Гърция ще окрили радикалните партии в ЕС

Гръцкото твърдо „не" шамароса самоуверените европейски бюрократи, които до последния момент вярваха, че Ципрас ще капитулира. Сега той е супергерой, разбива лошите и всемогъщи кредитори под разплакания поглед на строгата господарка Меркел. Шегата настрана, от неделя насам Европа има още един сериозен проблем - не с парите, а с идеите.

От крайната левица до крайната десница, партии от всички ширини и ниши на Стария континент получават златна възможност за изява по примера на обезумялата Гърция, а именно -

партизанско противопоставяне срещу „диктата на ЕС" и германската строга визия за Европа.

За да поздравят герила-премиера и подалия оставка Хекаръл - Янис Варуфакис към Атина са се запътили политици, доскоро определяни като извънсистемни и рискови - от испанската посестрима на СИРИЗА - „Подемос", френската левица, до ирландската лява партия Шин Фейн - формации, които заплашват да вдигнат нова вълна на левия популизъм в Европа.

Ръце потриват и десните - националистите на Марин льо Пен във Франция, британските евроскептици, холандските националисти, движението на италианския популист и бивш комик Бепе Грило, че дори и новоизлюпените по-големи консерватори от ХДС - „Алтернатива за Германия".

Всички те ще се опитат да убедят все повече избиратели в поне една от хипотезите, валидирани с „божествения" гръцки вот: ЕС значи бедност, дълговете може да не се връщат - навреме или изобщо, спасителните програми са робство и могат да се коригират по всяко време и усмотрение, новите правителства не носят отговорност за грешките на старите, европейските закони са тоталитаризъм, Брюксел е като Москва по времето на СССР, с рекламното лице на Ангела Меркел и няма бъдеще в този вид.

Започва игра на утопии и в други държави

От една страна гръцкият референдум окрили безсмислицата, че може да трупаш дългове и след това те да бъдат опростени или предоговорени, защото хората са по-важни от институциите и подписите, както и че еврозоната е междинна спирка, където може да спираш, когато ти харесва.

Това е особено валидно в други, основно южни и също така закъсали държави - в Италия, където държавният дълг е 130% от БВП, в Испания - 97% от БВП със силно ляво движение, във Франция, която в последните дни омекна спрямо Атина, нивото на дълга се доближава до 100% от БВП.

От друга страна гръцкият референдум е силен коз за националистически и евроскептични партии, които казват: „Ето, Европа не успя да се справи. ЕС трябва да умре". Неслучайно и макар без директно да подкрепят СИРИЗА, повехналият Найджъл Фараж възпя „смъртта на Европа", а Марин льо Пен нарече референдума в Гърция „красив и велик урок по демокрация".

Да не забравяме, че в Рим бившият комик и настоящ политически лидер - популист Бепе Грило от месеци настоява за аналогично допитване - да остане или не страната в еврозоната, макар Италия да е третата по големина икономика там. Сега призив към италианците да се поучат от гърците - и да окупират банкоматите, отправя и дясната Северна Лига, бивш коалиционен партньор на Силвио Берлускони.

Всички партии, изградили политическата си линия върху атаки срещу ЕС, могат да се чувстват едно стъпало по-силни и значими. И без това евроскептиците от миналата година се радват на най-силното си представителство в ЕП, а в неделя левите утопии получиха гръцки печат за годност в политическата надпревара.

Очертава се опасна тенденция, насочена срещу основите на европейския проект

Тези партии, преследващи собствена изгода и рейтинг, са готови да нападнат изстрадания с десетилетия процес на европейска интеграция, въпреки че доскоро собствените им държави печелеха от това.

Освен подобни спасителни заеми срещу икономии, държави като Испания, Италия, Португалия и Ирландия имат още нещо общо с Гърция - поне по една СИРИЗА, която хлопа на вратата и чака сгодния момент, за да влезе във властта.

Испания - разместване на пластовете

Испанските леви радикали „Подемос" са най-облагодетелствани от победата на Ципрас, когото приемат като идеологически образец и организират митинги в негова подкрепа още преди да стане премиер на Гърция.

Движението, основано от университетския преподавател Пабло Иглесиас, дебютира преди година и половина на политическата сцена и вече разчупи двуполюсния партиен модел в Испания - на социалистическа партия и на десницата, които до голяма степен избирателите свързват именно с аналогичните спасителни програми за заеми срещу реформи.

