Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата Twitter война за душата на Македония

Ботове, конспирации и ловки изчислителни тактики в голямата битка за македонския референдум и името на страната Снимка: Getty Images
Ботове, конспирации и ловки изчислителни тактики в голямата битка за македонския референдум и името на страната

Когато се говори за Балканите и за фалшивите новини, първото нещо, което идва на ум са фабриките за фалшиви новини, насочени към САЩ покрай изборите за президент там през 2016 г. В Северна Македония, Косово, Албания и Сърбия съществуват десетки и дори стотици сайтове, които създават скандално (и често напълно измислено или поне силно изопачено) съдържание, което да предизвика гневни реакции и/или страх и съответно да бъде монетаризирано в доходи на реклама от Google.

По тази тема вече се е писало много, но като цяло малко се казва за това как онлайн пропагандата влияе върху самия регион.

Перфектен пример за това обаче е съседна Северна Македония и референдума за промяна на името на страната. Макар той да постигна над 95% подкрепа сред гласувалите, избирателната активност в страната беше едва 37% - много по-малко, отколкото е нужно - 50%. Преди вота в страната е проведена масирана онлайн кампания под хаштага #boycott, която цели да призове патриотично и националистически настроените избиратели да не гласуват на референдума.

"Нямаше смисъл да казваме на света да гласува „не “на референдума, защото се страхувахме, че правителството ще изопачи резултатите", обяснява пред "Балканската мрежа за разследваща журналистика" (BIRN) Горан Костовски, 38-годишен служител в маркетингова компания от столицата Скопие, който в онлайн средите е известен с никнейма си "Чиз"

С почти 10 000 последователи в Twitter през 2018 г. Костовски провежда агресивна кампания в социалните медии, призоваваща македонците да бойкотират референдума за прилагане на договора с Македония за промяна на името, известен още, като Преспанското споразумение.

И макар в крайна сметка споразумението да е ратифицирано от парламента, кампанията постига своя успех - референдумът няма задължителна стойност.

Според експертите по пропаганда успехът на тази кампания за потискане на избирателната активност се дължи отчасти на един нов тип информационна война, все по-често наблюдавана в националистическите среди.

Известна като „изчислителна пропаганда“, тя бива  дефинирана от Оксфордският институт за интернет към Университета в Оксфорд, като „взаимодействие на алгоритми, автоматизация и политика“. Този метод включва разнообразни тактики и практики, включително използване на онлайн ботове, които са  програмирани да се държат като реални личности и да пускат туитове по ключови теми и опорни точки.

"Можете да кажете, че сме ботове, но това не е непременно истината", коментира Костовски, визирайки именно тези фалшиви акаунти в Twitter, програмирани да се държат като хора. Самият Костовски е сочен за майстор в този нов начин на водене на пропагандна война.

"Замъгляваме мисленето ви, за да не знаете откъде точно идва нашата кампания и да не знаете накъде да се обърнете първо."

Разследване на BIRN върху националистическите мрежи от двете страни на Преспанското споразумение надниква зад завесата на триковете, използвани за разпространение на политически послания и изкривяване на общественото мнение през интернет.

Подобно на фалшивите слухове, фалшивите новини целят да създадат усещането, че дадена тема създава сериозни дискусии онлайн, с което да се привлече вниманието на медии и активисти, които вече сами да й дадат гръб с отразяването си и коментарите си.

Според експертите по този начин една малка група от хора с лаптопи могат да упражняват влияние, което да изглежда, че е резултат от дейността много повече хора, които спорят по политически теми така, че на преден план да излезе дадена теза. Това, на свой ред, може да предизвика тревожни последици за демократичния дискурс.

Демиян Хаджи-Ангеловски, 28-годишен експерт по социални медии в Министерството на информацията на Северна Македония обяснява как функционират подобни кампании. В случая с референдума за смяната на името на Македония, 10 влиятелни акаунта в Twitter с доста последователи практически са се опитвали да доминират медийния дебат в хода на референдума.

Какъв е методът на работа на схемата - всеки ден, по три пъти на ден, различен потребител изпраща по един или два провокативни туита, които след това биват харесвани и ретуитнати от армия от автоматизирани акаунти, обяснява Хаджи-Ангеловски. Идеята е това да оформи "тренд" в Twitter, който да бъде отбелязан от големите агрегатори на новини, като Time.mk.

