Ако следите поведението на руската пропаганда спрямо САЩ от последната година, можете да откриете доста противоречиви послания. От една страна руските ботове залагаха на Доналд Тръмп в президентската борба, докато междувременно близките до Кремъл медии го представят като глупав и слаб, откакто пое кормилото в Белия дом.
Но дали. Тези, които познават доктрината "Герасимов" в комуникациите на Русия, са на друго мнение.
В началото на 2013 г. ген. Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили и първи заместник-министър на отбраната на Русия, публикува статия в списание "Военно-промишлен куриер" статия, озаглавена "Стойността на науката е в способността й да предвижда. Новите предизвикателства изискват преосмисляне на формите и методите за извършване на бойни операции".
В нея Герасимов взима разработени още от СССР тактики, смесва ги със стратегическо военно мислене за тоталната война и излага нова теория за съвременния начин за водене война, който прилича повече на хакерство отколкото на фронтална въоръжена атака.
Един от ключовите цитати в текста гласи:
"Самите "правила на войната" се променят. Ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели нарасна и в много случаи те надхвърлят по ефективност вече силата на силата на оръжията... Всичко това се допълва от военни средства от скрит характер."
Мнозина възприемат статията като най-полезния израз на съвременната военна стратегия на Русия, визия за пълна война, която поставя политиката и войната в един и същ спектър от дейности, както във философски план, така и в логистичен.
Подходът е партизански и се води на всички фронтове с разнообразни "актьори" и средства - хакери, медии, бизнесмени, информационни течове, фалшиви новини, както и конвенционални и асиметрични военни средства.
Така с помощта на интернет и социалните мрежи - оръжия, за които съветските специалисти по пропаганда само биха могли да фантазират, всяването на смут във вътрешните дела на чужда държава само чрез информация вече е напълно възможно.
Доктрината "Герасимов" изгражда рамка за тези нови "оръжия" и застъпва тезата, че невоенните тактики не са спомагателни при използването на сила, а са предпочитания начин да бъде спечелена една война.
Хаосът е стратегията, която Кремъл преследва. Според доктрината на Герасимов крайната цел е да се постигне среда на постоянни размирици и конфликти в рамките на вражеска държава, като това може да се възприеме като победа.
Дали работи? Можем да погледнем към Грузия, Естония и Литва, които през последните години изразяваха притесненията си за руското влияние във вътрешните им дела, особено след като администрацията на бившия американски президент Барак Обама понижи тревогата от потенциална нова студента война.
Към момента обаче в управлението на тези три държави вече има партии, чието финансиране води към Русия, и те тихо се застъпват за по-отворен и благоприятен подход към отношенията с Москва.
Доктрината "Герасимов" може да бъде видяна още през 2014 г. в Украйна, където Кремъл подкрепи екстремистите от двете страни на барикадата - проруски сили и украински ултра-националисти. Така конфликтът продължаваше да се подхранва, а Москва се възползва да анексира Крим, докато сепаратистите в източна Украйна започваха война с Киев.
Добавете към това голяма доза дезинформация към тази по принцип объркана среда, в която не можеш да си сигурен за ничии мотиви и на практика няма "добри", и получавате ситуация, в която Кремъл лесно може да дърпа конците - доктрината "Герасимов" в действие.
Най-новата й цел е САЩ. В стратегиите на Русия за външната политика като основна заплаха е посочена именно Америка.
И тъй като руснаците знаят, че директен конфликт би бил опустошителен и за двете страни (а също така има опасност да бъде загубен), те създават ново бойно поле, на което вече постигат победи. И там дори не им се налага да стават по-добри от САЩ. Целта на Кремъл е просто да отслаби достатъчно америка, за да бъдат изравнени шансовете.
Русия може и да не е хакнала машините за гласуване на САЩ, но чрез селективно усилване и насочване на дезинформацията в социалните мрежи, понякога използвайки материали, добити след хактерски атаки, Кремъл спечели важна битка, за която повечето американци дори и не разбраха.
Така избирателната система, която е в сърцето на американската демокрация, е поставена под въпрос - дали руснаците са оказали решаващото влияние в избора на президент. Самото съмнение разклаща американското общество. Една тиха война, в която не е изстрелян нито един патрон, но която постига резултати - протести, страх, недоверие към властта от страна на не малък дял от обществото.
