Секс, лъжи и Бил Клинтън

В края на 90-те години американската политика беше полудяла. А в неделя вечерта Доналд Тръмп реши да напомни за това положение.

Сякаш беше преди цяла вечност времето, когато сексуалният живот на Бил Клинтън се превърна в най-обсъжданата тема във Вашингтон. Тогава Америка се радваше на мир, икономиката вървеше с добри темпове, дефицитът намаляваше...

Именно в този момент републиканците започнаха ожесточена кампания за импийчмънт на президентазаради неговите сексуални отношения със стажантката Моника Люински.

Цялата сага беше неимоверно и абсурдно странна и показа пред света пури, прашки и други невероятно мръсни детайли около поведението на държавния глава зад вратите на кабинета му.

Когато Хилъри Клинтън се кандидатира за президентския пост през 2000-та обаче извънбрачните занимания на нейния съпруг, макар и да бяха все още основен компонент от късните нощни комедийни шоута, не бяха основен проблем на нейната кампания.

Тя беше пощадена, защото ставаше дума за прегрешения на съпруга й, на които тя очевидно не беше присъствала. Но и също,защото импийчмънтът на Бил Клинтън се оказа политически крайно вреден за републиканците в Конгреса.

Неговият рейтинг всъщност се повиши, а американците изпитаха дори още по-голямо съчувствие към съпругата му, на която той беше изневерявал. Консенсусът в политическия свят гласеше, че ако тя бъде атакувана, заради изневерите на съпруга си, това би предизвикало още повече симпатии към нея.

И все пак ако консенсусът беше винаги водещ в политическия свят, Доналд Тръмп нямаши да е републикански кандидат за президент.

След като в публичното пространство се появи неудобния запис, в който милиардерът се хвали как целува и хваща жените за интимните части без тяхното съгласие, от щаба на Тръмп се опитаха да подменят темата и да насочат дискусията към съпруга на своя противник.

Тръмп шокиращо направи медийна изява преди дебата, като дефилира с няколко жени, които твърдяха, че някога са били подложени на сексуален тормоз от страна на Бил Клинтън.

Бил Клинтън и стажантката Моника Люински

Доналд Тръмп спомена бившия президент цели 12 пъти в рамките на дебата, като 10 от споменаванията му бяха свързани със сексуални прегрешения.

"Можете да го кажете както желаете, но е факт, че Бил Клинтън е тормозил жени", заяви Тръмп.

В общи линии той се опитва да възкреси клинтъновите секс-войни, като се преструва, че Бил не само е разгонен жребец, но и изнасилвач, а Хилъри не е жертва, а активно го е подпомагала. Неговият аргумент, колкото и странно да звучи, е че Бил Клинтън се е отнасял с жените дори още по-зле от него самия и че съответно поради това съпругата на Бил Клинтън е по-неподходяща за президентския пост от него самия.

Това е меко казано нетрадиционен заключителен аргумент в последния месец на предизборната кампания, но милиардерът изглежда не се притеснява от нетрадиционното водене на война.

Тръмп загатваше, че ще атакува Бил Клинтън от месеци, дори след последния дебат заяви, че заслужавал едва ли не похвала, че досега се е сдържал. Той наричаше своя противник "cuck" (оскърбителен термин за рогоносец - бел. пр.). Това е и израз, който неговите поддръжници използват, за да осмеят "слабостта" на традиционните републиканци, когато се оплакват от тръмповата реторика.

Трудно е да си представим как този вид омаскаряване би допаднало на някой, който все още не мрази фамилия Клинтън. Ако оплюването на жена заради изневерите на съпруга й е ефективен начин да се привлекат жени-гласоподаватели, фокус-групите някак биха забелязали това.

А ако Тръмп иска да върне Клинтън в калта от 90-те години,  след 15 години война и икономически срив, последван от бавно възстановяване,има по-голяма вероятност да постигне точно обратния ефект. Защото въсщност  90-те години не бяха никак лоши за американците.

Вероятно повечето гласоподаватели не биха искали да се върнат на мода грънджът или тамагочитата, но мирът и благоденствието определено си засбужаваха.

Истинската опасност за Тръмп, а и за републиканците, които се свързани с неговата политическа съдба, независимо дали това им харесва или не, е че за много американци 90-те бяха време, когато обезумелите от властта си, вманиачени по секса републиканци организираха импийчмънт на популярен президент.

Сексуалният живот на Бил Клинтън внезапно се превърна в по-малко таблоидна сага и повече в символ на отмъстителната Републиканска партия, погълната от омразата към опонентите си, символ, който изглежда точно на място, когато митингите на Тръмп се свеждат до скандирания като "Хвърли я в затвора!"

Една от причините Барак Обама да победи Хилъри Клинтън през 2008-ма беше, че много демократи се чувстваха уморени от битките на Клинтън и се надяваха - напразно, както се оказа - че политиката няма да бъде толкова крайно партийна и ожесточена, а ще има ново, свежо лице в Белия дом.

Но през 90-те години повечето американци се идентифицираха повече с фамилия Клинтън, каквито и да бяха техните недостатъци, отколкото с републиканците, вманиачили се по идеята да свалят президента.

И това вероятно важи и днес.

Може би републикански кандидат, който не се слави с толкова сексистки изказвания, би могъл да изглежда убедително, когато твърди, че връзките на Бил Клинтън с други жени освен съпругата му имат значение за кандидатурата на неговата съпруга.

Но Доналд Тръмп определено не е човекът, който може да развива феминистка стратегия срещу Хилъри Клинтън.

Той реално развива само тезата си на хейтър срещу фамилия Клинтън. В консервативните токшоута сексуалните прегрешения на Бил Клинтън са се превърнали в синоним на съмнителната поквара. Но за повечето американци през 2016 година това не е толкова определящо.

Американските нагласи към секса със сигурност са се променили от 90-те години насам - че и от 70-те, когато Бил Клинтън среща Хуанита Броудрик, а Доналд Тръмп е бил изправен пред риск от толкова заболявания, че му се е налагало да сравнява срещите си с различни жени с военната служба във Виетнам.

И все пак не изглежда оттогава у Тръмп да има някакъв забележим прогрес по отношения на тезата му, че жените трябва да бъдат обвинявани за това, че са им изневерили.