"Най-голямата заплаха за човечеството"

Промяната в климата е "най-голямата заплаха за човечеството от хиляди години" и ако не се предприемат някакви мерки, "разпадът на нашите цивилизации и изчезването на голяма част от природния свят е на хоризонта".

С тези думи популярният британски естественик сър Дейвид Атънбъро се обърна към публиката при откриването на 24-тата конференция на страните от ООН по въпросите за промяната в климата (COP24). Тя се провежда в миньорския град Катовице в Полша и ще продължи две седмици.

Думите на Атънборо имаха своя отзвук и в изказването на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който посочи, че промяната в климата за много държави вече е "въпрос на живот и смърт". Той изрази и надежда, че конференцията в Полша ще насочи света в правилната посока.

Може да се окаже обаче, че това е твърде трудна за постигане цел.

Три години, след като световни лидери празнуваха в Париж подписването на споразумение за борба с катастрофалното глобално затопляне, техните усилия сякаш не са довели до нищо, а заплахата от необратими промени в климата е по-голяма от всякога.

Ето защо толкова погледи са обърнати към Катовице. В полския град се събират представители на 197 държави. През следващите две седмици там ще се търси начин как да бъде приведено в действие Парижкото споразумение, т.е. да се изясни как държавите ще наблюдават и отчитат отделените вредни емисии и как ще засилят своите усилия – екологични и финансови – срещу промените в климата напред във времето.

Основната задача е създаването на "книга с правила" - система за наблюдение, оценка и сравнение на това какво правят държавите.

Ако такива правила не бъдат посочени, Парижкото споразумение ще е без особено значение. Или както президентът на COP24 и зам.-министър на енергетиката на Полша Михал Куртека обобщава: "Без Катовице няма Париж".

След парижкия оптимизъм дойде суровата реалност

Голямото постижение в Париж е това 197 правителства по света да се обединят около една обща цел - глобалното затопляне да остане под 2 градуса по Целзий (в идеалния случай едва 1,5 градуса) до края на този век.

От началото на Индустриалната революция досега светът се е затоплил с около 1 градус заради масовото горене на изкопаеми горива.

В Париж през 2015 г. обаче не са поставени конкретни цели за отделните държави. Вместо това преговарящите във френската столица се съгласяват намаляването на вредните емисии да бъде доброволно и незадължително.

А някои по-малки държави вече са в сериозен риск заради глобалнто затопляне – като Маршаловите острови, които са застрашени от изчезване, ако морското равнище продължи да се покачва. Но положените от тях усилия не значат нищо, ако не бъдат придружени със сходен подход от страна на големите замърсители като САЩ, Европейския съюз и Китай.

Даването на обещания в Париж е лесната част. Това държавите да подкрепят тези обещания с болезнени стъпки – като затварянето на ТЕЦ-ове, промени в автомобилните си индустрии и насочването на милиарди към по-бедните страни – се оказва много по-трудно.

Американският президент Доналд Тръмп вече даде ясно да се разбере, че няма намерение да се съобрази с поетите от Барак Обама ангажименти в Париж. Китай също се опитва да засили производството си в областта на електромобилите и да разшири използването на източници си на възобновяема енергия, но през тази година отново е увеличил употребата на изкопаеми горива.

А Индия и други развиващи се икономики дори сега продълцават да строят нови ТЕЦ-ове. Ето в такава сложна среда трябва да се търсят компромиси и отстъпки.

Факторите, които ще повлияят на преговорите

На хартия изготвянето на правила за мониторинг и контрол над направеното от страните в борбата с климатичните промени звучи лесно. На практика изобщо не е просто. Има поне пета фактор, които могат да повлияят сериозно на преговорите в Катовице:

1. Спешност

Конференцията в Полша е по-особена заради скорошен научен доклад на ООН, в който страните са призовани да намалят парниковите си емисии, ако не искат да са застрашени от по-висок риск от наводнения, топене на полярните шапки, повишение на морското равнище, изчезване на животински видове и суша.

Целта глобалното затопляне да остане на границата до 1,5 градуса по Целзий над пред-индустриалните нива изисква "бързи и широкообхватни промени" в енергийния сектор, индустрията и инфраструктурата, посочват учените в доклада си.

Светът ще трябва да достигне нулеви емисии на въглероден диоксид до 2050-а, което означава, че отделеното количество трябва да се изравни с абсорбираното.

В момента се върви точно в обратната посока – през 2017-а емисиите отново са скочили, а ако държавите запазят сегашните си ангажименти по този въпрос, планетата евентуално ще се затопли с 3,2 градуса, което ще има катастрофални последици.

Съкращенията в парниковите емисии трябва да бъдат утроени, за да се запази повишението на температурата под 2 градуса. За по-амбициозната цел от 1,5 градуса, съкращенията трябва да са петорни.

