Арменският премиер Никол Пашинян обяви "историческа победа" за неговата проевропейска партия "Граждански договор" на парламентарните избори в страната, които се проведоха в неделя.
При обработени резултати от 1924 от общо 2005 избирателни участъци формацията получава 50,04% от гласовете, съобщиха от ЦИК.
Междувременно опозиционните блокове остават с далеч по-слабо представителство. "Силна Армения" на бизнесмена Самвел Карапетян взима 23,33%, "Армения" на бившия президент Робърт Кочарян - 9,85%, а "Процъфтяваща Армения" - 4%.
Ако резултатите се запазят, това означава, че "Граждански договор" ще вкара 61 депутати, "Силна Армения" - 28, "Амрения" - 11 и "Процъфтяваща Армения" - 5.
Арменският парламент (Националното събрание) се състои от минимум 101 места, но броят им може да бъде увеличен в зависимост от изборните резултати. По закон парламентът има 107 депутати, като 4 от местата са строго запазени за представители на националните малцинства.
Опасност от руска намеса
Изборите са първите парламентарни избори след като властите в Ереван отстъпиха спорния регион Нагорни Карабах на Азербайджан през 2023 г. Вотът беше възприеман като ключов сблъсък между Пашинян, който получи подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп, и основния му опонент - руско-арменския олигарх Самвел Карапетян.
"Бъдещето на Армения е стратегия за укрепване на независимостта, държавността, демокрацията и върховенството на закона", заяви Пашинян пред журналисти пред избирателна секция, след като гласува в неделя сутринта.
Той подчерта, че страната ще продължи по пътя на демократичните реформи с подкрепата на европейските си партньори.
"Ще продължим по пътя на демократичните реформи, разбира се, с подкрепата на нашите европейски партньори, защото Европейският съюз е нашият основен партньор в осъществяването на тези реформи", каза премиерът.
Арести за купуване на гласове
Изборната кампания премина на фона на опасения за руска намеса. В събота арменските власти съобщиха, че над 40 души са били арестувани по подозрение за купуване на гласове във връзка с разследване на мащабна схема, за която се предполага, че е свързана с партията "Силна Армения", предадоха държавните медии.
Според медийни публикации шест от издадените заповеди за арест са били срещу членове на партията на Карапетян.
Коментирайки арестите в неделя, Карапетян заяви, че те "няма да променят мнението на арменските избиратели".
Основателят на "Силна Армения" водеше кампанията си от имението си, след като през юли миналата година беше поставен под домашен арест по обвинение в "публични призиви за узурпиране на властта". Той отхвърля обвиненията като политически мотивирани.
Според Асошиейтед прес Карапетян е бил ескортиран до избирателна секция в неделя, където е направил кратко изявление пред медиите.
"Арменският народ ще направи правилния избор и Армения най-накрая ще има легитимно правителство", заяви той.
Завой към Запада
През май Ройтерс съобщи, че Русия е разглеждала възможността да организира пристигането на десетки хиляди арменци, живеещи в Русия, за да гласуват на изборите с цел да отслаби позициите на Пашинян.
В последните дни започна да се разпространява информация, че арменските власти са подготвили призовки за армията за всички млади мъже, които пристигнат от Русия.
Арменският премиер, който получи подкрепа от Доналд Тръмп през май, постепенно ориентира страната към Запада след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
Макар Армения да остава част от общия пазар с Русия, обществената подкрепа за Москва рязко намаля след като руските сили не предприеха съществени действия, когато Азербайджан пое контрола над Нагорни Карабах през 2023 г.
Тогава Пашинян заяви пред Politico, че "руските миротворци се провалиха в своята мисия", а впоследствие засили курса към по-тясно сътрудничество с Европейския съюз и САЩ.
През 2024 г. Ереван замрази участието си във военния съюз с Русия.
Оттогава правителството на Пашинян нееднократно е заявявало готовност Армения да се присъедини към Европейския съюз - позиция, която предизвика недоволството на Кремъл.
