Създаването на съвременни империи изисква средства. А създаването на съвременни индустриални империи изисква и диаманти - не само заради парите, които продажбата на скъпоценните камъни ще донесе, но и за машини и инструменти.
Такъв е случаят и със СССР, които в края на 40-те години на миналия век отчаяно се нуждаят от диаманти.
И така екипи от учени обикалят сибирската пустош в търсене на евентуални находища. Късметът им се усмихва в североизточната част на региона, където откриват големи залежи.
В средата на юни месец 1955-а е поставено началото на разработването на диамантена мина "Мир" и е създаден градът до нея - Мирни, който трябва да бъде новият дом на миньорите. Градът е пример за това, което руснаците наричат "моноград" - населено място, което оцелява благодарение на един-единствен отрасъл.
Климатът на Мирни е неблагоприятен дори и според руските стандарти. Температурите през януари и февруари могат да паднат до минус 40 градуса.
Градът се намира на над повече от 8 хил. километра от Москва, а жителите му и днес имат навика да наричат вътрешната част на страната "на континента".
Според Никита Хрушчов обаче находището на диаманти ще даде началото на нова ера за Съветския съюз, в която Русия ще покаже на капиталистическия свят на какво е способна.
Хрушчов смята, че в момента, в който започне масираното вадене на диаманти от "Мир", страната му ще се превърне в абсолютен световен икономически лидер и ще преживее небивал подем.
Освен това Съюзът веднъж за винаги ще утвърди комунистическия режим над всички останали. Първоначално обаче гръмките изказвания на лидера не предизвиква необходимия ентусиазъм у руснаците. По тази причина при разработването и в първите години от добива на диаманти от "Мир" работят лагерници от ГУЛАГ.
Само че постепенно историите за скъпоценните камъни плъзват из Русия и започват да привличат желаещи да работят в мината и да живеят в Мирни, въпреки суровите условия.
Те си мислят, че ще се къпят в диаманти и богатство и нищо няма да им попречи, дори смразяващите зимни температури.
Градът започва да се разраства и за няколко години достига около 35 хил. жители.
Разбира се, реалността се оказва много далеч от мечтите за вани, пълни със скъпоценни камъни, и палати от злато. Мината и всичко, идващо от нея, са собственост на държавната компания "Алроса" - най-голямата фирма за добив и износ на диаманти в света. Да напуснеш мината с дори късче диамант е невъзможно.
Самата мина изглежда почти сюрреалистично, а панорамните снимки на Мирни са като колаж, направен на Photoshop. Тя е фуниевидна яма, привидно без дъно. Диаметърът на отвора е над километър и половина. Заради нестабилната почва при изграждането на градчето се налага на много места земята да бъде допълнително укрепена със стоманени пилони.
Видът на мината й носи прозвището "Вратата към Ада", а покрай нея постепенно започват да се появяват редица чудновати легенди.
Част от преданията разказват, че когато човек стигне дъното на ямата, започва да чувства силно замайване като под упойка, а изкачването обратно води до усещане за еуфория.
Освен това от мината "Мир" се добиват диаманти, които специалистите започват да наричат "сребърни мечки". Те са с еднакъв размер и тегло и никой купувач не може да разбере как руснаците успяват да добият толкова унифицирани камъни. Съветският съюз, от своя страна, никога не е бил особено склонен да разкрива тайните си, така че мистерията със "сребърните мечки" остава неразгадана и до днес.
Постепенно се оказва, че диамантената мина носи на жителите на Мирни много повече бедност, отколкото благоденствие и просперитет.
Заради изключително студените зими почвата на града замръзва и прави копаенето невъзможно за седмици и дори месеци наред. Когато ледът не може да бъде разбит, миньорите прибягват до динамит, което е рисковано.
От друга страна основната грижа на съветските власти, а след Перестройката и на руските си остава от "Мир" да излиза достатъчно количество диаманти.
Начинът на живот в Мирни е от второстепенно значение, въпреки че оттам идват 99% от руския добив и една четвърт от световния добив на скъпоценните камъни.
Изграждането на модерна пътна инфраструктура в региона започва чак през 90-те години. И до момента част от пътищата не са асфалтирани и колите се движат по коловози в дълбоката кал. Дълго време огромна част от миньорите живеят в дървени колиби, които не предпазват особено от студа и режещия вятър.
Днес "Мир" вече не функционира, но това не означава, че извличането на диаманти не продължава. Сложна система от тунели, проправени от машини, служат вместо "Вратата към Ада". Но голямата финансова криза от 2009-а оставя своя отпечатък в и без това бедния якутски район.
Подземните машини и работата с тях са скъпо начинание, а кризата намалява търсенето на диаманти.
70% от жителите на Мирни са заети в мините и тунелите на "Алроса". Голяма част от останалите са в авиолиниите на "Алроса Еър" или в притежавания от компанията хотел в града. Фирмата подпомага болницата, училището, поддържа жилищата и на всеки две години осигурява безплатни полети за служителите си.
Всички - от изпълнителният директор до най-нископлатения миньор - са категорични, че "Алроса" има важна социална функция.
Истината е, че компанията е както благодетел, така и "поробител". Много от започналите работа там постепенно биват лишавани от всякакви други алтернативи за кариера и развитие.
Даренията и помощите, идващи от фирмата, на пръв поглед звучат щедри, но в случай, че "Алроса" забрави за задълженията си - регионалното правителство на Якутия бърза да й ги напомни.
Освен че държавата също е основен акционер в мините, над половината от бюджета на Якутия идва от данъците от диаманти.
Само че докато логото на фирмата представлява две пиктограми на диаманти, то за мнозина истинският символ на руския добив на диаманти от над 60 години е една огромна яма с мистериозното прозвище "Вратата към ада".
