8 август 2019 г. Край централния военен полигон в района на руския град Северодвинск (Архангелска област) се случва тежък инцидент. Загиват двама военни и петима специалисти от държавната ядрена компания "Росатом". Официалната информация за катастрофата на 400 км северно от Москва е изключително оскъдна.
Непосредствено след инцидента се появяват съобщения за пожар или авария на борда на един от корабите, които се строят в близкия завод "Севмаш". Едва по-късно в сайта на местната администрация в Северодвинск излиза новина за "краткотрайно повишаване на радиационния фон". В него се уточнява, че към дадения момент фонът се нормализира и показанията на датчиците не превишават максимално допустимите. По-късно обаче това съобщение е изтрито. Пресслужбата на градската администрация казва, че това е направено, "тъй като Министерството на отбраната се занимава със ситуацията".
Военното министерство също публикува лаконично съобщение със следното съдържание: "При изпитание на реактивна двигателна установка с течно гориво на полигона на МО в Архангелската област се случи пожар и изгаряне на изделие. Няма никакво изпускане на вредни вещества в атмосферата, радиационният фон е в норма. Загинали са двама души, шестима са ранени".
Министерството дори не се опитва да обясни по какъв начин се е стигнало до превишаване на пределно допустимите показатели на радиацинния фон. Не се дават и никакви обяснения по въпроса защо военните забраниха спешно плаването в участъка на Двинския залив в Бяло море за един месец - от 9 август до 10 септември. Не се обяснява и защо при липсата на опасни изпускания в залива се появява топлоходът "Серебрянка", предназначен за събирането и съхраняването на течни радиоактивни отпадъци.
"Катастрофата е отражение на състоянието на Въоръжените сили..."
"В момента руската армия заплашва не толкова потенциалните си врагове, колкото самото руско население. А стремежът на военното министерство да постави под твърд контрол всяка информация за Въоръжените сили и да описва случващото се в армията само в стила на победните рапорти, води дотам, че дори при критични ситуации се крият жизено важни данни от непосветените граждани", пише военният наблюдател Александър Голц в статия, публикувана в "Ехото на Москва".
Опит за обяснение на случилото се беше предприет от представители на държавната корпорация "Росатом". В новата версия - катастрофата се е случила по време на изпитания, проведени на морска платформа. След приключването им се случило запалване на горивото на ракета, след което последвала детонация. В резултат на взрива са загинали петима служители на "Росатом", чиято работа е била "свързана с радиоизотопен изтоник на захранване, който се е намирал в състава на ракетата".
Може да се предположи, че когато МО говори за двама загинали, има предвид само "своята" загуба - т.е. военните, изгубили живота си при инцидента. "Росатом" обяснява това несъответствие с твърдението, че взривната вълна е изтласкала няколко души в морето, а спасителите са се надявали да ги намерят живи.
На 11 август се появява официално изявление под формата на видео-обръщение от страна на ръководителя на Руския федерален ядрен център (РФЯЦ), в което най-после се признава, че причината за смъртта на учените-изпитатели е взрив на малогабаритен ядрен реактор. Устройството е част от двигател на обект с военно предназначение.
Зам.-директорът на РФЯЦ Александър Чернишьов потвърждава информацията за краткотрайно двукратно повишение на радиоактивния фон в Северодвинск, което се намира на 30 км от мястото на катастрофата.
Мнозинството от наблюдателите клонят към версията, че става дума за нов неуспешен опит за изпитане на междуконтинентална крилата ракета "Буревестник", анонсирана от Владимир Путин преди 2 години. Тогава руският президент твърдеше, че ракетата ще лети благодарение на поставен на борда й ядрен реактор, което прави обсега на летене практически безкраен. При това ракетата би трябвало да може да маневрира така, че да избегне противоракетната отбрана на САЩ.
През 2018 г. руското МО разпространява видеоклипове с "Буревестник", в които се твъди, че разработването на ракетата "върви по план", конструкцията на съставните й части се усъвършенства, провеждат се наземни изпитания и се подготвят летателни тестове.
