Докато жителите на Ню Орлиънс се запасяват с вода, хранителни провизии и батерии в очакване на тропическата буря "Гордън", летището край града не прекъсва работата си нито за миг. Oпасността от засилване на бурите се увеличава в региона, преживял катастрофалните последици от "Катрина", а местните власти продължават да инвестират в своето летище.
Към 2019 г. се очаква да се открие ултрамодерен терминал, като проектът възлиза на 1 милиард долара. Строителството на новото съоръжение в "потъващия град" не е лесна задача. То разкрива несигурността на света в съвременното му битие - свят, в който летищата скоро може да изчезнат.
Засега строежът напредва с бавни темпове и се издига над блатистия терен. Вълнообразната му стъклена фасада се поставя панел по панел, след което от нея започват да излизат подвижните пътнически ръкави за връзка между изхода на терминала и бордовете на самолетите. Новото летище ще замени изцяло съществуващия терминал, като се превърне в свеж пункт за пристигащите и заминаващи милиони туристи и предприемачи, които посещават Ню Орлиънс.
Колкото до сградите на настоящото летище, все още не е ясно каква ще е бъдешата им употреба, но вероятно ще останат празни, докато не дойде време за разрушаването им.
Ню Орлиънс отпразнува своя 300-годишен юбилей през тази година, като градът изпитва осезаемо чувство на гордост и креативна енергия.
Въздушният транспорт през Международното летище "Луис Армстронг" регистрира ръст с 20% в периода 2015-2017 г. Новият терминал блести през пистите, като обещава да посрещне увеличаващата се популация от пътници към Крайбрежието на Залива. Бъдещето изглежда светло, поне от въздуха.
Не е съвсем същото, когато стъпите на земята. Разположено на около 1.4 м надморска височина, летище "Луис Армстронг" е на второ място по най-ниска база в света, отстъпвайки само на "Схипхол" в Амстердам. Локацията, комбинирана с податливите на аварии помпени системи и сложния комплекс от диги, прави този район особено уязвим на наводнения.
В същото време - близкият бряг ерозира с удивителни темпове. На всеки 100 минути изчезва площ с размери на футболно игрище. Федералната администрация вече обяви заличаването на десетки острови и заливи, които просто са потопени под водата.
Ню Орлиънс е особено податлив на бреговата ерозия. Официалното откриване на новия терминал беше отложено от февруари за май 2019 г., след като основната канализационна линия започна да се огъва и се наложи изграждането на нова система под налягане с повдигащи станции.
Трудно е да се разчита само на гравитацията, когато строителството и без това се случва при толкова ниска кота. Малкото "земя", която остава отдолу, едва ли може да се определи като твърда основа, и ще продължи да се раздвижва и да променя консистенцията си с всяка следваща година. Местните строителни специалисти дори наричат почвата "гъмбо", кръстена на популярната в Луизиана яхния с ориз.
Докато бурите и ураганите се усилват с всяка изминала година, тук в края на лятото започва да се налага тон на горчиво примирение, примесено с ироничен хумор.
Носят се слухове, че Университетът Тулейн вече е закупил имот в северното крайбрежие на езерото Пончартрейн, за да изгради наново своя кампус, когато - а не "ако" - градът окончателно бъде потопен и стане необитаем след някоя голяма буря.
От самия университет отричат този "мит", но потвърждават, че са разработили сериозен план за възстановяване на дейността в случай на извънредна ситуация. Размитите граници между дивите спекулации и целенасочената предварителна подготовка отразява общото (макар и често сподавяно) настроение на местните хора: дните на Ню Орлиънс може би са преброени.
Тогава кому е нужно да е изгражда ново летище за милиард долара? От екологична гледна точка, обектът вече е обречен на провал.
Летище "Луис Армстронг" съвсем не е единственото в САЩ, което преминава сериозна реновация. В Лос Анджелис LAX се намира в разгара на ремонт за 14 млрд. долара. В Ню Йорк "Ла Гуардия" се подготвя за инвестиция от 8 млрд., а JFK - основен ремонт за 13 млрд. долара.
Канзас сити също работи по строителството на нов терминал за 1,4 млрд. Инвестицията тук може да се смята за по-сигурна от останалите места. Обектът е далеч от брегови линии и съответно не е заплашен от надигащото се морско равнище.
Но всеки, който е виждал как привидно перфектен ден за пътуване е провален от мащабна буря, знае, че когато едно летище излезе от употреба, негативните ефекти за останалите са огромни. Авиокомпаниите не успяват да настанят пътниците от пренасочените полети, а редовните линии се забавят поради това, че самолетите не успяват да излетят от базите си на хиляди километри разстояние.
Пренесете всичко това върху ситуация, в която цели летища се оказват безполезни заради непрекъснатия прилив на океана. Макар че летищата в крайбрежните градове ще бъдат засегнати директно от климатичните промени в следащите десетилетия, всички останали обекти ще пострадат.
