заснето ли е наистина там, където се твърди, че е заснето? По кое време е заснето?
Всички тези въпроси, както и други, често могат да получат отговор чрез техники, разработени от тази гражданска общност. Процесът по геолокализиране е станал основен метод за проверка: използвайки детайли в снимки или видеоклипове се определя мястото, на което се е случило някакво събитие. Понякога в точност до сантиметри. След като знаеш мястото, можеш да използваш сенките, които сградите и хората хвърлят върху земята, за да се определи каква е позицията на слънцето, а оттам – и в колко часа са заснети кадрите.
Другите детайли – като данни за това какво е било времето на даденото място в конкретния ден, дневни снимки от сателити и това докъде е стигнал даден строеж на сграда, например – също могат да се използват, за да потвърди дали снимка или видео съдържа това, което източниците твърдят, че съдържа.
Дори рязкото повишаване на броя на публикациите в социалните мрежи може да се използва като потвърждение за това дали дадено събитие наистина се е състояло. Това води до една система за отразяване на събитията, която е много по-бърза от традиционните методи.
Това са само част от техниките, които представителите на цивилната разузнаваческа общност използват. Тези техники постоянно се обновяват, за да е сигурно, че получената от източниците информация е вярна.
Използваният процес за потвърждаване на истинността на получените материали е бил използван например от групата "Bellingcat", за да докаже тя, че либийски военноначалник на име Верфали наистина стои зад масова екзекуция в страната.
"Bellingcat" е същата разследваща група, която разпространи информация, че е разкрила истинската самоличност на един от заподозрените за отравянето на Сергей Скрипал в британския град Солзбъри. Според групата лицето "Руслан Боширов" всъщност е агент на руското военно разузнаване ГРУ на име полковник Анатолий Чепига.
Bellingcat твърдят, че са разкрили истинската самоличност на един от заподозрените по случая "Скрипал". При разследването си отново са използвали публично достъпна информация. Снимка: Bellingcat.
Това просто да определиш къде се е случило едно събитие може да доведе до значими разкрития. Такъв е примерът с видеоклипове с въздушни удари в Сирия, разпространени от руското министерство на отбраната. То твърди, че целта е била "Ислямска държава". Геолокация на местата от кадрите показва, че всъщност става дума за цивилна инфраструктура в райони под контрола на бунтовниците.
Общият брой на потвърдените чрез проверка руски въздушни атаки върху цели на "Ислямска държава" за първите 25 дни от руската операция? Една.
Възможността публично да потвърждаваш източниците си контрастира ярко с тайната натура на повечето други видове разузнаване, при които източниците се пазят внимателно, а използваните методи са тайна.
Този подход има жизненоважно значение при провеждането на тайни шпионски мисии, но понякога тази тайнственост се използва, за да се прикриват грешки и зле направена преценка на ситуацията.
Пример за това е "досието" за оръжията за масово поразяване на Садам Хюсеин, с което беше оправдана военната операция в Ирак през 2003 г.
Откритият, публичен характер на цивилното разузнаване и точният процес за потвърждаване на придобитата информация превръщат тези разследвания в по-достоверни от онези, които са направени с други техники.
Коментарите на британския депутат Торнбери показват и тревожно неразбиране на информацията, която достига до нас от Сирия. Тя може и да не е богата страна, но жителите й разполагат с интернет инфраструктура. Нещо повече, по време на конфликта там е нараснал броят на сирийците, които използват интернет – от 21 процента през 2010-а до почти 30 процента през 2016-а. Много от тях едва по време на войната, която разкъса страната, осъзнаха ползата от Мрежата, която им позволява да заснемат въздушни нападения и бомбардировки, и да покажат друга гледна точка, освен тази, която се разпространява по официалните правителствени канали.
Реалността е, че голяма част от информацията, която идва от Сирия, е събрана от обикновени граждани и представители на местното гражданско общество.
Травмиращите зрителя кадри на деца, задушаващи се до смърт след натравяне със зарин, са направени от хора, които са били край мястото на атаката, доктори, местни журналисти и активисти. Такива хора из контролираните от бунтовниците райони са успели да документират в най-дребни детайли военни престъпления, извършени от режима, между които и нападенията с химическо оръжие. Сирийската гражданска защита, известна като Белите каски, е толкова ефективна в събирането и разпространението на подобни снимки и видеоклипове, че се е превърнала в трън в очите на режима. Неслучайно те са обект на очерняща кампания, която се опитва да ги представи като съюзници на терористи.
Част от информацията, която може да бъде открита онлайн, идва разбира се от бунтовниците. Друга идва от режима на Башар Асад и неговите съюзници. Именно поради тази причина е толкова важен процесът за удостоверяване на истинността на информацията, който цивилните разузнавачи са разработили.
Източници от едната или другата страна по погрешка са разпространявали важни детайли, чрез който са проваляни операции или са разкривани тайни. Това, че информацията идва от една от страните в конфликта, не означава, че тя не може да бъде проверена и все пак да се окаже, че може да е полезна за международната общност.
Дори организации като Международният наказателен съд и Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) са признавали значимостта на такава информация. Миналата година Международният наказателен съд издаде първата заповед за арест, базирана основно на клипове с масови екзекуции, публикувани в социалните мрежи.
От своя страна ОЗХО използва снимки и видеоклипове, разпространени свободно в интернет, при разследването за използване на химически оръжия в Сирия. Те, разбира се, бяха проверени, за да се потвърди тяхната автентичност, след което от своя страна се превърнаха в способ за проверка на показанията на свидетели.
Разследванията на база общодостъпни материали не са перфектни, но нито една техника за разследване не е. Те обаче са приет, ефикасен и лесен за проверка инструмент, с който може да се търси отговорност на хората, които са извършили нещо нередно.
Този тип цивилно разузнаване се е развил до такава степен, че позволява на разузнаваческите групи да разкриват тайни и манипулации. Точно като в случая със Сирия, където голяма част от информацията за случващото се идва от обикновени граждани, които заснемат клането около себе си с надеждата, че някъде някой може би гледа.
