Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Битката за наследството на Меркел: Кои са играчите, какви са правилата и кой може да излезе победител

Всичко, което трябва да знаете за предстоящите избори за Бундестаг в Германия Снимка: БГНЕС
Всичко, което трябва да знаете за предстоящите избори за Бундестаг в Германия

За радост или за жалост, 16-годишното управление на Ангела Меркел като канцлер на Германия е към своя край. Историята тепърва ще осмисля завета на Меркел, възхвалявана днес като стабилизиращ фактор за цяла Европа, но и понасяща тежки критики за бежанската криза и за финансовите кризи в държави от Южна Европа.

Германия тази седмица отива на избори за Долната камара на Бундестага, а скоро след това депутатите ще изберат и новия канцлер. В момента по всичко изглежда, че дългогодишната власт на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел също е към края си, докато социалдемократите потриват доволно ръце.

Какво обаче трябва да знаем за изборите в Германия - по каква система се провеждат, как се избира канцлерът и какви са прогнозите за това кой ще е победител от вота?

Самите избори са насрочени за 26 септември, като на тях право на глас имат около 60,4 млн. пълнолетни германски граждани, според данни на Федералната статистическа служба на Германия.

Вотът се осъществява най-вече лично с подаване на бюлетина в изборните секции, но има и опция за гласуване по пощата, която тече от вече около месец.

Избирателната система на Германия е пословично сложна

Снимка: БГНЕС

На изборите всеки гражданин дава два гласа. С единия се гласува мажоритарно за местен депутат, като Германия е разделена на общо 299 едномандатни избирателни региона. Разпредeлението е направено така, че един депутат да представлява приблизително 250 хил. души. На изборите печели този кандидат, който събере най-много гласове в конкретния избирателен регион.

С втория глас се гласува за партия, като местата за депутати, които са поне 299, се разпределят по пропорционалната система, подобно парламентарната система у нас.

Този втори глас е решаващ до голяма степен, защото чрез него се определя общият резултат на партиите. За да може една формация да влезе в Бундестага, тя трябва да събере минимум 5% от валидните гласове. Този праг е предназначен да попречи на малките, често радикални партии да получат власт.

Ако все пак някоя от по-малките формации е успяла да вкара депутати на отделни места през мажоритарното гласуване, те влизат в парламента като независими депутати без парламентарна група.

Тук идва и сложната част - общият сбор от мажоритарно и пропорционално избрани депутати трябва да отговаря на процентното разпределение на втория вот - този за партии.

Така, ако се окаже, че дадена партия е изкарала 20% на партийния вот, трябва да има и 20% от депутатите в Бундестага. Ако случайно обаче тя ги няма при сбора от мажоритарно и пропорционално избрани свои депутати, се увеличава броят на депутатите от пропорционалната ѝ листа, които влизат в парламента.

Именно затова и германският парламент има поне 598 депутати, но не и горна граница на народните представители. В сегашния състав на Бундестага има общо 709 депутати.

Ако не го разбирате съвсем, няма проблем - същото важи и за самите германци.

Така или иначе, победителят обикновено става ясен още в нощта на вота, а крайният резултат като брой депутатски места се изяснява скоро след това. Това обаче не означава, че още на следващия ден всичко е ясно.

Тъй като избирането на канцлер става от Бундестага, а в него рядко една партия има цялостна доминация, след изборите идва ред на преговорите за формиране на коалиция, които могат да продължат и месеци, докато се постигне споразумение и се разпределят министерските кресла.

Обикновено партията с най-много места в парламента избира канцлера, като номинациите на всяка партия са ясни още преди изборите.

Кои в случая са основните претенденти за поста на Меркел?

ХДС и лидера ѝ Армин Лашет

Армин Лашет Снимка: БГНЕС
Армин Лашет

Премиерът на най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия беше избран през януари за наследник на Меркел начело на християндемократите, а скоро след това беше потвърдено, че той ще води листите на партията като кандидат за канцлер.

След толкова години на стабилна първа политическа сила обаче, сега в ХДС се усеща умората от властта. Липсата на промяна в курса на управление, която Лашет вещае, наред с няколко негови нелепи гафа (най-големият от които да се смее на шега, докато посещава засегнатите от наводненията провинции) и цялостната липса на лидерска харизма в него, обаче отблъскват много от избирателите. Така от юли насам социологическите изследвания отбелязват рязък спад в подкрепата за християндемократите.

На практика притесненията спрямо Лашет са, че той запазва същата линия на поведение като предшественичката си, но без да притежава нейната сила в управлението, като при него липсват смели позиции или нещо, с което да изпъкне.

Социалдемократическата партия (СДП) и Олаф Шолц

Олаф Шолц Снимка: БГНЕС
Олаф Шолц

Шолц, който в момента е финансов министър на Германия, част от голямата коалиция между ХДС и СДП, според моментните проучвания е кандидатът с най-големи шансове да оглави правителство след изборите. На фона на скандалите, в които изпаднаха представителите на ХДС и на "Зелените", Шолц се държи твърдо, върна по-левите послания на партията си и успя да спечели категорично и трите лидерски дебата, проведени по време на кампанията.

Макар Лашет по време на дебатите да се опита да го нападне със стари скандали от времето, когато социалдемократът е кмет на Хамбург, тази тактика очевидно не показва ефект в социологическите проучвания, където подкрепата за СДП е растяща.

Ако има нещо, което може да застраши резултата на Шолц, то това ще е скандалът около разследванията на прокуратурата срещу Службата за борба с прането на пари, която е под шапката на управляваното от него финансово министерство. Засега обаче това не се случва.