"Информационното пространство предоставя широк набор от асиметрични възможности за намаляване на бойния потенциал на врага", пише в статията си Герасимов.
В своята стратегия той залага и на използването на вътрешна опозиция в противниковата държава, която да създаде трайно действащ фронт цялата й територия.
Не всички са съгласни, че важността на Герасимов и неговата доктрина са толкова големи. Според някои това е просто нова и добре формулирана версия на това, което руснаците винаги са правили. Според други образът на Путин е раздуван до нива на всесилен Торбалан. Трети пък са на мнение, че конкуренцията между различните олигархични фракции в Кремъл означава, че няма централна стратегическа цел в действията на страната.
Но няма никакво съмнение, че руската намеса е систематична и многопластова. Тя предизвиква САЩ, които често не разбират как самата руска тактика функционира.
Подобно повечето "партизански" тактики, и тази е ориентирана към запазването на собствените ресурси и децентрализирането на различните единици, за да бъде открита по-трудно.
А стратегическата й цел е много по-различна от това, за което сме свикнали да си говорим. Кремъл не си избра победител в президентските избори на САЩ, той цели да отслаби противника до положение, в което всеки може да изгуби, но не и Русия.
Тук се крие истинската сила на доктрината "Герасимов" и на войната в сянка - трудно е да окажеш съпротива срещу враг, когото не виждаш или дори не си сигурен, че съществува.
Но това не е всемогъщ подход. Кукленият театър в сърцето на тази доктрина прави цялата схема изключително крехка.
Тактиките започват да се провалят, в момента, в който се хвърли светлина върху това как точно сработват и какво имат за цел да постигнат.
Това изисква лидерство и яснота за съществуването и размерите на заплахата. Подобно нещо за кратко видяхме във Франция, когато правителството предупреди гласоподавателите за руска информационна намеса преди президентските избори.
Засега обаче Америка все още е на тъмно по този въпрос, като дори не се мисли за отбрана, камо ли за евентуално контранападение.
"Според някои това е просто нова и добре формулирана версия на това, което руснаците винаги са правили." Ами имат основание. Ето какво пише един очевидец отпреди 100 години - един от последните външни министри на Австро-Унгария. "Например още далеч преди войната Русия беше разровила целия терен в Румъния. Доста преди войната не бяха спестени милионни разходи, за да се създаде в тази страна проруско настроение. Повечето вестници бяха здраво държани в руски ръце; многобройни личности бяха обвързани чрез руски интереси, докато Германия и Австро-Унгария бяха пропуснали тази предварителна работа. Така се стигна дотам, че при избухването на войната Русия имаше огромна преднина пред Централните сили, преднина, която бе доста трудно да се навакса, понеже Русия още от първите дни на войната разтвори златните си шлюзове по-широко и наводни Румъния с рубли." Отокар Чернин. "В Първата световна война". Изд. Стефан Добрев, 2015. Превод Лилия Атанасова.
Така е, руската измет нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Просто цивилизованият свят трябва да ги умножи по 0!
странно само как повечето американци/западняци го проспаха това, след като именно Западът, срути соц. блока чрез информационни (медии) и икономически средства.
Социализмът започна да се разцепва още през 50-те години при Хрушчов. Не само с унгарското непокорство, а и с въстанията в СССР, гладът от 1959 и т.н. Оттам нататък беше ясно, че социализмът е минал своя пик и кара на доизживяване. А Западът няма как да го е срутил чрез информационни средства, щото почти никакви новини не стигаха до тукашните народни маси. Основната информация за живота там, както и лъскави стоки идваха от тираджии и разни командировани.
@e-mil, Говорим за различни неща. Не става дума толкова за новините, колкото за филмите, книгите, музиката. Соца, се крепеше на идеология и не тираджиите, а хората, които имаха досег със постиженията и живота отвъд желязната завеса, всъщност пожелаха нещо различно. Заговори се за гласност и перестройка и от там насетне му дойде и края.
