Часовник, анцуг и половин ботуш. Това е всичко, което е останало от Адил Сулич, убит преди 24 години по време на геноцида в Сребреница. Вещите му са открити до останки от човешка ръка. Сестрата на Адил - Нура Бегович - ще го погребе на 11 юли в мемориалния център „Сребреница" в Потокари, където почиват жертвите на кланетата от босненските сръбски сили през 1995 г.
Майката на Нура и Адил е починала през 2009 г., без да доживее откриването на тленните останки на своя 39-годишен безследно изчезнал син.
Останките на около 1000 жертви на геноцида все още са разпръснати в гробове в периферията на Сребреница, считат от Института по изчезналите лица от Босна и Херцеговина. Телата им са били погребани, после ексхумирани и прехвърляни с камиони и механични екскаватори до няколко ‘вторични' и дори ‘третични' масови гробове, всеки от тях все по-надалеч от мястото, където първоначално са били погребани.
Следователят от Института по изчезналите лица Садик Селимович е изгубил няколко членове на семейството си в геноцида. Посветил е последните години от живота си в търсене и откриване на тленните останки на тези жертви, докато продължава мисията за идентифицирането на всички загинали в кланетата от 1995 г.
Много от телата са били извадени от първия масов гроб в Глогова, който е край пътя между Кравица и Братунац. Повече от 1200 души са били разстреляни от босненски сръбски сили при масова екзекуция в хангар в земеделския кооператив в Кравица през юли 1995 г.
Селимович обяснява, че Хагският трибунал е изискал ексхумация на масовия гроб в Глогова през 1999, 2000 и 2001 г., но тела са били открити и след това. Той смята, че в района може да бъдат намерени още тленни човешки останки.
Масовият гроб в Глогова е открит с помощта на сателитни снимки, правени от САЩ, обяснява Селимович. Телата са били транспортирани оттам до поне 16 места за препогребване, открити до този момент.
Систематични опити за прикриване на телата
Хагският трибунал, босненският върховен съд и правосъдната система на Сърбия и Хърватия до момента са осъдили 47 души на общо над 700 години затвор, плюс четири доживотни присъди - за геноцид и други престъпления, извършени след превземането на Сребреница. При процесите е било установено, че от 13 юли 1995 г. нататък, над 7000 босненци са били задържани и екзекутирани на различни места. Първото масово клане се е случило в Кравица, което е било последвано от убийства в Рочевич, Козлук, Пилица и Бранево.
След убийствата телата са били хвърлени в първични масови гробове - операция, в която е участвал инженерният взвод от бригада "Зворник" на босненската сръбска армия.
Операцията за прикриване на престъпленията е продължила между 1 август и 1 ноември 1995 г. Хагският трибунал е констатирал, че "са предприети организирани и изчерпателни усилия за прикриване на екзекуциите чрез ексхумация на телата от първични масови гробове и препогребването им във вторични гробове".
Телата са били транспортирани от Глогова до Зелени Жадар, Ясенова, Залуже, Пусмуличи и Блечева през ноември и декември 1995. Камионите с трупове е трябвало да преминат през Братунац и Сребреница и да карат десетки километри до Зелени Жадар, на повече от 50 км от Кравица.
"Зелени Жадар е вторичен масов гроб, където са били погребвани телата, ексхумирани от първичния масов гроб в Глогова. По пътя към Ясенова, около Лесковик, има още пет масови гроба, които сме ексхумирали. Всички те произлизат от първичния гроб в Глогова, което показва, че са го правили систематично и организирано," коментира Селимович.
Идентифицирането на първоизточника е било възможно благодарение на намирането на бяла смес от камъни край телата. На база тази находка и показания на свидетели, разследващите са определили, че телата от първичните масови гробове са били временно държани в предвоенна каменоделна, преди да бъдат пренесени във вторичния масов гроб.
"Когато са ги товарили отново на камиони, са взели от този бял материал, и той е ясно видим. Във всеки от гробовете, съдържащ тела, прехвърлени от Глогова, е намерена поне частица от нещо от Кравица. На база това стигнахме до извода, че това са прехвърляни вторични гробове," казва Селимович.
Някои от телата са били прехвърлени от Зелени Жадар, след като наводнение от местен поток е разкрило част от гроба, и са били преместени в предвоенно сметище в Залуже. За да стигнат до Залуже от Зелени Жадар, разлагащите се тела е трябвало да бъдат транспортирани през центъра на Сребреница. В 60-70% от случаите части от телата на едни и същи хора са намирани на две или три места от прехвърлените гробове, казва Селимович.
"Когато са прехвърляли първичния гроб с механични екскаватори, телата вече са се разлагали. Това не е можело да се направи ръчно, изисквало е голяма механизация - изравяне, погребване, докарване на камиони; направено е по този начин. Това е едно от най-логичните обяснения," казва той.
‘Никога няма да спра да търся'
Следователят, който издирва гробове на жертви от повече от 21 години, се опасява, че става все по-трудно да се намира информация за оставащите неоткрити масови гробове.
"Не мога да повярвам, че толкова много хора са участвали в тези операции, но толкова малко са готови да споделят къде са гробовете. За Бога, просто кажете къде са заровени хората, за да могат да бъдат предадени на семействата им тленните останки и да бъдат погребани," настоява той.
Тленните останки, открити в някои от вторичните и третичните масови гробове, са по-добре запазени от тези в първичните масови гробове. В някои случаи, екзекуторите са изливали вар и киселина върху телата, за да прикрият следите си.
Междувременно роднините на безследно изчезналите жертви от Сребреница се надяват, че ще намерят поне част от останките им, така че най-накрая да могат да ги погребат.
"Ако няма гроб, хората ще казват, че никога не е съществувал," споделя Хаджра Катич, която търси останките на сина си Нихад през последните 24 години.
Садик Селимович си е поставил за цел да върне покоя на тези семейства, "докато все още съм в добро психическо и физическо състояние". За него самия има и дълбоко личен елемент в продължаването на издирването. Докато търси скрити масови гробове, той издирва и останките на собствените си роднини.
Той е изгубил трима братя, баща си, братовчед си, двама зетьове и тъста си по време на геноцида.
"Независимо колко дълго ще продължи този процес, ще продължавам, и няма да спирам да работя върху това, дори след като се пенсионирам," зарича се той.