"Зелените" и техният съпредседател Аналена Бербок

Снимка: БГНЕС

Допреди месец-два именно Бербок беше на вълната за основен претендент на Лашет за канцлерския пост. Млада, остра в позициите си и активно защитаваща зелените политики, тя изглеждаше като кандидата, който може да обедини лявото около себе си. Последваха обаче поредица от скандали около нея, включително няколко словесни изцепки, граничещи с расизъм, както и известни неточности в служебната ѝ автобиография. Всичко това доведе до отлив на избиратели, който продължава от май насам.

Останалите играчи

Тук попадат дясно либералната Партия на свободните демократи, крайнодясната "Алтернатива за Германия", както и крайнолявата "Левицата", която се смята за наследник на комунистическата партия на ГДР.

През годините на мигрантската криза и веднага след нея Алтернатива за Германия успя да спечели завидни позиции, но цялостното стабилизиране на политиката в Германия (и в Европа като цяло), наред със засилените действия на полицията срещу радикални консервативни организации в страната доведе до отдръпване на общественото мнение от формацията.

Това се подпечата съвсем и покрай пандемията от коронавируса, при която правителството си спечели доста високо доверие за сметка на антисистемните формации.

Какво е разпределението на силите в момента?

Според социологическите проучвания към момента като първа политическа сила се оформят социалдемократите с около 26% подкрепа, следвани от ХДС - 21%, и "Зелените" - 17%. По-надолу се нареждат "Свободните демократи" и "Алтернатива за Германия" с по около 11%, а за "Левицата" остават около 6% от гласовете. За други партии и кандидати биха гласували около 3%.

Подобно разпределение ще увеличи значително присъствието на "Зелените" и на СДП в Бундестага, които влязоха в сегашния Бундестаг с подкрепа от съответно 8,9% и 20,5%, докато представителството на ХДС и на "Алтернатива за Германия" ще се свие значително. През 2017 г. формацията на Меркел получи 26,8%, а крайнодясната формация взе 12,6%.

Какви са възможните коалиции?

След последния дебат от неделя вечерта, Социалдемократите и "Зелените" потвърдиха намеренията си да работят заедно за формиране на управляваща коалиция. Самият Шолц заяви пред журналисти, че не е тайна, че именно "Зелените" са предпочитания от него партньор след години на "Голяма коалиция" с ХДС, в която СДП бяха младши партньор.

Същото послание, но с други думи, отправи и Бербок, която заяви, че промяната е възможна само с участието на нейната партия във властта, докато християндемократите трябва да останат в опозиция, тъй като водят "остаряла политика".

Само двете формации обаче едва ли биха успели да съберат достатъчно депутати за мнозинство, а най-вероятният трети партньор тук се очертава "Левицата". До момента Шолц не изключва партньорство с крайнолевите, което предизвика критики спрямо него от страна на Армин Лашет и други ключови фигури в ХДС.

Грегор Гизи Снимка: Getty Images
Грегор Гизи

"Мога само да се надявам, че СДПГ ще намери своя изход от неолибералната политика и от своя съюз с ХДС", коментира лидерът на "Левицата" Грегор Гизи в свое интервю.

Това може да предизвика обаче известни трусове както в политиката на Германия, така и в политиката на ЕС. Крайнолевите са твърди в позициите си по редица важни въпроси, като от там искат Германия да се оттегли от НАТО, да принуди САЩ да изтеглят ядрените си оръжия от германска земя и се противопоставят на всяко разполагане на германски войски във военни мисии зад граница.

Именно тези въпроси може да се окажат и препъникамъка при преговорите за формиране на коалиция. Лидерите както на СДП, така и на "Зелените" ясно дадоха да се разбере, че партията на Гизи ще трябва да даде назад в позициите си във външната политика, за да може въобще да се говори за коалиция. Самият той призна, че иска да види формацията си във властта, но има голям шанс цената за това да е "твърде висока".

Друга пречка пред този вариант се явява и комунистическото минало на "Левицата", наследник на управлявалата ГДР Комунистическа партия. През последните седмици това се превърна и в едно от любимите полета на Лашет за атака срещу социалдемократите.

Другият вариант за коалиция е т.нар. "Светофар" - червено, жълто, зелено, като тук третият партньор на СДП и "Зелените" биха били Свободните демократи. Шолц, който е смятан за част от умереното крило на своята партия, вече направи първи стъпки към разговори с "жълтите".

Кристиан Линднер Снимка: БГНЕС
Кристиан Линднер

Въпреки това намирането на общ език няма да бъде по-лесно отколкото с левицата. Лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер повтори в неделя, че неговата партия няма да приеме нито увеличение на данъците, нито отклоняването от идеята за балансиран бюджет на страната без дефицити. Същевременно с това той е особено скептичен към много от екологичните предписания на "Зелените".

И все пак, ако единственият друг вариант за коалиция е широк ляв съюз, Линднер, който собственоръчно прекъсна преговорите за тристранна коалиция с ХДС и Зелените през 2017 г., сега може да се окаже изправен пред сериозен натиск сред собствената си партия да сключи сделка. Затова и той вече даде да се разбере, че цената му за влизане в каквато и да е коалиция ще бъде финансовото министерство.

Именно това е целта, която Свободните демократи търсят, за да осъществят своите най-важни политики от платформата.

Нова черно-червена коалиция между ХДС и СДП засега изглежда невъзможна. След като управляваха Германия заедно в продължение на 12 от последните 16 години, и двете формации вече заявиха, че е време за промяна.

Към момента нито една от основните партии не е готова да говори с "Алтернатива за Германия" заради крайните ѝ и откровено спорни политики.

Самите резултати ще станат ясни в неделя късно вечерта, като това ще даде начало и на разговорите за управление и коалиции. Колко ще се проточат вече те, едва ли някой може да каже отсега.

Най-четените