Има стара поговорка, че военните се подготвят за провал, като се готвят да водят последната война.
В последните две десетилетия лидерите във Вашингтон и Лондон се концентрират върху операции на места като Сиера Леоне, Босна, Ирак, Афганистан и сега Сирия, където опасението е било - и все още е - от слаби и изчезващи държави.
Но в глобален план тенденциите са други
Наблюдаваме завръщането на политиката на великите сили, а с нея - на риска от велики държави, започващи война. Конфликтът със страни като Русия или Китай е нещо, което изглеждаше невъзможно с края на Студената война. Сега обаче напрежението означава, че има риск подобна ситуация да стане твърде реална.
Както и в миналото, е напълно възможно Трета световна война да започне от малко събитие, дори по случайност. Един от многото руски бомбардировачи, които сега проверяват докъде се охраняват границите на НАТО, би могъл да се сблъска с "Тайфун" на британските ВВС, провокирайки въздушна престрелка, каквато светът не е виждал от десетилетия. Небето над Сирия започва да става опасно пренаселено, като руски изтребители летят близо до американски самолети при бомбардировки и подлагат на изпитание противовъздушната отбрана на НАТО в съседна Турция. Може да се случи и в открито море, когато японски или американски кораб одраска боята на свой събрат от китайския флот сред рифовете на Тихия океан, които се военизират като част от сегашната надпревара във въоръжаването в Азия.
Конфликтът също би могъл да се случи като част от по-мащабни решения за промяна на света
Властовите тенденции в Азия вече започват да се променят, като военният и икономическият ресурс там стават сравними с тези на Запад. Китайският президент Си Дзинпин вече е направил връзката между военна сила и национално превъзходство в речта си "Китайската мечта", която включва концепция за "Guanjun Guojia Genti" - замяна на САЩ като водеща световна сила.
Междувременно икономическият възход на Китай обещава да издигне повече хора от мизерията, отколкото в който и да е друг момент от човешката история. С това се появява и перспективата за държава, която се стреми да промени глобалната система, така че да отговаря на възстановената й сила. През историята изгряващите сили редовно са подлагали на изпитание статуквото чрез силата си: професорът от Харвард Греъм Алисън констатира, че от 1500 г., 11 от 15 подобни случаи са довели до въоръжени конфликти.
Решението може да бъде мотивирано също не от нарастваща сила, а от слабост.
Русия е някогашна велика сила, която сега е икономически и политически упадък. Децата, родени в Русия, имат приблизително същата очаквана продължителност на живота като тези, родени в Хаити. И все пак играта, която Путин играе с тези по-слаби карти, е да нанася все по-силни удари по границите си и да предизвиква нива на напрежение в НАТО, недостигнати от средата на 80-те години.
Как би се развила потенциална Tрета световна война?
Несъмнено по различен начин от "малките войни" в момента - които, въпреки че са тежки, са накарали мнозина в Пекин и Москва да вярват, че могат да докажат истинската слабост на Запада. В книгата Ghost Fleet се разглежда въпросът как би изглеждала съвременна война между велики сили от XXI век. Ясно е, че сраженията бързо ще преминат отвъд познатите боеве на суша, с които сме привикнали. За разлика от талибаните или "Ислямска държава", или дори военните сили в държави като Ирак на Саддам Хюсеин, истинските велики сили могат да използват силата си във всяка област.
Бихме станали свидетели на сражения за контрол над въздуха и морето, каквито не сме наблюдавали от повече от 70 години. Те, за съжаление, ще са боеве, които ще изложат на риск някои от основното въоръжение, което в момента Запада купува. Великобритания, например, в момента купува нови изтребители на стойност 12 млрд. лири - но софтуерът им е бил хакван многократно и те имат по-малък обхват от еквивалентите им от Втората световна война. Обединеното кралство харчи 6 млрд. лири за самолетоносач, лишен от някои от основните отбранителни нужди на съвременната война.
Хакването показва, че бихме станали свидетели на боеве и в две нови области - космоса и киберпространството. Космосът вече е част от нервната система на военните. Не става дума само за военните шпионски сателити: над 80% от военните комуникации на НАТО преминават през търговски сателити, което ги прави почти толкова важни стратегически мишени, колкото и летищата или корабостроителниците.
Способностите на Китай за справяне със сателити са демонстрирани многократно от 2007 г.; за Русия също се счита, че работи върху оръжия, които да атакуват космически системи, за да оставят силите на НАТО без комуникации. Американските военни междувременно са предвидили бюджет от $5 млрд. за собствените си космически военни планове.
Киберпространството също е преминало от научната фантастика към това да бъде неотделима част от военните въпроси. И там боевете вече са започнали
Китайски хакерски групи вече са прониквали в какво ли не - от софтуера на F-35 Joint Strike Fighter (самолетът, който трябваше да даде на бойното поле на съюзниците на Запад предимство от поне една генерация, но Китай вече се подготвя да изнася своя собствен J-31, който изглежда като еднояйчен близнак на американския самолет), до личните данни на почти всеки притежател на право за достъп до класифицирана информация в САЩ. Те също така са откраднали 1.1 млн. пръстови отпечатъци.
Открита война в реалния свят би означавала тази кражба на информация да се превърне в нещо повече в кибер-света. Руската употреба на кибератаки срещу комуникациите и търговията в Украйна и употребата от САЩ на цифровото оръжие Stuxnet за физическо повреждане на иранските съоръжения за ядрени изследвания показват как кибервойната би могла да има и физически последици. Същата софтуерна система за индустриален контрол, която Stuxnet е атакувала, се използва в какво ли не - от уличните светофари в Лондон, до машинните отделения на корабите от британския флот.
Това вече не е само въпрос на това великите сили да имат на разположение ракети и самолети с обхват много повече от този, който биха си представили "Ислямска държава" или Башар ал Асад. В космоса и киберпространството няма географски граници - нещо повече, военните и гражданските мрежи са преплетени, независимо дали под формата на подводни оптични кабели или национални телекомуникационни мрежи. Военните комуникации и разузнаването споделят един и същ честотен ресурс с обикновени граждани, изпращащи имейли. GPS геолокацията се използва и от най-новите поколения на дронове на ВВС, и от семейства, прибиращи се у дома от почивка.
Няма съмнение, подобен конфликт нито е желан, нито е неизбежен
Евентуална Трета световна война би била дълбок провал на сдържането и дипломацията.
И все пак самата възможност за такава война означава, че трябва да се мисли в мащаби и планове, каквито не е имало от десетилетия. Твърде много лидери и мислители подражават на събратята си отпреди век, които са считали, че търговията и прогресът някак си са направили незначителен риска от война между държави. На свой ред пък твърде много военни офицери пък правят грешката да имитират историческите си събратя и да бъдат необосновано оптимистични за подобна война, ако тя се случаи, използвайки думи като "кратка и безмилостна"...
Вече не е политическо говорене да се избягват дискусиите за тези тенденции. Може и да изглежда като страх от далечното минало или нещо въображаемо, но ако има надежда да се избегнат подобни сблъсъци между велики сили, откритата и честна дискусия за реалните рискове и ужаси от тях е крайно наложителна. Все още не сте убедени? Поне се замислете за изявлението на китайски военен в официално издание на китайските власти миналата година. "Световната война е форма на война, за която трябва да е готов целият свят", казва той. Това са думи, които би трябвало да предизвикват както размисъл, така и страх.
