Една година след пика на бежанската криза, когато през 2015 година 1.3 милиона бежанци влязоха в Европа, броят на новопристигналите имигранти бележи рязък спад.
В същото време броят не необработените все още молби за убежище е над 1 милион и продължава да расте, сочат данни на авторитетния изследователски център PewRecearch Center.
През лятото на 2015 година хиляди бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и други държави влизаха в Европа всеки ден през Гърция и Италия. Германия отговори на хуманитарната криза с отваряне на границите си, отваряйки и път на север и запад от гръцките острови. Броят на молбите за убежище в Европа достигна най-големия си връх от 1985 година насам - годината, от която датират данните на Евростат.
През 2016 година в Европа продължиха да влизат мигранти от Средиземноморието, но общият брой на търсещите убежище е далеч по-малък. Всичко това обаче може да се промени заради кризата в отношенията между ЕС и Турция след проваления опит за преврат.
Миграцията от Турция към Гърция - основен коридор за по-голямата част от 1.3 милиона мигранти през 2015 година, до голяма степен спря след споразумението между ЕС и Турция от март 2016 година.
Това лято едва стотина мигранти на ден пристигаха на гръцките острови, сравнено с хилядите от преди година.
След като влязат е Европа, повечето новопристигнали търсят убежище. Те получават лекарства, подслон и храна от местни и национални власти, докато чакат документите им да бъдат обработени.
Към днешна дата в европейските страни са получени над 2 милиона молби за убежище от януари 2015 година насам. Това е много повече от всяка предишна бежанска криза от годините след Втората световна война насам.
Молбите на не всички, които търсят убежище, са одобрени. Между януари 2015 година и юни 2016 година са отхвърлени молбите на около 500 000 от тях. Тези мигранти могат да обжалват решението, да поискат временно удължаване на престоя си в Европа на хуманитарни основания или да напуснат Европа. Тези, на които е отказано убежище, могат да бъдат принудени да напуснат страната или да бъдат депортирани до държавата, от която идват, или тази, през която първо са влезли в Европа.
