"Отивам с ниски очаквания".
Така американският президент Доналд Тръмп описа накратко нагласата си за срещата с руския си колега Владимир Путин. Въпреки това очакванията на света сякаш не са толкова скромни. Погледите са вперени към столицата на Финландия Хелзинки, където двамата държавни глави ще се срещнат днес, 16 юли.
Сред темите, които се очаква двамата лидери да обсъждат, са обвиненията за руска намеса в президентските избори в САЩ; нестихващия конфликт в Сирия; анексирането на Крим от страна на Москва; както и отношенията със Северна Корея.
Но една любопитна тема, която мнозина пренебрегват, са възможните разговори за ядрените арсенали на двете държави.
Ясно е, че и двамата държавни глави искат да излязат "по-силни" от срещата. Повечето наблюдатели обаче очакват Путин да е този, който да спечели повече от срещата с Тръмп.
Американският президент дори беше призован от демократите в САЩ да се откаже от срещата, след като в петък бяха повдигнати обвинения на руски шпиони за намеса в изборите за Белия дом от 2016 г. Призив, който беше подминат с лека ръка от Тръмп.
За него срещата е логично продължение на цяла седмица бурна дипломация типично в негов стил. Държавният глава на САЩ мина като буря през Брюксел за срещата на НАТО и пося смут, настоявайки останалите държави в Алианса да отделят повече средства за отбрана.
Не по-малки трусове предизвикаха изказванията му, че Германия е "заложник на Русия" заради енергийните сделки между двете държави.
Последва посещение във Великобритания, в което Тръмп разкритикува плана на Тереза Мей за Брекзит, а след това наруши и протокола за среща с кралица Елизабет II, разкривайки детайли от разговора, който е провел с нея.
В края на тази дейна в международен план седмица Тръмп се озова в Шотландия, където поигра малко голф, след като дни наред беше замахвал със стиковете на дипломацията по съюзниците на САЩ.
Въпросът е как ще се отрази тази набрана инерция на срещата му с Путин, която се очаква да продължи цели четири часа.
Руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г.
В петък, дни преди срещата, специалният прокурор, занимаващ се с разследването на руското влияние върху президентските избори в САЩ - Робърт Мюлър - повдигна обвинения на 12 руснаци.
Според Мюлър става въпрос за членове на военното разузнаване на Русия, които са се намесили в изборите за президент на САЩ в края на 2016 г., извършвайки хакерска атака срещу Националния комитет на Демократическата партия. Целта на атаката е била да бъде саботиран партийният кандидат за президент - Хилъри Клинтън.
Идеята е била да се разпространи информация, която да повлияе на изборите. Не е ясно дали усилията им наистина са спомогнали за победата на Доналд Тръмп.
Действията на Мюлър дойдоха в крайно неудобен момент за Тръмп.
Темата с евентуалната руска намеса е "най-горещата", която двамата държавни глави се очаква да обсъдят.
Тръмп потвърди, че има намерение да говори с Путин за случая, но коментира, че медиите не трябва да очакват руският президент да каже "Направих го, направих го. Хвана ме".
В събота Тръмп обвини администрацията на своя предшественик Барак Обама за действията на 12-те руснаци и попита защо те не са направили нещо по въпроса. По-късно през деня Тръмп продължи своята тирада по темата, като този път обвини Обама, че не е предприел допълнителни действия срещу Кремъл, защото мислел, че Хилари Клинтън ще спечели изборите.
Същевременно от администрацията на американския президент посочиха, че разкритията от петък са доказателство, че организаторите на кампанията на Тръмп не са имали заговор с Русия.
През последната година и половина Тръмп неколкократно сменя позицията си по темата. Първоначално твърди, че според него Русия "не е замесена". В началото на 2017-а каза, че "мисли, че Русия" е зад хакерските атаки около изборите. В средата на същата година, след среща с Путин на Г-20, Тръмп отново зае позицията, че Русия няма общо.
