Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ужасът в Нигерия - в сянката на Париж

Франсоа Оланд и Гудлък Джонатан Снимка: Getty Images
Франсоа Оланд и Гудлък Джонатан

Почти два милиона души, заедно с около 50 световни лидери, изпълниха улиците на Париж заради разстрела в редакцията на „Шарли Ебдо" и двете заложнически кризи с 17 жертви. Ден по-рано, на повече от 5000 км южно от френската столица, момиче на 10 години се приближава до входа на претъпкан пазар в Майдугури и се взривява.

Действието се развива в около 1-милионен град в щата Борно, Нигерия. Докато охранител я проверява за оръжие, момичето е взривило експлозивите, прикрепени към тялото й, убивайки себе си и още 19 други невинни. Десетки други са ранени.

Зад атака стои ислямистката групировка „Боко Харам", която от пет години води въоръжена война с правителството и армията за установяване на шериат. Името им се превежда буквално от езика хауса „Западното образование е греховно".

Въпросът защо избиването на 17 души във Франция заслужава повече внимание, отколкото смъртта на почти същия брой нигерийци.

Това може да доведе до обвинения в безразличие, расизъм и медийна тенденциозност. Но контрастът между атаките в Париж и самоубийствения атентат в Майдугури разкрива нещо много по-зловещо: разрухата, настъпваща след провала на една държава.

Два дни по-късно научихме за шокиращо клане, отново извършено от ислямските терористи, отново в Нигерия - 2000 жертви в град Бага, разположен на границата с Чад. Правозащитни организации описаха чудовищна гледка - толкова много трупове, че не могат да се преброят. И забележете, клането е извършено в първите дни на януари - преди атентатите във Франция.

Кръв и мълнии

"Боко Харам" води безмилостна война в североизточна Нигерия, която е най-гъсто населената страна в Африка. Бойците им обсадиха Бага, който им се съпротивляваше, като първо превзеха стратегическа военна база.

Стотици хора избягаха в езерото Чад и се опитаха да доплуват до близък остров. Много от тях се удавиха. Тези, които оцеляха, сега са изолирани без храна и подслон и са без никаква защита срещу рояците маларийни комари на острова. Броят на жертвите в Бага, според някои, източници надминава 2000 души. Още около 20 000 други са без дом.

Публикацията на New York Times за тази обсада бе на страница А6 от съботното печатно издание, а самоубийственият атентат се оказа едва на страница А8.

Как разстрелът на журналистите във Франция успя толкова категорично да измести жестокостите в Нигерия?

Едно от възможните обяснения е затруднението да отразяваш новини от опасни и отдалечени части на света, какъвто е нигерийският щат Борно.

Подобна ситуация съществува и в Сирия, където гражданската война отне живота на над 200 000 души от 2011 г. насам и където има относително малко журналисти, наблюдаващи и описващи случващото се там. А и фокусът на парижката терористична атака върху печатно издание и свободата на словото засегна дълбоко членовете на медийното съсловие по целия свят.

Въпросът не е, че медиите не отразяват изобщо Нигерия, нито че зрителите от западния свят не се интересуват от Африка. Когато войниците на "Боко Харам" отвлякоха близо 200 момичета от християнско училище в Чибок през април м.г., кампанията в социалните мрежи за тяхното връщане постигна огромна популярност - и дори първата дама на САЩ Мишел Обама направи личен принос със снимка.

Две години преди това, макар и с огромно закъснение, видеоклип от вече нефункциониращото НПО "Невидимите деца" постави в светлините на прожекторите Джоузеф Кони, угандийския диктатор и лидер на Божията армия на съпротивата, който обезобразява деца и ги превръща в убийци. Клипът бе изгледан над 100 милиона пъти в първите шест дни след публикуването си.

Тези кампании, независимо от недостатъците си, поне доказват, че хората на Запад не са напълно безразлични към африканското страдание.

Основната разлика между Франция и Нигерия не е, че медиите и обществото се интересуват повече от едната държава и по-малко от другата

По-скоро проблемът се състои в това, че едната държава разполага с ефективно правителство, а другата - не. Френските граждани може и да не харесват особено президента си Франсоа Оланд - одобрението към него спадна до шокиращите 12% миналия ноември, но въпреки това той реагира решително на терористичните атаки.

Същото не може да се каже за нигерийския президент Гудлък Джонатан. Откакто се възкачи на президентския пост през 2010 година, Джонатън не е направил особено много, за да спре настъплението на "Боко Харам".

Групировката се появи през 2002 година и понастоящем контролира територия, по-голяма от американския щат Западна Вирджиния. Освен това, организацията завладява нови и нови територии. Извратеното в случая е, че ежедневието на насилие в Нигерия все повече намалява новинарската му стойност.

Разбира се, провалът на Джонатан в борбата с "Боко Харам" не е нещо ново, както и редовните призиви на армията и правителството към финансова подкрепа от Запада, за да сломят екстремистите - миналата година Нигерия поиска 1 милиард долара.

Нигерия от дълго време носи бремето на корумпирано и неефективно правителство, абсолютно неспособно да превърне огромните залежи от петрол в благополучие за всичките си граждани.

В своята кампания за преизбиране на президентския пост (нигерийците ще гласуват за нов президент на 14 февруари), Джонатан се зарича да реши проблема с корупцията. "Трябва да гласувате за освобождението си, за развитието си, да изстреляме Нигерия напред и нагоре!", призова той - Не можем да гласуваме за връщането на Нигерия назад!"

"Боко Харам" обаче не бяха споменати нито веднъж в речта му.

Най-четените