Те разкриха тайните на Ватикана, но съдът ги оправда

Джанлуиджи Нуци и Емилияно Фитипалди са едни от водещите италиански журналисти. Те са световноизвестни благодарение на последните си две книги: "Търговците в храма" и "Алчност", в които разкриват случаи на корупция и финансови злоупотреби в рамките на папската държава.

Малко преди излизането на книгите обаче започна съдебен процес срещу авторите, заподозрени в кражба на поверителни официални документи. В действителност и двете заглавия се базират на конфиденциални документи, които открехват завесата в света на ватиканските финанси.

Нуци и Фитипалди са обвинени, че са оказали натиск върху ватикански служители, за да получат тайните книжа.

Арестувани са двама ватикански служители: висшият прелат Лусио Валехо Балда, секретар на специалната комисия за икономически реформи, свикана от Папа Франциск и италианския ПР-специалист Франческа Чаукуи, член на същата комисия.

Заедно със секретаря на монсеньор Валехо Балда, Никола Майо, тримата са обвинени в „разпространение на информация и документи, с което накърняват интересите на Ватикана".

Малко предистория

Това не е първото разследване на Нуци и Фитипалди във Ватикана.

Нуци е автор на още две книги: "Ватикана ООД", разкриваща злоупотреби във ватиканската банка и "Негово Светейшество", написана на базата на стотици поверителни документи, предоставени му от личния адютант на предишния Папа Бенедикт XVI.

След излизането на книгата "Негово Светейшество", започна първияt процес Vatileaks.

Оказалият се неволен свидетел на борба за власт и задкулисни машинации, папски адютант Паоло Габриеле решава, че ако част от документите, които вижда ежедневно на бюрото на Папата бъдат публикувани, нещата ще се променят.

Така той открива журналиста Нуци и в продължение на месеци изнася ксерокопия на поверителните документи извън Ватикана.

Друг е въпросът, че част от книжата засягат личния живот на много хора, известни личности и служители на Ватикана, обърнали се за помощ към Папата, чиито съкровени излияния излязоха на бял свят, без никой да ги е питал дали са съгласни с това.

Успехът на книгата по целия свят донесе на Нуци много пари.

Самият той смята, че спомага за очистването на Църквата и част от средствата са предназначени за благотворителна дейност.

На 6.10.2012 г. адютантът Паоло Габриеле беше осъден на година и шест месеца затвор, но след шейсет дни зад решетките Папа Бенедикт XVI го помилва.

Впоследствие, през 2013 г. беше приет закон, който обявява изтичането на поверителна информация от Ватикана за престъпление. На базата на тази разпоредба се проведе втория процес Vatileaks, започнал през ноември 2015 г. и завършил миналата седмица.

Разкритията

Откакто се възкачи на престола на Свети Петър, Папа Франциск положи много усилия Католическата църква да бъде наистина църква за бедните. Всички виждат неговия стремеж да помогне на страдащите, болните, бездомните и бежанците.

Не всички сътрудници на Папата обаче споделят желанието за скромност. Години наред градили своя комфорт, редица прелати не желаят да го нарушават.

В един момент обаче се оказа, че Ватикана вече няма пари.

Даренията на вярващите намаляват, кризата рефлектира и върху Църквата, която реално не произвежда, а има само разходи за заплати, поддръжка на храмовете, реставрация и т.н.

Затова Папа Франциск създаде Комисия за финансов контрол, съставена от международни експерти, които да направят мониторинг на финансовото състояние на папската държава и да предложат начини за излизане от кризата.

На базата на документите от архива на тази комисия е написана книгата на Нуци „Търговците в храма". Той разглежда различни случаи на злоупотреба и корупция.

Ватикана притежава огромен брой недвижими имоти, предимно в Рим, но също така в Париж и Лондон. По-голямата част се дават за служебни жилища на ватиканските служители, други се отдават под наем.

Проблемът е, че от счетоводните документи става ясно, че редица кардинали живеят в жилища над 200 квадрата на пъпа на Рим, без да дават и стотинка за това.

Освен това получават и пари, за да ремонтират огромните си апартаменти.

Предизвиква смущение и конфиденциална информация, в която фигурират отдадените под наем имоти. Големи магазини, складове или помещения, ползвани за офиси на банки, се дават за смешни пари като 500 евро на месец.

Разкрити са нередности и при възлагането на обществени поръчки за ремонти на колоните на площад "Свети Петър".

Наетата фирма работи на силно завишени цени и завършва обекта с месеци закъснение, без да бъде глобена за това.

