Проблемът с широко разпространеното сексуално насилие, което се извършва от високопоставени държавни лица към обикновените жени в Северна Корея, е изложен в нов доклад.
В него се съдържа информация за култура, в която въпросните мъже действат на практика безнаказано и без последствия.
Докладът е в 98 страници и е на Human Rights Watch (HRW).
Той излиза тази седмица, а са били необходими две години за съставянето му. Основава се на голям брой интервюта с жертви на сексуално насилие, които са успели да избягат от КНДР. Анкетата разкрива свят на потисничество, който се простира от полицейски служители до надзиратели в затворите и никой от тях не получава никакво наказание за стореното.
Нежеланите сексуални контакти и насилие са толкова обичайни в Северна Корея, че се смятат като част от ежедневния живот.
Сексуалният тормоз в страната е широко толерирана публична тайна, казва Кенет Рот, изпълнителният директор на HRW. Севернокорейските жени биха казали "Аз също", ако знаеха, че ще получат някаква справедливост, но гласовете им биват заглушени от диктатурата на Ким Чен-ун.
От всички анкетирани жертви на сексуално насилие, само една казва, че се е опитала да съобщи за случилото се.
Никоя друга не е предприела някакви действия - не вярват на севернокорейската полиция и не смятат, че тя ще предприеме нещо.
Жена в началото на своите 40 години преди се е занимавала с търговия и разказва, че е имало дни, в които пристига полицай и просто й казва да го последва в някое от празните помещения на магазина й или към друго безлюдно място. Жената твърди, че е претърпявала сексуален тормоз много пъти.
Тя допълва, че държавните служители смятат жените за секс играчки и че климатът на сексуално насилие е толкова упорит, че става нещо нормално - и от насилниците, и от жертвите. Понякога севернокорейките плачат нощем, без дори да осъзнават каква е конкретната причина.
Медицински лица, които са били в КНДР, обясняват, че няма протоколи за третиране на сексуалния тормоз или за преглед на жертвите, за да предоставят необходимата терапия и да осигурят медицински доказателства за случилото се.
Правната организация е интервюирала общо 106 души - 72 жени и 34 мъже.
Сред тях е бивша полицейска служителка, самата тя ставала жертва на сексуален тормоз. Тя казва, че 90% от жените, които познава, са преминали през същото. Една от приятелките й се самоубива, след като е била изнасилена на 17-годишна възраст.
Родителите й казвали да се прибира само по светло, но такива неща в Северна Корея се случват и насред бял ден. Нещата са най-зле в Пхенян, където всеки е длъжен да ходи на работа ежедневно. В опит да избегнат насилието, много жени се записват в армията, но и там командващите искат сексуални услуги. За да не бъдеш отхвърлена, трябва да се съобразяваш.
В редките случаи, в които някой се обърне към полицията, бива принуждаван да оттегли обвиненията си. Ако насилникът е официално лице, случаят се пренебрегва. За да станеш член на Работническата партия, трябва да подчиняваш, каквото и да ти струва.
Полицайката допълва, че в моментите, в които решава да разследва случая, бива спряна от някой от колегите си. В крайна сметка средата на сексуален тормоз я кара да се откаже от професията си - не може да живее с толкова много стрес. Само се надява, че като сподели историята си, това ще вдъхнови и други жени да направят същото.
Дори ако мъжете насилници са понесли някакви последици, жертвите също стрдат.
Директорката на Севернокорейския женски съюз - Лий Со-йон, севернокорейка, която в момента живее в Сеул, казва, че докато е била в армията, командирът на нейната бригада често е извършвал сексуален тормоз над жените войници. Той преминава през съкратена съдебна процедура и е преместен в друг отряд. Жените са отстранени дисциплинарно.
В случая става въпрос за около тридесет жени, които са уволнени, защото се приема, че просто са имали неподходящи сексуални контакти. Че решението да правят секс е било тяхно.
И след края на инцидента жените продължават да страдат. Обществото не гледа на тях с добро око. Вместо това ги обвинява в безотговорно и и съблазнително поведение. Чувството за правилно и грешно е напълно размито. За да се промени ситуацията - висшите членове на партията трябва да осъзнаят, че има проблем.
Когато много от тях също са били в ролята на насилник, това е невъзможно.
Северна Корея всъщност има закони срещу сексуалното насилие, трафика на хора и връзките с подчинени. Въпреки това властите рядко забелязват, че има проблем с високия процент изнасилвания в страната. През 2008-а по обвинение за изнасилване са осъдени девет човека, седем - през 2011-а и едва петима - през 2015-а.
Доклад на ООН от 2014-а също показва, че сексуалното насилие и насилието, основано на половата принадлежност, са нещо обичайно за севернокорейското общество. Сред инцидентите от сексуално насилие са насилствените аборти, затворите за жени по обвинения в блудство и други престъпления срещу човечеството.
