Дипломатическият скандал между Сърбия и Македония може да бъде определен като "буря в чаша вода" и все пак да бъде много по-сериозен от това.
Ако дипломацията по определение е "управлението на отношенията между отделните държави" в добри и лоши времена, Сърбия и Македония наскоро доказаха, че са далеч от овладяването на този древен занаят. Странната дипломатическа драма между двете балкански държави продължи едва три дена.
Изтеглянето на сръбските дипломати от Скопие, размяната на нападки, обвиненията от сръбска страна, че Македония си е позволила агресивни действия спрямо служителите й, и последвалото общо изявление на сръбския президент Александър Вучич и македонския премиер Зоран Заев, в което се акцентираше върху "разбирателство" и бъдещата работа по добросъседските отношения, действително протече по-скоро като махленско скарване, отколкото като истински дипломатически скандал.
В крайна сметка се стигна до споразумение от пет точки, в което се предвижда "Сърбия и Македония да решават евентуални разногласия във взаимоотношенията си изключително чрез диалог".
Отношенията между Македония и Сърбия бяха близо до това да заприличат на онази приказка за змията и костенурката, които се удавили посредата на реката. Въпреки това те спряха бързо, преди да е станало твърде късно и скандалът между двете държави да е навредил твърде много на имиджа им.
Това, което беше особено характерно за цялото шоу това, е, че нямаше официално споменаване на причините за дипломатическата драма. Разбира се, имаше споменаване за оказван натиск, следене на сръбските дипломати, вметнато беше и потенциалното членство на Косово в ЮНЕСКО, срещу което Белград е твърдо против, но дотам.
След скандала последва размяна на визити - първо в Ниш, където сръбският и македонският външни министри се срещнаха, за да заявят отново "приятелството между двете държави", а след това в Скопие премиерът Заев посрещна отново сръбския посланик.
Съвсем наскоро пък Зоран Заев се видя с лидера на най-голямата сръбска опозиционна партия - Демократическата странка, където идеите за добросъседство бяха препотвърдени, този път обаче без участието на властите в Белград.
И макар да нямаше директни обвинения към Вучич, негласно македонските социал-демократи и сръбските демократи демонстрираха, че отношенията между двете държави биха били по-топли, ако на власт в Сърбия бе друг.
Очевидно е, че нито една от двете страни желае да изравя на бял свят по-дълбоките причини за изтеглянето на дипломатите, но цялата тази маневра създаде богата почва за спекулации.
Едно е ясно - геополитическата динамика на Балканите се променя и това изнервя Сърбия. Нейната решимост да остане неутрална политически и военно между Русия и Запада, я поставя във все по-сериозна изолация.
Този процес започна до голяма степен с присъединяването на Черна гора към НАТО и с тласъка за промени в Македония, настъпил след смяната на властта в страната през май.
Проруският Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ бяха далеч по-добър партньор за Белград от прозападния Заев и партньорите му от етническото албанско малцинство. Още с влизането си на поста Заев започна да прави маневри за излизане на Македония от влиянието на Сърбия и Кремъл.
Допълнително за охладняване на отношенията спомага и връзката, която настоящият македонски премиер има със САЩ, а според някои - и с американското разузнаване.
Таблоидите в Сърбия често споменаваха външно разузнаване, което е спомогнало за упражняване на натиска върху дипломатите от Белград. Макар и сега да не го споменаваха гласно, силно беше намекнато за ролята на американския посланик в Скопие Джес Бейли, като ръководител на атаките срещу Сърбия и Вучич. Макар тези медийни атаки да започнаха остро, те бяха спрени бързо, а конфликтът беше преустановен.
И Сърбия, и Македония прецениха, че продължаването на подобен конфликт би имало само негативи и за двете страни.
Пред Заев все още стои на дневен ред да реши проблема с Гърция и името на Македония - най-тежката граница пред членството на страната в НАТО и ЕС. За да си спести откриването на нов "агресивен фронт" на Балканите, той дори обеща, че ще се въздържи от вот при гласуването за кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО.
Подобен скандал би се оказал пагубен за желанието на сръбския президент Александър Вучич да се представи като център на стабилност и мир на Балканите и по-скоро ще му създаде имидж на пожарникар, който първо запалва международните пожари, преди да тръгне да ги гаси.
Въпреки че беше потушен бързо този пожар, жарта в него тлее, а неприязънта е оставена на двете държавни разузнавания, които да измислят нови начини да прокарват интересите си в двора на другия. Всичко това ни дава всички налични предпоставки скоро пак да станем свидетели на подобни спорадични действия на не особено добросъседски отношения.
