На 26 септември 1983 година един обикновен човек спасява планетата от ядрена война. Това е съветският военнослужещ Станислав Петров, който не получава никакви награди или почести за постъпката си, а остава анонимен през целия си живот. Дори новината за смъртта му бе разпространена едва шест месеца по-късно.
Стана ясно, че героят вече не е между живите тези дни, когато наближава годишнината от 26 септември и журналистите са започнали отново да го търсят. Преди 34 години Станислав Петров е на смяна в руски център за ранно предупреждение за ядрена заплаха. Компютрите показват, че САЩ са изстреляли ракети към СССР, но той не се доверява на системата и решава, че сигналите, получени от радарите са грешни.
Информацията е била, че САЩ са изстреляли десетки ядрени ракети срещу СССР. Според процедурата Петров е трябвало веднага да се обади в Кремъл, времето за вземане на решение - дали да се изпратят атомни бомби към Америка и Европа е било в рамките на 15 минути.
За няколко минути, малко след 0,15 часа, когато получава първия сигнал, Петров спасява планетата от ядрена катастрофа.
Впоследствие, когато става ясно, че сигналът е бил грешка на системата, той не получава похвала от началниците си. Напротив, военният е порицан заради това, че не е изпълнил стандартната история. Неговата история се пази в тайна до разпадането на СССР. Но и след това, в Русия рядко се споменава името на Петров. Военният е получавал отличия в чужбина, но никога в родината.
Петров живее във Фрязино, градче на двадесетина километра от Москва. Историята му е разказана от световни медии като BBC, Corriere della sera и др. Тя развълнува много хора и някои асоциации за използване на ядрената енергия за мирни цели му присъждат награди, включително и парични. Най-вероятно те са му били доста полезни в последните месеци от живота му.
Петров живее в типична панелка, с каквито е пълно руското градче. Той е тих, скромен, незабележим, няколко години преди смъртта му вече се вижда, че болестта е част от живота му. Не обича да говори. За себе си твърди: "Не, аз не съм направил нищо особено, просто си свърших работата. Оказах се точния човек на точното място в точния момент".
В действителност планетата е имала огромна доза късмет, че тогава на смяна не е бил редови военен. Петров е анализатор и онази нощ поема дежурството случайно, замествайки един от титулярите. Друг на негово място просто би проконтролирал постъпващите сигнали (нещо, което той прави), и след това би приложил правилника, информирайки началниците си. "Идват американски ракети. Ще достигнат съветска територия след 25/30 минути".Петров обаче реагира различно, с голям професионализъм.
Всъщност той не вярва, че САЩ наистина може да нападнат. "А ако го бяха направили, нямаше да изстрелят само шепа ракети" - обяснява в интервю, дадено преди година. Затова на 26 септември 1983 година е убеден, че става дума за "авария в системата" и не казва на началниците си, че идва истинска атака. И така спасява планетата.
Станислав Петров в по-напреднала възраст
Само 25 дни преди тази дата, на 1 септември, руски изтребител сваля южнокорейски пътнически самолет с 269 души на борда, навлязъл във въздушното пространство на СССР.
Това са годините на желязната завеса, на власт са хора, верни на партията, които обаче не се отличават с особена интелигентност или компетентност. Параноята е много силна, а кризата между Запада и Изтока е в разгара си. През 1983 година генералният секретар Юрий Андропов е постоянно в болница.
Огромната разлика между случаите от 1 септември и 26 септември е, че на първи на смяна е бил не някой като Петров, а "дисциплиниран" военен, нещо като "кон с капаци", който веднага рапортува пред началниците. Летателен апарат, вероятно американски шпионски самолет е навлязъл във въздушното пространство на родината. Съответно генералите и политиците действат по план. Няколко минути след сигнала майор Генадий Осипович, който със своя СУ-15 лети близо до гражданския самолет, получава заповед да нападне натрапника.