"Тяхната цел беше новините да отразят гледната точка и да цитират тези туитове, което би направило така, че информацията да изглежда по-достоверна. След това те [акаунтите - б.р.] препубликуват тези новини, като това оформя едно своеобразно "завъртане" на информация."

Според министъра на информацията на Северна Македония Дамян Манчевски, който по това време ръководи правителствената кампания "за" референдума, голяма част от "рециклираното" съдържание е съставено от фалшиви новини, чието единствено предназначение е да дискредитират споразумението с Гърция.

"Над 10% от статиите от този период по темата са чиста дезинформация. Ботовете в Twitter бяха основният източник на фалшиви новини", казва Манчевски в интервю за BIRN.

Пример за такава фалшива новина е една история, според която, ако правителството ратифицира сделката от Преспа и след това се присъедини към НАТО, всички живеещи в близост до най-голямата военна база в Македония ще бъдат тровени от нея  с обеднен уран, придобит с цел военни обучения.

Източникът на историята е проследен до Златко Ковач, 50-годишен американо-македонски гражданин, който работи като вашингтонски кореспондент за руската информационна агенция "Спутник", която сама взима доста дейна роля в "отразяването" на референдума в Македония.

Според Сашка Цветковска от македонската "Лаборатория за разследващи репортажи" (ЛРР), която участва в разследването по случая, Ковач "си сътрудничи с редица уебсайтове в Македония, които са част от механизма за бълване на пропаганда срещу Споразумението от Преспа".

"Историята започва да се разпространява от Ковач във Facebook. Новината веднага е публикувана в Twitter. Десетки ботове я възпроизвеждат, а след това няколко консервативни онлайн медии… я публикуват като редовен журналистически материал", обяснява тя.

В крайна сметка се налага министърът на отбраната Радмила Секеринска да отиде на място и да прекара седмица в обяснения, че подобно нещо няма как да се случи.

С наближаването на референдума пък се появяват в разни медии и други обезпокоителни истории - че може да бъдат приети в законите мерки срещу хората, които не са съгласни със споразумението от Преспа, че ще трябва да се отпечатат нови пари, което ще предизвика огромна инфлация, и че Гърция получава картбланш да прави, каквото си поиска.

Нито една от тези новини не се оказва истина.

По време на кампаният референдума Трансатлантическата комисия за изборен интегритет, създадена по инициатива на базираната в Дания фондация "Алианс за демокрациите", отчита скок в активността на ботовете, използвайки своите инструменти за мониторинг на социалните медии.

Това се отчита и от Дигиталната лаборатория за криминални изследвания (DFRLab) на базирания в САЩ Атлантически съвет, който следи дигиталната пропаганда. В свое изследване 2 седмици преди референдума от DFRLab отбелязват ръст от крайнодесни потребители в Twitter на подкрепата за бойкот на референдума.

За период от девет дни изследователите анализират всички туитове, използващи хаштаговете „#Бојкотирам “ и „#bojkotiram“ (#boycott) - общо около 23 800 туита. Те откриват, че над 80% от тези туитове, всъщност ретуитвания, като съотношението между ретуитванията и оригиналното съдържание е 4:1, което предполага разрастваща се автоматизация и пропаганда.

DFRLab идентифицира деветте най-активни акаунта в Twitter, които помагат за това кампанията да стане вирусна - и акаунтът "Чиз" на Костовски е сред тях.

Според Костовски кампанията има трима основни ръководители: той, блогър на име Игор Пиповски (чиито профил в Twitter „@m0rban“ носи името на популисткия унгарски премиер Виктор Орбан) и Зарко Христовски, македонски уеб разработчик, който живее в Норвегия и е направил уебсайта на кампанията.

По думите на Костовски всичко това е част от дигиталната война в Македония в момента - "От едната страна сме ние - националистите и патриоти, а от другата - интернационалисти, комунисти и бивши комунисти и социалдемократи".

В много отношения профилът му има доста общо с крайните националисти в САЩ и в Западна Европа - идентична символика се използва, публикуват се приблизително същите като вид и послание конспиративни теории. А дълго време профилната му снимка е любимата на неонацистите жаба Пепе. Той многократно заявява подкрепата си за американския президент Доналд Тръмп, както и вярата си в конспиративната теория "QAnon", според която дълбоката държава (кръгове от бизнесмени, политици, банкери и т.н.) иска да свали Тръмп от власт на всяка цена.

