Туркменистан може би най-накрая е напът да се справи с най-известната си, но зловеща атракция.
Известен като "Вратата към ада", газовият кратер Дарваза в пустинята Каракум гори от над 50 години. Опитите да бъде загасен са неуспешни, и мястото става известно по цял свят. Не само със спектакъла на неспирния огън, но и с огромните количества метан, които изпуска в атмосферата.
Може би най-накрая стихията започва да утихва - властите в бившата съветска република обявиха, че газовият кратер е в голяма степен под контрол и пламъците намаляват.
Макар че историята за началото на огъня не е официално документирана, се смята, че "Вратата към ада" е отворена през 1971 г. Тогава учени от Съветския съюз проучват залежите и изтичането на метан в пустинята Каракум.
Те смятат, че копаят в малки джобове от природен газ под повърхността, но стигат до огромно подземно газово поле. Оборудването им пропада в пукнатина и от земята започват да излизат токсични газове. В опит да предотвратят разпространението на вредни изпарения, палят метана в дупката, смятайки, че той ще изгори за дни.
••• Това далеч не е най-дълго продължилият пожар на планетата:
Огънят обаче не спира вече 54 години. Пламъците му изскачат от дупка с диаметър около 60 метра, виждат се от километри и привличат учени, авантюристи и туристи.
Може би защото "Вратата към ада" не звучи особено добре, горящият кратер има и официално дадено от властите име - "Сиянието на Каракум".
Спектакълът от пламъците, излизащи от дупката в земята, е впечатляващ, но те имат и сериозен екологичен отпечатък заради безспирното отделяне на метан във въздуха.
Горящият газ създава и здравословни рискове за хората в района, да не говорим за огромните икономически загуби от неоползотворения природен газ.
Властите отдавна опитват да спрат пламъците, но неуспешно. За последно президентът на Туркменистан по онова време Гурбангули Бердимухамедов нареди "Вратата към ада" да бъде затворена през 2022 г. заради екологичната вреда и икономическите загуби.
В резултат държавната енергийна компания "Туркменгаз" опита подход за пренасочване на метана от кратера като изкопа множество допълнителни кладенци наоколо, в които да се прихване газ.
Именно на това решение, според представители на компанията, се дължи напредъкът по потушаване на пламъците.
"В сравнение с преди масивният блясък от пламъците се виждаше от километри, а днес има само слабо горене", обяви директорът в "Туркменгаз" Ирина Луриева на конференция по околната среда в столицата Ашхабад през юни, цитирана от АФП.
Сателитни снимки също показват трикратно намаление на огъня и метановите емисии.
За да постигне най-накрая напредък с адския пожар, Туркменистан си сътрудничи с Програмата на ООН за околната среда и получава помощ под формата на технология за мониториране на дупката и изтичащия метан, както и стратегии за управление на течовете на метан от енергийния сектор в страната. Туркменистан има големи газови залежи, които според някои оценки нареждат страната на четвърто място в света.
Кратерът дължи името си на близкия град Дарваза, а името му означава "врата" на туркменски. Градът обаче няма щастлива съдба. По времето, когато започва пожарът, той процъфтява заради сондажите за търсене на газ в пустинята.
••• Отпадането на икономическия интерес убива много градове:
После обаче започва да запада, затова и някои от местните хора смятат, че пожарът е бил запален напълно умишлено. Други пък разказват за овчар, който, отчаян заради изпаренията, тровещи овцете му, запалил гума и я хвърлил в дупката.
Нещастията на местните хора продължават през 2004 г., когато властите обявяват Дарваза за загрозяваща околността и нареждат насилствено преместване на хората. Дават им обаче само час да съберат вещите си преди да ги изведат.
Малка част от тях още живеят в импровизирани жилища в пустинята и разчитат на туризма покрай кратера за поминъка си.
Огънят от него още не е загаснал напълно, но вече е тлеещ призрак на предишната си мощ, с което Туркменистан губи основната "забележителност", с която е известен по света.
Остава обаче още една - златните статуи в столицата Ашхабад на покойни или бивши управници и дори на куче. Те едва ли ще изчезнат скоро.