2. Разцепление в Европа

В края на ноември Европейската комисия предложи в Европейския съюз да се постигне "климатичен неутралитет до 2050 г.", т.е. изразняване на количествата отделяни и абсорбирани парникови газове.

Предложението на ЕК ще бъде обсъждано през втората седмица на преговорите в Полша заедно с направеното от Парижкото споразумение досега и другите мерки занапред.

Дори страните в съюза обаче са разделени. Има един по-амбициозен лагер, в който влизат Франция, Холандия, Швеция, Финландия, Дания, Люксембург, Португалия, Словения, Италия и Испания. Те подкрепят дългосрочната визия на ЕК, но останалата част от блока не е така ентусиазирана да се съгласи с толкова сериозни цели.

По време на COP24 в Полша българският президент Румен Радев вече посочи, че преразглеждане или увеличение на амбициите за намаляване на парниковите амбиции "не отговаря на националните интереси" на България.

Българският държавен глава изтъкна социалният аспект и "запазването на хиляди работни места". Същевременно по думите му страната е твърдо решена да подпрепи приемането на правила за прилагане на Парижкото споразумение на климата.

3. Икономически отпор

Правителствата в Европейския съюз като цяло имат проблем да убедят избирателите си в нуждата от мерки. Френският президент Еманюел Макрон вече се сблъска със сериозен отпор на предложението за увеличение на цената на горивата под формата на протести.

Автомобилната индустрия в Испания от своя страна се възпротиви на идеята на правителството да забрани продажбата на автомобили на бензин и дизел след 2040 г. От бранша искат отдалечаването от фосилни горива да стане "по-честен начин с възможност за печалба, от социална и икономическа гледна точка".

Дори Германия постепенно премина в лагера на тези, които са "за" по-бавни промени заради отпор на мощната автомобилна индустрия в страната.

Самата Полша, където се провежда срещата, също не заема твърда позиция по въпроса за климата от страх, че това ще се отрази на икономиката й. Централите на изкопаеми горива и мините за въглища дават работа на 112 500 души в ЕС или общо 49 процента от всички заети във въглищната индустрия в съюза. Именно заради това Варшава поставя акцента върху "справедлив преход" от изкопаемите горива към екологичната енергия, за да не пострадат работни места или икономиката.

4. Богати срещу бедни

Преговорите в основата на срещата в Катовице – относно осъществяването на мониторинг, изготвяне на доклади и сравнение в усилията на страните срещу глобалното затопляне – отново припомнят за стари разцепления между богатите и по-бедните държави.

Развиващите се страни се тревожат, че има такива, които не само не повишават, но дори намаляват усилията си. Заради това ЕС и други богати държави от дълго време настояват за система за прозрачност и търсене на отговорност.

Другата голяма битка ще е на полето на финансите. Развиващите се страни искат предварителна информация за това каква финансова подкрепа ще получат от по-богатите такива, за да се борят с промените в климата. В същото време се опитват да отклонят искането за стриктни правила за отчетност на похарчените пари.

В тези страни, като Бразилия, например, съществуват опасенията, че богатите държави ще се отметнат от поетите ангажименти, което няма как да не се отрази зле на идеята за сътрудничество. Развиващите се страни не искат да позволят на традиционно по-богатите такива да не поемат отговорност, още повече с оглед на това, че причинените от човек промени в климата през последния век в голяма степен са тяхно дело.

5. Липсата на лидерство

Тоав не е първият път, в който международната общност изпитва затруднения в това да запълни празнината между това, което трябва да се направи, и политическата воля за направата му.

От години група богати страни, водени от САЩ, отказват да се присъединят към глобалните усилия за борба с промените в климата. Пробивът в тази насока, който позволи да се стигне до Парижкото споразумение, беше сделка между американския президент Барак Обама и китайския лидер Си Дзинпин двете страни да съкратят парниковите си емисии.

Тази година обаче САЩ отново са аутсайдер, след като наследникът на Обама – Доналд Тръмп, обяви намеренията си да изтегли страната от Парижкото споразумение. Това ще може да се случи най-рано през ноември 2019 г.

В Европейския съюз също няма изявен лидер по въпроса за климатичните проблеми, а, както стана ясно, съществува и разделение в позициите както между държавите в съюза, така и в самите тях, което от своя страна подкопава дипломатическата тежест на позициите на ЕС.

Така най-очевидния избор за заместник на естествения лидер Вашингтон е Китай, но страната не се чувства на място в такава позиция, особено след оттеглянето на САЩ. Също така няма нито дипломатическия капацитет, нито доверието на международната общност, за да се нагърби с такава задача.

В крайна сметка ситуацията е такава, че естественият лидер САЩ смени позицията си, Европа е твърде фрагментирана, а Китай не е готов. И така от липсата на лидерство може да се стигне до липса на воля за промени. Последствията вече са ясни.