"Няма ограничение за сумата пари, която чужденците могат да внасят или изнасят от Съединените щати". Така поне пише в официалния сайт на Граничната и митническа полиция в САЩ.
Повечето дипломатически представителства обаче предупреждават, че е препоръчително да не се влиза с големи суми пари.
Този съвет е изключително адекватен - само че причината е много по-различна, отколкото си мислите .
Цяла Америка се е превърнала в терен на хайка за преджобване, а извършителите са с полицейски униформи.
От агентите на ФБР до патрулите на щатската полиция, включително шерифите в забравените от Бога селища са включени в мащабна, координирана операция, чиято цел е да отнемат колкото се може повече средства от цивилните граждани. По най-бързия начин.
"И сега какво ще се правим?"
Обикновено всичко започва на пътя. Направили сте някакво дребно нарушение - например, престроили сте се без правилната сигнализация, не спазвате дистанция с колата пред себе си или нещо подобно. Нарушението няма никакво значение. Патрулката ви спира незбавно.
Пътният полицай държи да си поприказва с вас, задава ви всевъзможни въпроси - накъде пътувате, откъде идвате, защо сте тръгнали на път.
През това време оглежда купето на автомобила ви, възможно е да поиска да го претърси с аргумента, че полицията е в повишената бдителност заради заплахата от терористична дейност или разпространението на наркотици.
Той обаче не търси нито оръжия, нито дрога. Това, което търси, са парите ви.
А ако имате неблагоразумието да се съгласите на доброволен обиск и носите малко по-голяма сума пари в брой, е твърде вероятно да ги загубите.
Полицаят ще ви напише акт и ще ви каже, че ако сте така добър да му предадете парите, целият проблем ще приключи, така че ще можете да продължите по пътя си.
Дори да откажете да подпишете акта, полицаят пак може да ви конфискува парите заради подозрения, че произходът им е нелегален.
Във всеки случай - едва ли ще ви бъде повдигнато обвинение.
Целта не е да се натоварва системата. Целта е да се вземат парите ви.
Имате право да поискате да ви върнат конфискуваната сума по съдебен ред, но, разбира се, това означава да платите за адвокат и да докажете произхода на средствата си с надлежните документи. Тоест - ще трябва да докажете, че не сте нито наркотрафикант, нито терорист.
Целият процес може да отнеме година-две. Ще се наложи и да се върнете още няколко пъти до района, в който са ви спрели за нарушение. Няма начин, това е положението.
Ако подобен инцидент ви се случи в Мексико, полицията никога няма да ви вкара в подобен филм. В САЩ обаче конфискацията на пари в брой е завоалирана с термини като "възбрана и отнемане" или "програма за справедливо споделяне".
Властта твърди, че всичко е законно. Някои прокурори и съдии обаче го определят с една дума: злоупотреба.
Както и да го наречете, това е грубата американска действителност.
Власт и правомощия
Отнемането на средства с предполагаем произход от търговия с наркотици съществува от десетилетия. След терористичните атентати на 11 септември 2001 г. обаче полицията получи съвсем нов набор от правомощия. Сега служителите на правоохранителните органи са решили да ги използват, за да генерират печалба.
Преди дни Washington Post публикува информация, според която през последните 13 години са извършени общо 61998 конфискации на пари в брой, без да се използва съдебна заповед за обиск.
Общата сума на "плячката": 2,5 млрд. долара, разпределени почти равно между федералното правителство, щатските и местните власти (оттам идва и кафкианският евфемизъм "справедливо споделяне").
Половината от конфискациите, според изданието, са на суми под 8800 долара. Само 1/6 от собствениците на отнетите пари са опитали да си ги върнат по съдебен ред.
Няма съмнение, че част от обискираните са истински наркотрафиканти или "перачи", които просто са жертвали парите и са избягали от закона. Но голямото множество от хората просто не могат да си позволят загубата на време и пари, за да обжалват пред съда.
Сред тези, които все пак го правят - почти половината са успели да си върнат конфискуваните средства. Данните са крещящ пример за спорната легитимност на процедурите по отнемане.
Нещо повече - в много случаи властите предлагат да върнат само половината от конфискуваните пари. Почти винаги настояват жертвите им да подпишат споразумение, че се отказват от правни претенции към полицията.
Статистиката показва, че хората от малцинствата са предпочитаната цел на властите, тъй като са по-склонни да сътрудничат доброволно и рядко наемат адвокати.
Правозащитниците са документирали всевъзможни случаи на откровена "законна" кражба:
* Бизнесмен (от малцинствата) от Джорджия "олеква" със 75 000 долара, които е събрал от роднини, за да купи ресторант в Луизиана;
* Църковни служители (от малцинствата) губят близо 30 000 долара, събрани от миряните в Балтимор за провеждане на религиозни събития в Северна Каролина и Ел Салвадор;
* Колежански абсолвент с чисто съдебно минало, пътуващ към интервю за работа в съседен щат, дава на полицията 2500 долара, които е взел на заем от баща си.
Медиите съобщават за десетки подобни случаи през последните години. Разследването на Washington Post обаче за пръв път осветява конфискацията като огромен бизнес.
За него работи националната мрежа от правоохранителни служби (с изключение на няколко щата, които са наложили забрана на подобна дейност), която функционира с помощта на огромна частна полицейска служба, наречена "Black Asphalt".
Тази мрежа използва услугите на консултанти и обучители, които работят срещу хонорар или вземат процент от конфискуваните средства.
Полицията използва парите, за да попълва бюджета си - само че понякога ги харчи за луксозни автомобили, самолетни билети от първа класа или луксозни жилища. Полицията смята конфискуваните пари за своя законна собственост. Една прокурорка дори използва конфискувани средства, за да плати съдебните разноски по делото, което жертвата й води срещу нея.
Такава е човешката природа.
Дайте на полицията законното право да отнема пари в "обществен интерес", позволете й да задържа една добра част от средствата за себе си и не се изненадвайте от резултата.
Съвети за туристите
Всеки спазващ закона чужденец, който планира да пътува по пътищата на САЩ, може да следва следните неофициални съвети:
* Избягвайте продължителните разговори с пътни полицаи. Отговаряйте на въпросите учтиво и съвестно, след това попитайте настоятелно дали сте свободен да продължите по пътя си;
* Не разхвърляйте боклуци по пода на автомобила си, особено кутийки от енергийни напитки;
* Не използвайте ароматизатори или освежители за уста; употребата им може да се интерпретира като опит за прикриване на миризма от наркотици;
* Не бъдете прекалено бъбриви. Не бъдете прекалено мълчаливи. Постарайте се да не носите твърде скъпи дизайнерски дрехи. Не шофирайте автомобил със затъмнени стъкла;
* И за Бога, не давайте съгласие за обиск на автомобила си, ако носите в себе си пачка с пари в брой.
Вярно е, че няма закон, който да забранява преноса на пари. Няма и законов лимит на сумата, която можете да държите в себе си.
Но ако се намирате на магистрала в САЩ с препълнен портфейл, не сте нищо повече от подвижен банкомат в очите на хилядите пътни полицаи.