В другата книга, разкриваща ватикански тайни, "Алчност" на Емилияно Фитипалди, разследващ журналист от списание Espresso, се разказва за ремонта на жилището на бившия ватикански секретар кардинал Тарчизио Бертоне, платен с пари от фондация за болни деца.

Кардинал Бертоне заяви, че не е знаел за парите от фондацията, платени директно на фирмата, извършила ремонта и че част от средствата е дал от джоба си.

Свободата на словото

За първи път по време на Vatileaks 2 на съд в папската държава бяха изправени журналисти. Те рискуваха до осем години затвор по новия закон, ако бяха признати за виновни.

„Вероятно съм наивен, но си мислех, че те ще разследват осветените злоупотреби и престъпления, а не човекът, който е разкрил нередностите" - казва в началото на процеса Фитипалди.

Според колегата му Нуци „докато свят светува, ще има журналисти, които ще съобщават неприятни за някого новини".

В защита на журналистите се обявиха множество журналистически съюзи и асоциации. Имаше и протест пред стените на Ватикана.

Разследваше се и хипотезата, според която петимата обвиняеми са били в организирана престъпна група, но за това не бяха намерени доказателства.

Твърдеше се също, че двамата журналисти са действали в комбина. Оказа се обаче, че те са се запознали малко преди началото на съдебния процес.

Впоследствие ватиканските съдии заявиха, че не става въпрос за свобода на словото, а за начина, по който са придобити документите и за вредите, нанесени чрез публикуването им.

Но и в този случай от свидетелските показания /заседанията бяха при открити врата и на тях присъстваха журналисти/, стана ясно, че монсеньор Валехо Балда е дал документите по собствено желание.

Фитипалди твърди, че много малка част от книгата му е написана благодарение на прелата. Нуци обаче е имал парола за служебната електронна поща на Балда. Той разполага и с аудиозапис на ключово заседание, посветено на Ватиканските финанси, на което говори и Папата.

Но записът му е предоставен от друг източник, който така и не стана ясен. "Ако разполагам с уличаващи документи, разбира се, че ще ги публикувам. Това е мое задължение като журналист. В гардероба ли да ги държа?" - запита Нуци.

Голяма медийна сензация

Естествено, цялата работа се превърна в медийна сензация. Със сигурност процесът направи страхотна реклама на двете книги, които не предизвикаха особен интерес преди това, особено извън Италия.

Ясно беше също, че журналистите няма да прекарат и ден зад решетките, защото не са нито ватикански граждани, нито служители и Папската държава няма права върху тях.

Решението на съда

Затова съдът оправда двамата журналисти, тъй като те не са под неговата компетенция. Монсеньор Валехо Балда, който продължава да е задържан с лек режим, получи осемнайсет месеца. ПР-специалистката Франческа Чаукуи бе осъдена на десет месеца затвор.

По време на процеса тя беше бременна и преди месец роди сина си. Дамата се заканваше, че ще лежи зад решетките с бебето. Това обаче най-вероятно няма да й се наложи. Магистратите отложиха излежаването на присъдата с пет години. Очаква се също Папата да помилва двамата провинили се.

Справедлива присъда

„Въпреки слуховете съдебното решение по случая Vatileaks показа, че Ватикана е правова държава, а съдиите прецениха фактите и не бяха предубедени. Даже се показаха доста милостиви." - пише известният ватиканист на La Stampa Андреа Торниели.

Имаше ли смисъл процесът?

На този въпрос говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди отговаря така: „Да, имаше смисъл, защото според нашите закони изнасянето на информация се наказва. Това създава отрицателни нагласи и пречи на вътрешните процеси, както и на формирането на общественото мнение, което има право на обективна и коректно поднесена информация.

И в журналистиката трябва да има граници, особено когато освен публичния интерес, трябва да се защитават и други ценности."

Според американския журналист Джон Алън обаче:

"Ватикана има много по-сериозни проблеми за решаване, но просто искаше да отвърне на нанесения удар. Остават толкова случаи на насилени от прелати деца, които не са получили правосъдие. Няма и осъдени за финансови престъпления".

Истината е, че Църквата, както и други институции се състои от хора, с техните ограничения и недостатъци. А някои попадат случайно, в търсене на собственото си благо.

Просто Папа Франциск, който се опитва да въведе реформи и прозрачност, заслужаваше по-добри и по-честни сътрудници, а не герои от шпионски романи, използвали купчина документи, за да удовлетворят личните си амбиции.