По думите му правителството на Зоран Заев е "незаконното и изменическо" и изпаднало в дългове към американския милиардер филантроп Джордж Сорос - позната фигура, която си е навлякла омразата на крайно десните групи.

И макар той самият да твърди, че изразява собственото си мнение и това на много македонци, въпросът за самоличността му в Twitter е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Използвайки приложение за сканиране, наречено "Twitterbots", инструмент, създаден с цел е да оценява вероятната активност на ботовете, BIRN анализира резултатите от Twitter на "Чиз" и установи, че средно достига почти 110 "действия" на ден. Според специалистите в областта всякакъв брой действия - туитове, ретуитвания, харесвания и други интеракции - които наброяват над 70 за ден, предполага, че има използване на ботове.

И макар Костовски да твърди, че е използвал автоматизация само в първите дни на кампанията #boycott, анализът на BIRN потвърждава, че неговата персона "Чиз" е нещо, което в бизнеса с "изчислителна пропаганда" е познато като "киборг бот" - полу-човек, полу-машина.

Тези хибриди съчетават алгоритмичната автоматизация с човешка намеса, за да се справят с анти-бот защитите на Twitter, тъй като автоматизацията е строго забранена в социалномедийната платформата.

Специалист по дигитална пропаганда в Атлантическия съвет Бен Нимо, описва използването на такива ботове като "игра на числа".

"Ако създадете достатъчо на брой фалшиви акаунти и ги автоматизирате, има шанс те да се появят в списъка на тенденциозни теми. Следователно социалните медии са мястото, където с помощта на петима души и подходяща тактика, можете да създадете впечатлението, че пет милиона души говорят за дадено нещо", казва той.

Според министъра на информацията Манчевски тази тактика, използвана за референдума за смяната на името на страната, центровете на тези онлайн атаки са свързани с опозицията на ВМРО, макар не оттам да идва основното им финансиране.

Всъщност най-острата опозиция спрямо Преспанското споразумение идва от македонци, живеещи в чужбина. Манчевски споменава като пример бизнесменът Бил Николов, живеещ в Торонто, който е президент на Македонското международно движение за правата на човека в Канада.

"Най-големите екстремисти в диаспората, като него, са имигранти от второ поколение, които са идвали в страната само няколко пъти на ваканция", казва Манчевски.

Костовски потвърждава, че Николов е помогнал за финансирането на кампанията срещу референдума.

"Много богати хора с връзки от диаспората видяха какво правим в социалните медии и разшириха влиянието ни. Бил Николов беше един от тях", казва той пред BIRN.

Костовски също така казва, че движението #boycott е получило няколко хиляди евро от Тодор Петров, лидер на Световния македонски конгрес, неправителствена организация, базирана в Скопие, която се гордее с членове на диаспората от САЩ, Канада, Австралия, Италия и Германия. Той допълва още, че други политици "се опитаха да яхнат вълната, която създадохме. И всички поискаха - и получиха - много пари от македонската диаспора".

Но не само от македонска страна използва изчислителната пропагандата, за да предизвика недоволство от Преспанското споразумение. Тук се включват също така и групи гръцки националисти.

И тук отново активисти от диаспората играят роля в превръщането на онлайн пропагандата в протести по улиците. Антимакедонските демонстрации в Атина и Солун бяха най-големите протести от времето на пика на финансовата криза в Гърция.

"Това е географска ширина, в която през 20-ти век големи на брои групи хора са принудени да мигрират по икономически и политически причини, първо в САЩ, Канада, а след това в Австралия. Именно тези хора, особено второ и трето поколение, участват в бурна битка онлайн, разменяйки си обиди в Twitter със стотици тролове и ботове", обяснява  Тасос Костопулос, историк и разследващ журналист в ежедневника “Efimerida ton Sintakton” в Атина.

По същия начин в тази кампания са използвани много ботове и киборг ботове, които да подхранват темата за споразумението с обществено внимание и гняв.

За Никос Смирнайос, професор по политическа икономика и социология на медиите и интернет в Университета в Тулуза, да се търси вината само в технологиите обаче не би било правилно, тъй като това отразява само едната страна на случващото се.

"Не технологията оформя тази дълбока поляризация в двете държави, а самите общества, които десетилетия наред създават условия за тази изчислителна националистическа пропаганда да поникне и избуи", казва той. И не е далеч от истината...

Най-четените