Как трябва да се отнесе един университет към кандидатурата на масов убиец за студент? С този въпрос се сблъсква Университетът в Осло, когато норвежкият масов убиец Андерш Брайвик кандидатства от затвора, за да получи образование по политически науки.
През юли 2011-а Брайвик извършва терористичен акт и убива 77 души в Осло и на остров Ютьоя.
Решението на университета дали да го приеме за студент се утежнява и от факта, че някои от убитите са били близки и приятели на студенти в учебното заведение. Брайвик дори набелязва някои професори като цел и цитира имената им в своя "манифест".
Заместник-ректорът нарича ситуацията "травмиращ парадокс". Евентуалното обучение на Брайвик включва задълбочено изучаване на политическите институции, които неговата екстремистка идеология атакува.
Въпреки това преди три години университетът му позволява да се запише при определени условия, а той се изучава задочно като преминава през лекции за политическата теория, публичната администрация и международни отношения.
Курсовите материали му се предават чрез служители на затвора и Брайвик няма контакт с администрацията на университета или с други студенти.
Учебното заведение казва, че да обучаваш масовия убиец (който през 2017-а смени името си) е израз на почит към правото на затворниците да искат по-добро образование, ако отговарят на административните изисквания. Бившият ректор Оле Отерсен допълва, че го правят заради себе си, а не заради Брайвик.
Настоящият ректор - професор Свен Столен - е напълно съгласен с това твърдение.
В голям университет като този в Осло няма как да бъде постигнато пълно единодушие. Преценката е по-трудна за по-пряко засегнатите от събитията на Ютьоя. Други са доволни, че са взели именно това решение, защото смятат, че университетските принципи го повеляват.
Професор Столен уточнява, че когато са получили кандидатурата на Брайвик, първата им мисъл е била за сигурността на студентите и персонала.
От първостепенна важност е било да се погрижат за студентите, преподавателите и администрацията, което води до доста спорове как тази безопасност ще бъде постигната.
Атаката на Брайвик отчасти е и атака към Университета в Осло, защото той е част от Норвежкия либерал-демократичен орден. Затова отговорът на учебното заведение е и отговор на Норвегия към атентатора. Вследствие Брайвик получава право да учи, но няма право да бъде сред останалите студенти.
Томас - един от бившите представители на студентския съвет на университета - е познавал някои от жертвите. Той отказва да удостои Брайвик с каквото и да било внимание и дори отказва да назове името му на глас. Не се страхува, просто мисли, че човек като него не заслужава, защото е търсил точно това - славата.
Младежът се притеснява, че Брайвик използва образованието си като опит да се измъкне от затвора и като оправдание, че се е променил към по-добро.
В крайна сметка обаче и Томас оправдава решението на своята Алма Матер. За момента няма начин Брайвик да бъде освободен, колкото и добре образован да е, но ако все пак това стане някой ден - по-добре е да има образование.
Отмъщението не е част от наказателната система в Норвегия, тя се стреми към рехабилитация.
Затова, колкото и да е противоречиво решението на университета, мнозинството го подкрепя. Ужасяващият атентат на Брайвик приемат като тест за либералната политика на страната. Държавата е известна със свободата на избора, толерантността и равноправието. Ясно е, че университет във Великобритания или в САЩ най-вероятно нямаше да приеме Брайвик.
Антъни Селдън, заместник-ректор в Университета в Бъкингам, казва, че ако той беше получил кандидатурата на Брайвик, щеше да предостави решението на семействата на убитите.
Въпреки това вярва в образованието и способността му да променя хората към по-добро. Вярва и в силата на разкаянието, но Селдън смята, че Брайвик е извършил толкова кошмарно престъпление, че не може учебното заведение да решава дали да го приеме.
Затова заместник-ректорът казва, че ако зависеше от него - щеше да се обърне към опечалените семейства. Ако те преценят, че атентаторът се е разкаял и заслужава прошка - щеше да се съобрази с тях.
Но ако приемането на Брайвик като студент ги натъжава още повече - отговорът е твърдо не.
Седем години след атаката Норвегия обаче вече има самочувствието, че се е възстановила от случилото се, а норвежците вече отказват да се възприемат като жертви. Дори и това да означава Брайвик да стане студент (почти) като всички останали.