"Не казах на командването, че ставаше въпрос за Boeing, защото никой не ме беше питал" - оправдава се пилотът впоследствие. Южнокорейският самолет пада в Японско море, всички на борда загиват.
По-късно Осипович обяснява, че все пак е докладвал на земята, че самолетът е пътнически. Отговорът е недвусмислен: "Съсечи го!" Пилотът е награден за добра служба, за разлика от Петров, който спасява милиони човешки животи.
Петров е постъпил така, именно защото не е бил "кон с капаци". Времето за отговор на ядрена атака е изключително малко. На ракетите им е нужен по-малко от половин час, за да стигнат от Русия до САЩ. За минути се проверява дали всички параметри са ОК. След това по процедура дежурният се обажда в Москва и информацията отива на най-високо ниво.
Ако е посред нощ, се събужда генералния секретар (днес биха уведомили президента Путин) и трябва веднага да се вземе решение. Малко вероятно е военни и бивши агенти на КГБ, като Андропов в случая, да поставят под съмнение процедурата.
В този момент на 1983 година напрежението е много високо, шест месеца по-рано Рейгън е обявил СССР за "империя на злото", а Андропов е убеден, че американците искат да нападнат. Отговорът на една евентуална атака би бил масивен със сигурност: десетки съветски ракети щяха да полетят към САЩ. Вашингтон също щеше да отговори с изстрелване на своите ядрени глави (този път наистина). Това би бил краят на планетата.
Но Петров не е бил вчерашен. На контролното място, където стои, пристига сигналът, толкова очакван и толкова притеснителен: "Запали се червена светлина, знак, че е тръгнала ракета. Всички се обърнаха към мен, в очакване на заповед" - разказва военният. "Веднага започнахме да проверяваме как работи системата, състояща се общо от 29 нива" - разказва. Броени минути и светва още една светлина, после още една. "Нямаше съмнение, системата твърдеше, че са тръгнали много ракети от една и съща база" - спомня си Петров. "Комуникация от наша страна щеше да даде на главнокомандващите само 12 минути за действие. После щеше да бъде твърде късно".
Петров обаче е сигурен, че сигналът е грешен, въпреки всичко. "Бях анализатор, бях убеден, че става дума за грешка, интуицията ми го подсказваше". Затова съобщава за проблеми във функционирането на системата.
Станислав Петров получава награда за мир в Германия
"Петнадесетте минути чакане след това бяха безкрайни. Ами ако се бяхме объркали? Но никаква ракета не стигна до СССР" - преживява отново случката военният.
Впоследствие става ясно, че системата се е объркала поради отблясъци светлина от облаците. Петров не е награден, ако е бил прав, значи някой друг е сбъркал при проектирането на системата, може би някой високопоставен служител. Така всичко се покрива и свършва сред историите с гриф "строго секретно".
"Накрая, когато се пенсионирах, дори не ми дадоха полагащото ми се повишение в генерал" - разказва. До края на живота си Петров живее в панелката във Фрязино. През последните години здравето му се влошава и синът му Дмитрий го праща няколко пъти в болница.
На 19 май тази година той умира, а малцина разбраха изобщо, че човекът, спасил света от ядрена катастрофа преди 34 години, си е отишъл от него.
Eй хора човека не е спасил планетата , а е спасил човешкия боклук който лази по нея . Ако не се вземем в ръце планетата ще я има доста след изчезването на човека.
За този човек трябва да се знае повече , а не за Калашников.
Поредната изсмукана от пръстите инфарктна история! Нета е пълен с такива. Няма начин ядрените Свръх-сили да не са изработили технически механизъм за предотвратяване на подобни инциденти. Те може да се мразят и ненавиждат,но не са суицидни кретени готови да се самоунищожат поради техническа грешка! Че и Земята да унищожат! Айде по-сериозно!
Колкото и да са луди главнокомандващите на Русия и на САЩ, няма да предприемат нищо драстично и опасно помежду си.