"Всеки път, когато ме види, той (Путин) ми казва "Не съм го направил". И аз наистина вярвам, че е искрен, когато ми казва това", коментира Тръмп.
Анексирането на Крим от Русия
През февруари американското посолство в Украйна написа в Twitter, че "никога няма да признае опита на Русия за анексиране на Крим" и потвърдиха своята подкрепа за запазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
През юни обаче се появи информация, че Тръмп е коментирал пред другите лидери на Г-7, че Крим може да е руски, защото мнозинството хора там говорят руски език. По време на срещата на НАТО Тръмп каза, че дали САЩ ще признае Крим за част от Русия е "интересен въпрос".
И докато Тръмп прави намеци, опасно близки до признаване на Крим за руска територия, позицията на Путин е ясна. Tой се качи на камион, за да се повози по новия 11километров мост, който свързва континенталната част на Русия с Кримския полуостров. Намекът беше ясен: аз притежавам това място сега.
От тази гледна точка ще е шокиращо, ако Тръмп заеме страната на руския президент в спора за Крим, пише Vox. Анексирането на полуострова беше първият такъв случай в Европа от Втората световна война насам.
Ако Тръмп признае руската позиция, това ще има отражение в световен мащаб, тъй като САЩ ще са одобрили руското анексиране на чужда държавна теротория. А случилото се може да се превърне в опасен прецедент.
Успокояващ е фактът, че Конгресът на САЩ през юли м.г. посочи, че страната никога няма да признае "незаконното анексиране на Крим" от страна на Руската федерация. Въпреки това дори само едно изказване на Тръмп в подкрепа на анексирането ще е огромна победа за Путин.
Сирия и Северна Корея
Тръмп вярва, че разговорите му с Путин за Сирия могат да доведат до оформянето на някаква предварителна сделка, която да доведе до край на конфликта там, пише CNN, цитирайки свой източник от администрацията на американския президент.
Тръмп иска да изкара американските военни от страната, но и се надява Путин да накара иранците да се изтеглят. Това обаче изглежда като нереалистично изискване, което Русия да няма как (или да не иска) да изпълни.
Същевременно е възможно Путин да предложи подкрепа от някакъв вид – вероятно експертна – по темата с ядреното разоражаване на Северна Корея. Тръмп най-вероятно ще пожелае да продължи двустранните преговори между САЩ и Северна Корея, което ще натрупа точки за самия него в международен план.
Не е изключено обаче да приеме някакво участие и на Русия, което също ще е малка победа за Путин.
Ядреният въпрос
И стигаме до темата, по която може да се очаква някакъв наистина положителен резултат и за двете страни - удължаване на договора между САЩ и Русия "New START" (Нов старт), познат и като Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия.
Той влезе в сила на 5 февруари 2011 г. по време на администрацията на президента Барак Обама. Целта му, в общи линии, е да бъдат ограничени ядрените арсенали на Русия и САЩ.
Договорът позволява на двете държави да следят ядрените си програми чрез инспекции и споделяне на информация като по този начин намаляват недоверието помежду си за ядрените и военни планове на другия.
Договорът е в сила до 2021-а, но има опция за неговото удължаване с до пет години. Ако не се стигне до такова споразумение, след 3 години и двете държави ще се лишат от достъпа до важна информация за ядрената програма на другата.
Срещата в Хелзинки е добър момент за постигане на подобно споразумение между Тръмп и Путин, а самият американски президент може би се надява на такъв успех, коментира източникът на CNN.
Урок по дипломация или смислена двустранна среща?
Срещите на Тръмп винаги започват еднакво - с тревоги за унищожение, разруха и без никаква надежда. В края им винаги го има момента на отдъхване, осъзнаването, че "можеше да е и по-зле". Може би срещата с Путин няма да е различна.
Въпросът е с какво ще бъде запомнена тя – дали с някакви реални резултати, или Путин ще успее да се възползва от своя по-неопитен колега и ще извлече от срещата с Тръмп позитиви най-вече за себе си, Русия и собствените си цели.