Изследователят, масите нямаха досег с живота отвъд желязната завеса. 5- филма и 5-6 книги на година, както и предаванията на западните станции, не могат да променят мисленето на милиони. Тираджиите и моряците само потвърждаваха, че филмите и книгите не лъжат. Но перестройката и разпадът на социализма дойде след окончателния развал на икономиката, в съответствие с доктрината на Труман за война срещу тенджерите. Парадоксът е, че разпадът започна от там, където тенджерите бяха най-пълни, а в СССР и България, където бяха най-празни, взе връх ком партията. Иначе, доктрината Герасимов не е новая, поне от 60г. СССР използва противоречията на западните общества за да всява раздор. Със съвременните комуникационни средства възможностите са многократно увеличени. Както и възможностите на запада за противодействие. На война, като на война.
explorer | 12.09.2017 18:02 "@e-mil, Говорим за различни неща... Соца, се крепеше на идеология и не тираджиите, а хората, които имаха досег със постиженията и живота отвъд желязната завеса, всъщност пожелаха нещо различно. Заговори се за гласност и перестройка и от там насетне му дойде и края." Нищо ново няма в перестройката от 80-те. Тя беше посята във вече разорана предните десетилетия почва и разговорите за гласност бяха повторение на вече водени разговори. Прочети материалите от Априлския пленум през 1956 и разгледай тогавашната преса, която ги отразява! Той е пряко следствие от ХХ конгрес на КПСС и още тогава в пресата се говореше за преустройство. При това се ползваха съвсем същите изрази, които чухме в средата на 80-те. Фактът, че желаното от народа преустройство не се случи постави началото на края - именно в края на 50-те. И се почна: Унгария 1957, въстанията в СССР, Чехословакия 1968, партийната чистка от 70-те, полските стачки 1980... всичко това клатеше соца все по-силно и по-силно.
А бе какво сте се хванали за тоя соц, бе хора? Соц вече няма, даже и шведският клекна. Навсякъде победи капитализмът, по света повече или по-малко нормален, у нас и в Русия дикенсов. Няма борба между системи а между империи, едната почти завладяла света, другата паднала, но изправяща се. А една трета им гледа сеира и трупа сили. Учете китайски.
Плюс от мен!
".....Навсякъде победи капитализмът..." Там е работата, че вече и капитализъм няма. Ако сте забелязали, в последните 20-на и кусур години, този термин почти не се употребява в медиите, специализираната литература и пр. Някак си, доста плахо пристъпват към употребата му, макар и само в краен случай. Вместо него, в оборот беше пуснат друг - "пазарна икономика" - каквото и да означава това. Във всеки случай, най-малко пък капитализъм. При капитализма е налице производство, истинска конкуренция, фалит ако не си читав като производител и с това не си полезен за обществото. Ако пък не си честен играч - принудително сваляне от сцената, конфискация на имущество, спад в доверието на другите към теб, от което следват реални негативни последици и т.н. Вместо това, е налице срастване на финансовия капитал с политическия елит чрез лобистки практики, елиминиране на държавата като фактор в обществения живот и култура, освен за поемане на загуби.... с една дума тотална диктатура. В момента сме свидетели на съзнателен демонтаж на капитализма от страна на световните елити. Той вече не им трябва. Изглежда е изживял времето си.
Само да добавя, че терминът "пазарна икономика" също остаря. Има нужда от нов.
Поведението на Радев сигурно е част от този хаос... Той си говори за подобряване на отношенията с русия, откак го избраха (те и затова го избраха хората). Междувременно, някакъв формален доклад за "русия враг номер едно", спуснат отгоре, не е проблем за него ;). Евала. Което показва, доколко и на кабинета му пука за доклада за сигурността. Въпроса е да няма хън мън и да не им дърпат ушите отгоре.
Връщам си думите, защото.. така и не го намерих този доклад, където официално българското правителство обявява русия за враг номер едно. - http://pris.government.bg/ Ако не съм чел точния доклад (доклад за състоянието на националната сигурност за 2016), поправете. Това е последния приет и одобрен доклад, който намерих. Така или иначе, това което се тиражира по сайтовете, с незнайно откъде взети цитати, би било супер невъзпитано и недипломатично, ама както и да е. Фалшиви новини има всякакви. Добре е да ги различаваме ;). Разбира се, хибридната заплаха русия позволява контрапропаганда и реципрочни хибридни мерки, предполагам ;)