Първата жена-кмет на Барселона Ада Колау и 71-годишната юристка Мануела Кармена, която стана кмет на Мадрид, бяха избрани с подкрепата на „Подемос" на местния вот през май. Тогава десницата - Народната партия на премиера Мариано Рахой, понесе невиждана загуба, като на места регистрира отлив на избиратели от 40 на сто.

В момента подкрепата за „Подемос" се движи около 30 на сто, което я прави първа политическа сила, макар и извън парламента. Гръцкият референдум налива още масло в двигателя на радикалната левица, която според мнозина ще спечели следващите парламентарни избори на 20 декември. Според Иглесиас именно подкрепата на „Подемос" за СИРИЗА е довела до още по-твърди действия на тройката спрямо Гърция.

„Подемос" със сигурност се явява ракета-носител и за възхода на още две партии, представящи се като гласът на гражданите и на „възмутените" от безчувствените кредитори и богаташи - „Обединена левица" и десноцентристка „Сиудаданос", приемана като огледало на „Подемос".

Именно „Подемос" и „Сиудаданос" се очертават като партиите, които ще ликвидират доминацията на традиционните партии - десницата и социалистите - процес, който в Гърция видяхме със загубите на Нова демокрация и ПАСОК.

Италия - всички за един

В Италия зад Ципрас застават националистите от Северната Лига - бивши коалиционни партньори в дясното правителство на Силвио Берлускони, популистът Бепе Грило, а също така и опозиционната партия „Левица, екология, свобода". Лидерът й Ники Вендола обеща „солидарност с гръцкия народ срещу касапските икономии, налагани от Брюксел с благословията на Берлин".

„Левица, екология, свобода" участва в различни коалиции със скромен успех, а последната, благословена лично от Ципрас за изборите за Европейски парламент през м.г., прати трима представители в Брюксел.

Движение „5 звезди" на Бепе Грило е втора политическа сила в Италия, а набиращата скорост Северната Лига лансира идеята да работи за референдум като гръцкия.

„Не", подкрепяйки СИРИЗА, каза и Ренато Брунета от партията на Берлускони - Форца Италия, с уговорката, че като цяло не подкрепя измамната „политическа визия и икономическите политики" на лявото правителство в Атина. Но все пак: "Писна ни от тази Европа на евробюрократите, писна ни от германска Европа".

Ирландия - вечните бунтовници

В Северна Ирландия приятелите на Ципрас представляват странна смесица от националистически и леви идеи - от независимост на ирландския народ до легализиране на еднополовите бракове. Шин Фейн първоначално бяха твърдо против ЕС, но в последните две години омекотиха позицията си. Те настояват на евентуалния референдум през 2017-та година за бъдещето на Великобритания в ЕС, Северна Ирландия да проведе отделен референдум.

Лидерът Джери Адамс има повече от интересна биография - бивш бунтовник за независимостта на Ирландия, след това републикански политик, а сега лицето на партия, изповядваща ляв национализъм - и втора политическа сила в Северна Ирландия. Активна е също в Ирландия, като настоява за обединение и независимост от британската Корона.

Адамс поздрави Ципрас за смелия ход с референдума, а гърците - за историческото „Не": „Големият въпрос, пред който днес се изправят всички европейски граждани, е дали имат правото да упражняват демократичен контрол върху решенията, които засягат пряко живота им".

Този цитат най-добре формулира основния аргумент, с които и крайно леви, и крайно десни, и всякакви популистки партии ще атакуват обърканите бюрократи в Брюксел. Какво означава някакъв си договор, ако гражданите не го искат?

Системна грешка или не

Гърция създаде прецедент с двойно предназначение - може да е удобно прикритие за кандидати за слава и спасителен ореол в политика, може и да е инструмент за реформа в критикувания от всички страни ЕС.

Ясно е, че блокът е в политическа криза - понеже еврозоната и финансовата интеграция са политически проект, и буксува в неудобна позиция заради разделения и вътрешни противоречия, заради активната роля на едни и догонващата позиция на други държави.

Пред съюза предстоят съдбовни решения, които изглеждат трудни за прогнозиране - и то далеч не само свързани с Гърция, но няма да сгрешим, ако предположим, че събратя на Ципрас - новата „Oxi" команда в европейската политика, ще имат активна роля.