Три години след първия ултра ляв прилив в Европа, вълната достигна бреговете на Великобритания под формата на политическо цунами. Абсолютно неочакваната победа на Джеръми Корбин в надпреварата за лидер на британските Лейбъристи с почти 60% от всички гласове е на път да преобърне представата за политика на Острова.
След три години, вълната, тръгнала от Сириза в Гърция и Подемос в Испания, докара човек, пред когото Алексис Ципрас прилича на неуверен левичар.
12 без 3
Само до преди 3 месеца новият лидер на Лейбърстите Джеръми Корбин изглеждаше не просто като човек с минимални шансове, а като някой, който влиза в състезанието само и единствено заради участието. Денят е 15 юни, 2015 г., 11.30 ч, лондонско време. Лидерът на Лейбъристите Ед Милибанд е подал оставка преди по-малко от 40 дни. Вече има 4-ма кандидати за неговия пост.
Джеръми Корбин разполага с по-малко от 30 мин., за да намери цели 5 депутати от лейбъристите, които да подкрепят кандидатурата му за лидер. До този момент той има 30, повечето от които признават, че едва ли ще гласуват за него. 3 минути преди крайния срок, в 11.57, днешният лидер на лейбъристите успява да подаде заявление с минималния брой от подкрепящи.
Един от традиционните бекбенчъри, известен с бунтовническия си характер и принципите си, влиза в състезанието за лидер на лейбъристите с едно-единствено обещание - да върне партията на мястото, където трябва да бъде.
Човекът с бежова, обикновено неогладена риза и прашни обувки, който от години обикаля Лондон с колело, започва 100 дневна кампания из цяла Англия. 99 срещи с актива на Лейбъристите, които променят политиката на страната.
Гласуваш за Обама, получаваш Ципрас
Ако Гърция има Ципрас, а Америка - Обама, Великобритания има Корбин. Като истински аутсайдер, Корбин беше в най-добрия случай забравен от основните медии. В лошия - иронизиран и силно подценяван.
Отношенията с медиите му са трудни и заради лошата организация в щаба му, а и поради острия му език при по-директни въпроси от журналисти. Единственият му шанс се оказа интернет и макар че е смятан за динозавър от миналия век, Корбин го използва и спечели именно там.
Всеки скандал в конвенционалните медии, се превръщаше в хаштаг и нови избиратели в Туитър и Фейсбук. Перифразата на слогана от първата кампания на Обама "Jez We Can" стана негова марка в социалните мрежи. Подобно на Барак Обама неговият щаб се съсредоточи в събирането на оналйн доброволци.
За по-малко от 100 дни той събра повече от 50 000 последователи, което до този момент не се е случвало в британската политика.
Изненадващо, Джеръми Корбин не беше разпознат само от старото поколение, но и от новото. Повечето му послания намериха почва точно в хора, които политиката бързо е отблъснала. "Видях млади хора, които бяха отписани за политиката като аполитично поколение, а всъщност самата политика ги беше отписала", каза Корбин.
Подобно на Ципрас в Гърция, той печели това поколение с директния си подход и кардиналните си, крайно леви идеи за промяна на курса. Точно както в Гърция и Испания, основна тема в кампанията му беше критиката към политиката на икономии, наложена в цяла Европа. "Това е политически план, който води до по-голяма бедност и неравенство, това не е нещо естествено", каза той. Макар и с доста години по-възрастен, Корбин всъщност се оказа политически последовател на Алексис Ципрас в теорията за икономиката и държавата.
Това което предлага, е добре познато от СИРИЗА и Подемос.
Корбин иска да се сложи край на икономиите, да национализира железници и енергийни компании, да премахне на училищни и университетски такси. Към това предлага и печатане на повече пари от централната банка, много държавни разходи, покрити с по-високи данъци за богатите. Все неща, с които показва, че популистки е сложил пръст върху пулса на обществените желания.
Въпреки че Великобритания е една от държавите с най-добър икономически ръст в Европа за последните години, това трудно се усеща в благосъстоянието на хората. Затова новият-стар премиер Дайвид Камерън посвети цялата си предизборна кампания да обясни че страната е стабилна икономически и нейният възход ще се почувства съвсем скоро. Много хора, обаче явно не могат да чакат и гласуват за Джеръми Корбин.
Лоши приятели
В кампанията рядко ставаше въпрос за външна политика, но това, което притеснява много хора от събота насам, е историята на Корбин. През 2009 в реч пред палестинска група в парламента той обяснява, че е поканил на среща "приятелите от Хамас и Хизбула". Излязоха и няколко срещи на Корбин от 80-те с хора от ИРА.
Това, заедно с няколко коментара по повод Русия и Украйна, показва, че Корбин може да бъде пагубен за световния ред. Според него действията на Русия в Украйна и Крим са легитимен отговор на разширяването на НАТО. Очевидно е, че във външната политика Корбин не може да избяга от болестта на новата лява вълна - да е твърде близо до Кремъл. Той нееднократно е критикувал НАТО и новата му роля след края на Студената война. Дори е предлагал разпускането на Алианса като отговор на разпадането на Варшавския договор.
Проблемът с ЕС е дори по-голям, тъй като досега Лейбъристите бяха една от най-проевропейските партии във Великобритания. На фона предстоящия референдум за европейското бъдеще на страната, позициите на Корбин в миналото са смущаващи.
Той е един от гласувалите против основополагащия договор за ЕС от Маастрихт през 1993 и редовно критикува Съюза. И въпреки че днес Корбин е доста по-мек и поне засега смята, че страната не трябва да го напуска, той продължава да е двусмислен.
Съвсем скоро заяви, че европейските чиновници са разрушили икономиката на Гърция и са виновни за кризата там.
Демокрация от 3 паунда
Вече започнаха и критиките към новата система за избор на лидер на Лейбъристите. За първи път т. нар. електорален колеж, непряка система подобна на избора на американския президент, беше заменена с пряк избор.
За да се демократизира изборът, бяха дадени права и на т. Нар. Регистрирани симпатизанти на партията. Това не са членове, а хора, които плащат 3 паунда и се подписват под лейбъристките принципи. Това накара хора от Консервативната партия да призоват свои избиратели да се регистрират и да участват в изборите на противника, за да гласуват за Корбин. Така избирателното тяло на лейбъристите се увеличи до над 420 000 души, а съмненията, че демокрацията за 3 паунда може да доведе правилен избор - големи.
Г-н Неизбираем
Специфичната британска система превръща лидера на партията в директен кандидат за премиер. И в този смисъл с избора на Джеръми Корбин, лейбъристите избраха човека, с когото биха атакували Даунинг стрийт 10 през 2020 или по-рано. Много хора от партията смятат, че най-големият проблем на този избор е, че новият лидер не може да ги поведе към победа.
От една страна, самият Корбин е по-скоро политически аутсайдер, а от друга залага посока на идеологията, която в последно време се оказва губеща. Крайнолевите послания на новия лидер са заявка, че Лейбъристите ще отидат в почти екстремистка политическа посока.
Партията вече мина вляво по време на Ед Милибанд и това се оказа убийствено на последните избори. Тези съмнения към новия лидер започнаха да се материализират от първия ден с оставките на много от водещите лица на партията, които до сега бяха в кабинетът в сянка.