Малко по-късно обаче CNBC публикува данни от разузнавателните служби на САЩ, според които тестовете на "Буревестник" в края на 2017 г. всъщност са били неуспешни. Според информацията, подготвяна е и операция за изваждането на ракета с ядрен двигател, паднала на дъното на Баренцово море при един от несполучливите опити. Руските медии по-късно уточниха, че тестовете на "Буревестник" се провеждат на полигона край Северодвинск.
Научният ръководител на РФЯЦ Вячеслав Соловьов споменава в интервюто, че "едно от направленията (по които се работи при изпитанията) е създаването на малогабаритни източници на енергия с използването на радиоактивни делящи се материали". По думите на Соловьов, такива разработки се правят не само в Русия, но и в САЩ, където преди година е изпитан "малогабаритен ядрен реактор с мощност от няколко киловата".
Опити за усъвършенстване на правопоточен въздушно-реактивен двигател с ядрен реактор се водят още от 50-те години в САЩ и СССР. И двете страни спират работата по тези проекти заради слабостите на дизайна. Главната причина се състои в това, че за да може реакторът да се постави на ракетата с намален размер и тежест, от него ще трябва да се свали цялата радиационна защита. Това означава, че ракетата ще разпространява радиоактивна зараза сред огромни пространства, над които евентуално би прелетяла.
Първоначалните предположения на анализаторите са свързани с това, че разработчиците на новата руска ракета може да са успели да осигурят задължителната защита срещу радиация чрез съвременни керамични материали.
Реактивният двигател, за който МО и "Росатом" говорят в съобщенията си, обаче не съвпада с това описание. В случая веществото, което образува реактивната струя, не е нагорещеният въздух, а течно гориво. Радиоизотопният източник на захранване представлява свръхмощна батерия, която загрява горивото. При това положение далечината на полета съвсем не е безгранична, защото е зависима от количеството на горивото, което може да се побере в ракетата.
Така или иначе, Министерството на отбраната провежда разработки на оръжия, чиито изпитания може да доведат до потенциална опасност за самите руски граждани, предупреждава Александър Голц.
Въпросът е - има ли необходимост от създаването на "Буревестник"?
Владимир Путин твърди, че причината за тази стратегия е излизането на САЩ от Договора за ограничаване на системата за противоракетна отбрана през 2001 г. Кремъл се опитва да докаже, че чрез развитието на система за глобална противоракетна отбрана САЩ се опитва да подкопае стратегическата стабилност - дори, в краен случай, да удари Русия с атомна бомба. Военните наблюдатели обаче многократно са посочвали, че подобен риск не съществува в реалността.
"Тогава какъв е смисълът от свръхскъпите и твърде опасни разработки? Уви, целият смисъл от гигантските военни усилия се изчерпва с удовлетворяването на стремежа за слава на главнокомандващия. Това не е дори надпревара във въоръжаването. Това е надпревара между кандидатите за дял от съкращаващия се военен бюджет. Надпревара за вниманието на Владимир Путин", пише Голц.
В хода на това състезание за финансиране се лансират и стари съветски разработки, които са замисляни като реакция на отдавна несъществуващи заплахи - например ракетните комплекси "Авангард", които са разработвани в отговор на "междузвездните войни" на Роналд Рейгън от 80-те, или подводния дрон "Посейдон", който се връща към идеята от 60-те за взривяване на мегатонни бойни глави по източното и западното крайбрежие на САЩ.
"Тези проекти не могат да защитят Русия в ни най-малка степен. Напротив, лишават от финансиране напълно актуални програми на МО. Например, за строителството на съвременни безопасни хранилища за боеприпаси. Старият склад край Ачинск в Красноярския регион не дочака ликвидация. Просто се взриви, като унищожи част от съседното село. За разлика от началството, населението не изпитва чувство на национална гордост от разказите за все по-нови и невиждани атомни ракети. Когато хората чуят за поредната катастрофа, веднага си спомнят за Чернобил и отиват да си купят йодосъдържащи препарати. Е, да, и водка, разбира се", завършва Александър Голц.