Разбира се, планирането на новото летище не би се случило, ако вземе предвид подобна апокалиптична прогноза. Строително-ремонтните дейности са в ход, а властите са доволни от краткосрочните ползи и упорито отказват да признаят реалностите на живота върху променящата се планета. Но Ню Орлиънс познава болката от бедствието по-добре от всички други.
Новото летище е само израз на открито неподчинение. Независимо от слабостта и опасността от повторение на мащабна буря, все пак ще продължим да строим нов терминал.
Символично погледнато, подобен комплекс е част от посланието за динамичния живот на града. От материална гледна точка, той може да привлече нови капиталови инвестиции и релокация на работни места.
Новият проект отразява тези преплитащи се цели. Планира се изграждането на "джаз градинска сцена" в средата на зелено пространство, в което местни музиканти ще могат да изнасят концерти на живо.
Дали наистина летището ще бъде "на световно ниво", както обещават рекламните материали? Зависи от това как ще изглежда тази постройка и как ще функционира в полза на реалните хора от 21 век. Живеем в странен етап от развитието на пътническите полети, когато пасажерите очакват да бъдат обслужени безпроблемно, но неизбежно попадат в плен на сложните модели за глобалния транспорт.
Едно истинско летище "от световна класа" ще трябва да намери начин да смекчи стресовите ситуации на пътниците от пътуването, като в същото време обясни една колективна истина - самолетните полети не са лесен товар за екологично- и икономически-напрегнатата планета.
В този смисъл, новият терминал е по-скоро скромен, от естетическа гледна точка. Вместо да се старае да е забележително като архитектура, предпочита да покрие по-сдържани критерии за качество. Далеч сме от времената на 50-те и 60-те години, когато американските летища обещаваха перфектното удобство, например, да спреш колата си пред гейта за излитане. Сега въпросът е как да сведем до минимум конфликтните точки, така че пътуването със самолет да изглежда поне малко планирано и достойно преживяване.
Архитектът Сезар Пели, чиято фирма създаде дизайна за новия терминал, е известен с това, че "няма личен запазен стил". И все пак Ню Орлиънс е известен с архитектурата си, с едноетажните си къщи, креолските вили, галериите и балконите във Френския квартал и т.н. Би било голям пропуск да построиш чисто ново летище, което би изглеждало еднакво подходящо за всеки друг град по света, вместо да изградиш терминал с духа на Ню Орлиънс.
Паркингът за автомобили под наем, който беше изграден само преди няколко години за 72 млн. долара, се намира по-близо до съществуващото летище. Разстоянието между него и новия терминал ще се взема от автобуси. Това добавя излишен път към маршрута на пасажерите и е неудобство за всички.
Новият терминал се хвали с това, че ще разполага с "единичен консолидиран пропускателен пункт". Идеята звучи привлекателно, но редовните пътници знаят, че когато едно летище ползва само един пункт за проверка на сигурността, рисковете от забавяния и дълги опашки се увеличават.
Всичко това доказва, че съвременното летище "от световна класа" не може да разчита на архитектурното зрелище или на иновативни преживявания.
Функционалността е по-важна, но не по смисъла на Баухаус-движението с неговия елегантен минимализъм на формите. Вместо това - функционализмът превръща летището в простоват, евтин, сравнително задоволителен като качество на обслужването обект - поне засега.
Новият терминал не се опитва да бъде "най-гостоприемното летище на Америка", каквито претенции има ремонтирания Финикс Скай Харбър. Няма и амбициите да интегрира умните технологии, луксозните фоайета и обгръщащия регионализъм, типичен за новите летища в Дубай, Сингапур и Сеул. Той обаче не успява да отговори директно и на заплахите от климатичните промени, така както се препоръчва на ръководителите на европейските летища от изследователите. Затова новостта му изглежда заглушена.
Сякаш самият проект признава, че е временно явление, тайно кимване към крехкия свят, който летището ще обслужва. Ако бъде наводнено или унищожено през следващите десетилетия, новият терминал ще блесне скромно насред катастрофата, но загубата му няма да представлява твърде тежка щета от икономическа или културна перспектива. Това е летище за края на света.
Строителството на летища под сянката на климатичните промени издава самоувереността на съвременната епоха. Много екологични изследователи и философи я наричат "Антропоцена", други оспорват научната стойност на този термин или предлагат други етикети като "Капиталоцена". Въздушният транспорт е неразривно свързан с натрупването и консолидирането на пари, като в определен смисъл е символ на глобализма.
Самолетите превозват туристи, бизнесмени, имигранти, стоки, идеи, болести и др. през цялото земно кълбо за по-малко от едно денонощие.
Затова Доналд Тръмп държеше да изтъкне окаяното състояние на американските летища по време на предизборната си кампания през 2016 г. Ако летищата в САЩ бяха по-добри, всичко щеше да е по-хубаво. Ерата на климатичните промени е и ерата на летището, в което интернационалните междукултурни усилия за подпомагане на въздушния транспорт продължават на всяка цена.
Летищата едновременно улесняват и символизират славата и цената на глобалната индустрия, както и на глобалното затопляне, което тя провокира.
