Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Грета" и "човешки права" - теми, чието отразяване в Унгария изисква разрешение

Имейли намекват за ограничване свободата на словото в обществени медии в Унгария. Според имейли на журналистите се спуска списък с теми, за чието отразяване трябва да искат разрешение. Снимка: Getty
Имейли намекват за ограничване свободата на словото в обществени медии в Унгария. Според имейли на журналистите се спуска списък с теми, за чието отразяване трябва да искат разрешение.

Шефове на обществени медии в Унгария са казвали на журналистите, че трябва да искат разрешение, за да отразяват теми като екоактивистката Грета Тунберг и политиките на Европейския съюз (ЕС).

Или поне така изглежда от вътрешни имейли, получени от изданието Politico. От тях става ясно още, че е било забранено да се отразяват доклади от водещи организации за правата на хората.

Според тези имейли редакторите в държавните медии получават списък с чувствителни теми. Всякакъв вид тяхно отразяване изисква екипът да изпрати чернова на подготвеното съдържание, която да бъде одобрена на по-високо ниво. Според един от имейлите що се отнася до шведската активистка Тунберг, журналистите е трябвало да искат разрешение още преди да започнат да пишат за нея.

Журналистите обаче не знаят кой в крайна сметка е одобрявал статиите.

Това разказва един служител в държавна медия, който обаче иска да остане анонимен от страх от възможните последствия, в случай, че разкрие името си. По думите му, когато нещо бъде отхвърлено от незнайните хора с властта да вземат решения, редакторите на високи позиции понякога казвали, че даденият репортаж е “паднал в битка”.

Унгария в момента е обект на процедура по отнемане правото на глас в евросъюза по член 7 от Договора за ЕС. Тази процедура се задейства, когато се сметне, че основните ценности на съюза са застрашени в някоя от страните членки. Европейският парламент започна процедурата през 2018 г., като посочи медийната свобода за една от темите, които предизвикват тревоги в Унгария. Правителството на премиера Виктор Орбан отхвърли тези притеснения.

Скрийншоти на имейлите с детайлните инструкции към служителите на държавни медии са били изпратени анонимно на Politico. Всички те са от втората половина на 2019 г., а анонимният служител, с когото изданието се е свързало, е потвърдил, че имейлите са истински.

Изтеклите писма са били изпратени на служителите от редактори на по-високи позиции, които работят за организация, отговорна за държавни медии като новинарската агенция MTI и няколко телевизионни и радиостанции. Имейлите се фокусират върху отразяването на новини.

Списъкът с политически теми, които изискват специално разрешение преди да бъдат публикувани или излъчени, включва “миграция, европейски терор, Брюксел, теми около църквата”.

Освен това разрешение се изисква и за отразяване на парламентарни, президентски и местни избори в “EU+” - категория, която отразява европейските и някои съседни държави. Това се посочва в имейл от октомври, подписан от старши редактора Сандор Вег.

Понякога на служителите се изпращат имейли и при специални случаи. Миналото лято Сандор Рати, друг старши редактор, изпраща кратък имейл, в полето за тема на който пише само “грета”.

Писмото гласи, че журналистите трябва да искат разрешение от главния си редактор преди да пишат материали за Грета Тунберг. Имейлът е изпратен на 14 август - денят, в който екоактивистката потегли по вода от Великобритания за Ню Йорк, за да говори пред ООН. В конкретната медия в крайна сметка не се появяват новини за пътешествието на Тунберг.

Имейлите също така потвърждават и нещо, вече съобщавано от унгарския ежедневник “Непсава” - спусната е заповед, с която се забранява на служителите на държавни медии да съобщават за доклади от организации като “Амнести Интернешънъл” и “Хюман Райтс Уоч”, чиято дейност е фокусирана в областта на човешките права.

Ден преди да бъде пуснат имейл със заповедта, на 7 ноември, унгарският клон на “Амнести Интернешънъл” организира демонстрация срещу посещението на турския президент Реджеп Таип Ердоган. А часове преди изпращането на имейла “Хюманс Райтс Уоч” публикуват видео, което според организацията съдържа кадри на незаконно прехвърляне на мигранти от Хърватска в Босна. Това е чувствителна тема в Унгария - организации са разтревожени от доклади, в които се твърди, че унгарски полицаи незаконно и понякога насилствено прехвърлят мигранти през границите. Властите обаче отричат да има нещо нередно.

Граждански организации не реагират добре на новината за наложените ограничения върху държавните медии.

Унгарски журналисти от дълго време посочват, че някои политически чувствителни теми не биват отразявани в телевизионните канали, собственост на държавата.

Джули Майерчак от НПО-то “Репортери без граници” определя това като “цензура - чисто и просто”. По думите й подобни имейли са неприемливи и много тревожни, защото “обществените медии не са говорители на правителството, те трябва да бъдат неутрални и независими”.

Държавните медии имат важна роля в унгарската медийна сцена, но според критиците тяхната структура и управление не са прозрачни. Организацията, натоварена с редакционната отговорност на тези медии, има минимален бюджет и екип.

Над нея стои друга институция - Фондацията за обществени услуги, чийто борд се състои от трима членове, избрани от управляващата партия “Фидес”, трима от опозиционните партии и един от Медийния съвет - орган, доминиран от симпатизанти на “Фидес”. Медийният съвет също така посочва и кой да е председател на борда.

А на практика има и още един орган, който има сериозно влияние върху медийното съдържание - MTVA. Всичко това е част от структура, която международни организации, наблюдаващи свободата на медиите, критикуват заради липса на прозрачност.

Нито отговорните унгарски органи, нито редакторите, изпратили цитираните имейли, са коментирали съдържанието им преди Politico да публикуват текста си по темата. След публикуването му от MTVA коментират, че решенията на държавните медии за това какво и как да отразят са част от нормален редакционен процес.

Най-четените