Вече няколко месеца продължават уличните протести в Хонконг и някои неща там придобиха вид на ритуал. Един такъв често повтарящ се момент може да бъде наречен условно "разгръщането на банера" - при вече сигурна конфронтация полицаи с противогази пристъпват напред, държейки големи банери с надпис "Внимание: Сълзотворен газ" - на китайски и английски език.
Малко след това стрелбата започва и облаци от лютив, изгарящ очите и задушаващ гърлото газ се разнасят наоколо. Освен неколцината, оборудвани със собствени противогази, тълпата се разпръсва, а полицията се втурва в преследване.
Каквото и да отличава многобройните протести по света през последните месеци, в голямата си част те повтарят този сценарий. Даже, ако трябва да сме честни, ситуацията със сълзотворния газ в Хонконг е дори от сравнително мирните. През първите пет месеца на протестите полицията там изстреля близо 6000 патрона със сълзотворен газ.
Данните са непълни, и все пак на фона на много други места това изглежда доста скромна цифра - много по-малко например, отколкото са използвани само в един ден в Париж през декември миналата година при протестите на "Жълтите жилетки".
Въпреки всичките неприятности, които създава, сълзотворният газ се използва като средство, пазещо животи. Защитниците му твърдят, че той предотвратява избухването на опасно насилие на терен, разразяването на побои и дори употребата на пистолети. Според тях сълзотворният газ помага на силите за сигурност да разпръснат тълпите, без да прибягват до по-смъртоносни методи, като гумени патрони и дори реални боеприпаси.
В Хонконг изглежда, че макар протестите да стават все по-остри и бурни, газът успява в тази си мисия да ограничава фаталните жертви.
След месеци на протести, едва на 8 ноември там се даде първата жертва - студентът Алекс Чоу почина в болница след падане от надземен паркинг четири дни по-рано, докато бягал от сълзотворния газ.
Не навсякъде обаче това може да се каже. При протестите в Ирак, започнали през октомври, вече има над 300 загинали, като това до голяма степен се дължи на факта, че местните властите използват бойни патрони и по-големи капсули сълзотворен газ, които се използват по начин, който не цели да пази живота на протестиращите.
Но дори и защитниците на сълзотворния газ да са прави в доводите си, темата предизвиква доста спорове и коментари. Анна Фейгенбаум, преподавател в Университета в Борнмут и автор на книгата от 2017 г. "Сълзотворният газ: От бойните полета на Първата световна война до улиците днес" твърди, че употребата му като средство за разпръскване на протести влияе зле на самата демокрация.
По нейни думи използването на сълзотворен газ позволява да се направи самото насилие по-приемливо в обществото, като по този начин се премахва процеса на осмисляне на самия акт на насилие. Така полицаите, въоръжени с несмъртоносен сълзотворен газ, може твърде лесно да се насочат към използването му.
Сълзотворният газ, колкото и странно да звучи, също така е забранен за употреба при военни действия, но за контрол върху тълпите остава разрешен.
Самият термин "сълзотворен газ" да е доста общ. Той обхваща редица химикали, сред които най-широко използваните са о-хлоробензилиден малононитрил (CS), олеорезин капсикум (OC, известен също като лютив спрей) и 1-хлороацетофенон (CN). Газовете всъщност са прахообразни, а новите варианти (CS1 и CS2) са „силицизирани“, т.е. имат обвивка, която забавя разпръскването и ги прави по-дълготрайни.
Всички те дължат произхода си на експерименти от времето на Първата световна война. Обикновено на французите се дава кредит за въвеждането на сълзотворен газ на бойното поле. Това става още през август 1914 г.
Използването на "задушаващи, отровни или други" газове в тази война води до забраната им съгласно Женевския протокол от 1925 г. Армиите понякога пренебрегват тази забрана - САЩ, например, широко използват CS газ по време на войната във Виетнам, след заповед от президента. Но забраната за военна употреба на сълзотворен газ беше включена и в Конвенцията за химическите оръжия от 1993 г.
След първата световна война именно в Америка, а след това и във Великобритания сълзотворният газ се превръща в популярен "агент за борба с безредиците". Всъщност полицията в Хонг Конг следва процедурите, създадени още от времето на британската колониална администрация.
Затова и "ритуалът" включва издигането на големите табели с пояснения, че предстои употребата на сълзотворен газ - в процедурата се предвижда "декларираното намерение да се използва сълзотворен газ" посредством "адекватни предупреждения, дадени на противниците“.
Насърчава се и употребата на задължителен термин "дим".
По думите на Хенри Дъфилд Крейк, управител на провинция Пенджаб при британския Радж от 1938 до 1941 г., ""газ" е много по-притеснителен термин, тъй като предполага нещо, наподобяващо отровата, използвана от германците в последната война".
Краткотрайните ефекти на сълзотворен газ са изключително неприятни, но в рамките на няколко часа изчезват. Малко обаче се знае за дългосрочните опасности, които той създава. Все пак не говорим за продукт, който се поддава на клинични изпитвания.
Но повечето наблюдатели са съгласни, че опасностите идват не толкова от самия газ, колкото от начините, по които се злоупотребява с използването му.
Брайън Кастнър, изследовател на оръжията към Amnesty International, коментира, че при употребата на сълзотворен газ има три основни правила, които трябва да се следват: да има начин тълпата действително да се разпръсне след пускането му; районът да има добра вентилация, която да осигури бързото му разпръскване до безопасни нива; и също така сълзотворният газ да се изстрелва в земята пред протестиращите, а не във въздуха или към телата или главите им.
Последното важи с особена сила тогава, когато мунициите с газа са по-големи и потенциално смъртоносни, какъвто е случаят в Ирак.
Там много има много свидетелства за това, че не малък брой от смъртните случаи са дошли именно заради склонността на силите за сигурност да изстрелват патроните със сълзотворен газ в телата и главите на хората на площада.
Но дори и тези насоки да бъдат следвани, а те често не са, определяща характеристика на сълзотворен газ е, че неговият ефект не може да бъде насочен, Той засяга всички наоколо, независимо дали са буйни протестиращи или мирни граждани.
Така например в момента се изчислява, че 88% от населението на Хонконг е било изложено на газа през последните седмици. Тази извадка трябва да включва хора с астма, белодробни заболявания, кожни оплаквания и други заболявания, за които ефектите на сълзотворен газ са по-тежки.
Затова и много експерти призовават за малко повече отговорност в използването му - все пак той е много по-рисков, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
